Темите в седмичното обзорно предаване „Отговорите със Спасиана Кирилова“: Има ли ядрена заплаха за Европа заради случващото се в Запорожката АЕЦ и в контекста на заканите на руския президент Владимир Путин, че може да използва ядрено оръжие. Разговаряме с проф. д-р Георги Касчиев, атомен физик, бивш председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, работил в Института за изследване на риска към Виенския университет, научен ръководител за пуска на пети блок на АЕЦ "Козлодуй".
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Изпълняваме едно обещание, което дадохме на зрителите преди три седмици – да разговаряме последния петък преди изборите за предизборната кампания с пиар експерта Любомир Аламанов от Центъра за анализ и кризисни комуникации.
Има ли ядрен риск за Европа
Специално за риска от авария в Запорожката централа, в тази обстановка, окупирана от руските войски и при непрекъснати обстрели, за които двете страни се обвиняват, опасността от авария беше, може да се каже значителна, докато реакторите все още работеха, каза проф. Касчиев. Слава Богу, взе се решение, доста закъсняло, но се приведе в действие, те да бъдат спрени. Сега всички са спрени, разхладени до температура от 30-40 градуса, при почти атмосферно налягане. В тях вече горивото е достатъчно изстинало. По принцип рискът от авария най-вече произтичаше при работещи реактори от това, ако бъде прекъснато електрозахранването на централата. Тогава вече макар реакторите да бъдат заглушени за много кратко време – от порядъка на 5-6 секунди, то поради огромната радиоактивност на ядреното гориво, излъчените лъчения и частици се превръщат фактически в топлина, която нагрява горивото и затова се изисква постоянно тяхното охлаждане. В това състояние, в което е сега централата, рискът от повреда на някои от реакторите, която да доведе до прегряване на ядреното гориво, е много нисък, незначителен.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
По отношение на готовността ни за реакция при ядрена заплаха, със сигурност се провеждат периодично веднъж или два пъти в годината мащабни тренировки, на които се имитира радиационен инцидент, може да е ядрен инцидент включително.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
При ядрена война, когато бях начело на регулиращия орган (Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, бел.ред.), това, което беше обсъждано и за което се стигна до консенсус, е, че ако има предупреждение за ядрена атака, реакторите (на АЕЦ“Козлодуй“, бел. ред.) веднага да бъдат спрени и да се започне тяхното разхлаждане до това състояние, до което са тези на Запорожката централа. Повече от това за атомната централа не може да се направи. Но при ядрена война едва ли ще има някакво значение, тъй като последствията така или иначе ще бъдат ужасяващи. Най-вероятно най-силно ще бъде засегната Източна Европа, където сме ние.
Има ли риск за работата на АЕЦ „Козлодуй“ заради войната в Украйна и готова ли е България да се справи с енергийната криза, ще научите от видеоматериала.
Каква беше и каква трябваше да бъде кампанията
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
Предизборната кампания има за цел да мотивира хората да гласуват и да им помогне да направят информиран избор.
Дали тази, която свършва днес беше такава? Разговаряме в последния ден от кампанията за парламентарните избори на 2 октомври с пиар експерта Любомир Аламанов от Центъра за анализ и кризисни комуникации. Кампанията беше малко странна за мен, казва той. Очевидно част от политическите сили не бяха съвсем подготвени и не вярваха даже, че ще има кампания. Но като цяло в мен остава едно усещане за някаква скритост, мъгла. Сякаш част от партиите са се наговорили без ние да знаем и имат нещо като координирано поведение. Ако човек направи един анализ, ще види, че доста партии атакуват само две от своите опоненти и не се атакуват помежду си. Това ако беше в нормалния търговски сектор, можеше даже да се мисли за картелно споразумение. Прави впечатление, че ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“, „Има такъв народ“ и партията на Янев, все още не мога да ѝ науча името, имат абсолютно координирана и еднаква атака срещу „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Те не се нападат помежду си, а единствено се фокусират в тази посока.
Ако гласуват под 37-38% от избирателите, шансът на ГЕРБ с квазипатриотичните организации да съберат над 110 депутати в следващия парламент е много голям. Плюс няколко гласа от ДПС и от БСП, могат да имат стабилно мнозинство за още 4 години.
Какво искаха да чуят хората и какво всъщност чуха, и защо отдавна не е имало лидерски дебат по време на кампания, ще научите от видеоматериала.
