Николай Дюлгеров е един от многото Ранобудни студенти. На 23 години е, завършил Японистика, с една година специализация в Япония- Фукуока, в момента е студент в магистърска програма "Преводач-редактор".
Въпреки многото си ангажименти и напрегнатата обстановка около протестите, Николай се съгласи да сподели за actualno.com своята гледна точка за окупацията на Софийски университет.
Как решихте да окупирате СУ? От самото начало ли си там?
В окупацията съм от самото начало, да. Всъщност окупацията на целия Ректорат дойде след окупацията на 272 аудитория. Не съм наясно с това чия идея беше да се окупира 272, но идеята да се направи опит да се събуди студентското общество и няколко много належащи от няколко месеца насам въпроса да се върнат на дневен ред в обществото ми допадна и се включих. Всъщност, ако не беше Румен, едва ли щях да съм в окупацията още от първия ден. Благодарение на него се включих от самото начало.
Мислиш ли, че сред вас има хора, които са там, за да "се покажат по медиите"?
Осъзнато или не, най-вероятно има. Мисля, че нещо такова е нормално. Много хора участват в окупацията, трудно би било да няма поне един такъв човек. Хубавото обаче е, че това по-скоро е следствие на един неосъзнат импулс, а не толкова умишлено желание за медийни изяви. Така или иначе, имаме си медиен екип, който заедно със щаба извършва връзката с медиите.
Ако с окупацията не постигнете това, което искате, какво следва после?
Студентското общество, което се роди, благодарение на окупацията, винаги ще продължава да работи за своите ценности и идеали, независимо под каква форма. Ако окупацията свърши, ще намерим други начини да продължим борбата си. Не се съмняваме, че можем да намерим такива.
Против всички партии и политици ли сте? Кой искате да е следващият? Вие?
Не искаме да издигнем на власт която и да е партия. Още по-малко самите нас. Не смятаме да създаваме партия и да правим опити да влезем във властта. Основната ни идея е да сме коректив, затова няма да посочим някоя политическа сила и да кажем, че тя трябва да дойде на власт. Който и да е на власт, трябва да се съобразява с народа и да има за единствена цел благоприятното развитие на България.
Уморени ли сте вече? Всеки сам намира начин да не пада духом или си помагате?
Несъмнено умора има, но мотивацията на хората е по-силна. Да, всеки сам намира начин да се мотивира вътрешно, но, естествено, колективния дух и постоянната комуникация с останалите помага много. Когато един човек вижда, че не се бори сам, винаги може да намери сили да продължи още.
Разделението между хората се търси непрекъснато – студенти и нестуденти, бежанци и небежанци, софиянци и провинциалисти и т.н. Как можем да оцелеем по този начин, какъв е изходът според теб?
Изходът е народът да разбере, че цялото това разделение е фиктивно и до голяма степен налагано от медиите. Всъщност търсенето на такива „двойки”, ако мога така да се изразя, е присъщо на човек още от времето на древните гърци насам. Просто трябва да се опитваме да разберем защо различните от нас мислят така. Недоволството от правителството например не есамо сред студентите, бежанци и небежанци могат да се сблъскат с редица едни и същи проблеми, а софиянците и провинциалистите са все граждани на България. Това, което обединява всички, е стремежът към по-добър живот. Лошото е, че това ни обединява и с политиците в Парламента, а за повечето от тях „по-добър живот” и „повече пари” са два тъждествени израза.
Какво са контрапротестите за теб?
За мен те са изопачени. До голяма степен са и налагани от определени групи хора. Има обаче една част от присъстващите на тях, която просто е заблудена, за съжаление. Това ги прави тъжни в моите очи. Контрапротестите показват колко трудна и често парадоксална е борбата на народа срещу тщеславието и корупцията.
Нещо може ли да те спре?
Не, казват ми „Мистър Фаренхайт”, ако трябва да цитирам Фреди Меркюри. Хаха, ами определено много неща могат да ме забавят. Единственото, което може да ме спре обаче, е съмнението. И то съмнението в себе си, съмнението в действията си. Затова се опитвам да калявам волята си и да я поддържам по-силна от него.
Как си представяш бъдещето?
Способността да виждам бъдещето е нещо, което никога не бих искал да притежавам. Ако трябва да си го представя, то бих си го представил с едно по-будно общество и по-добър стандарт на живот. Все пак днес се борим, за да направим утрешното бъдеще такова, каквото си го представяме и искаме да бъде. В България за съжаление доста хора си го представят дори по-мрачно от настоящето и това им пречи да се надигнат и да направят нещо по въпроса.
Защо свалихте частично окупацията?
Всъщност окупацията си продължава в аулата, а вечер и в целия университет. Това стана така, за да можем да продължим да работим в по-дългосрочен план и с по-малко конфликти с хора, с които никога не сме целяли да се конфронтираме.
Интервюиращ: Виктория Пенева
