На 25-тия ден от гладната си стачка общественикът Николай Колев - Босия, който иска оставката на министър Московски и разпускане на Народното събрание заради корупцията при раздаването на шофьорски книжки, говори пред Actualno.com. Ето какво заяви той:
Господин Колев, как се чувствате?
Чувствам се прекрасно, в пълен синхрон с духа си, с всичко, което става с мен. Тялото ми се подчинява напълно. Вярно, че не мога да тичам, няма да победя Юсеин Болт на 100 метра, но мога да ви кажа, че се движа нормално, шетам из вкъщи, посрещам приятели, нося им плодове, чай, кафе, нямам никакви проблеми. Всичко е в реда на нещата.
Всъщност колко време може да се издържи така?
Надявам се, че поне още две седмици мога да издържа. Зависи от волята, от вярата. Човек да приеме нещата не емоционално, а рационално.
Какво ви казват близките?
Имам пет дъщери и осем внуци. Някои са притеснени, други не. Приемат нещата такива, каквито са.
Каузата ви, макар и почти месец след началото ѝ, вече предизвика обществен интерес - само радикални ли са вече начините, с които може да бъде предизвикана българската политика?
БНТ, БНР, БТА - обществените медии, мълчаха като задници. Дойдоха едва на 23-тия ден, аз им отказах да дадат интервю. А в БЛИЦ, ПИК и "Телеграф" написаха такива долнопробни лъжи, че съдът няма да им се размине. Но аз не съм петел, който да кукурига и да търси внимание. Правя каквото мисля и мога - това е.
Не е ли все пак за предпочитане човек да остане жив, да не стига до край?
Ще ви дам един пример. Не искам да се правя на Исус Христос, но неговият пример ние всички трябва да го следваме. Я си представете, че Исус Христос беше останал жив - щяха ли неговите идеи да бъдат такива каквито са? Разбира се, че нямаше.
Вие вярващ ли сте?
Аз вярвам в християнските ценности, защото те са общочовешки. А иначе аз съм богомил, ако трябва да бъдем точни, тъй като т.нар. българска православна църква - тя не е никаква църква. Тя е едно гнездо на дърти ченгета, които са принизили религията. По начало източното православие създава послушание. Тя вкарва в главите на хората не вяра, а надежда. А където няма вяра, няма реализация, няма мисъл, няма действие. Чака се да дойде Месията и да направи чудото. Пасивен живот.
Не бихте ли редуцирали исканията си - примерно оставка за Московски, но не на целия парламент? Така биха изглеждали по-реалистично.
Познавам системата достатъчно добре. Аз се боря срещу тази система от години - защото тя не е мръднала, само стана по-смрадлива. И двете ми искания са напълно изпълними. Дали това ще стане приживе или ще стане малко след смъртта ми, това няма особено значение.
Искам да ви кажа, че досега няма тяло, което да е останало и което да носи нещо добро за човечество. Нито мумиите на египетските фараони са донесли идеи и послания, нито мършите на Ленин и Георги Димитров са донесли нещо, нищо не са донесли, освен смрад. Духът, идеите, посланията, това е силата, която остава в човека. Ако аз плюя на духа си и гледам да запазя тялото, това означава, че аз съм мъртвороден. Има тяло, което живурка, съществува, докато си отиде, докато се разложи. Това съм го писал в стиховете си, в есетата.
Разберете - аз правя това, защото опитах всичко останало. Стократно съм сезирал прокуратурата, европейски, български институции и парламент, президент, пълно мълчание, даже нямам отговор. На 25-тия ден след като пуснах декларацията до президента, той пише в глупавото си писмо, че той бил дал моята декларация на прокуратурата, като че аз не знам адреса на прокуратурата и като че не съм я сезирал 100 пъти. Той смята, че аз го ползвам за куриер ли? Аз не исках това от него. Исках среща, за да може той да свика КСНС и да се вземе решение за тази корупция, срещу която протестирам. Тя трябва незабавно да се прекрати. Заради корупцията с шофьорските книжки умират 1500 български граждани, невинни хора. А осакатените са 14 - 15 000 годишно. Това е по-лошо от война.
Някой политик поиска ли да говори с вас?
Караянчева ми праща линейка три пъти да ми мерят показателите, да не би случайно да съм симулант. Такава низост няма. Аз искам среща с нея, а тя ми праща линейка.
Интервю на Райко Байчев
