Премиерът Николай Денков се похвали с дефицит от 2,2% за 2023 г., но според икономиста Михаил Кръстев не това е най-важният компонент за бюджета и за приемането ни в еврозоната. В Студио Actualno членът на Съвета по икономически и публични политики анализира, че инфлацията може да спре България да приеме скоро еврото.
Още: Христо Панчугов: Няма български гражданин, който да уважава случващото се в парламента (ВИДЕО)
Двойно по-висока инфлация у нас от средната за еврогрупата
"Европа влиза във все по-сериозна финансова ситуация. По-големите икономики или са на границата на рецесията, или стагнират. Не можем да очакваме, че българската икономика ще е някакъв тигър, който ще влачи европейските на гърба си. Растежът на БВП ще е обвързан с по-висока инфлация, с което може да кажем "довиждане" на еврозоната, защото основен критерий никога не е бил дефицитът. За инфлацията няма как да се направи прецедент за държава, която има по-малка инфлация само от Словакия. Средно в цялата еврогрупа инфлацията е двойно по-ниска, отколкото в България. Не знам на какво основание през април може да поискаме конвергентен доклад, може и да не го поискаме", прогнозира Кръстев.
Защо дефицитът не е толкова важен?
Според него една пазарно ориентирана икономика трябва да се стреми да има балансиран бюджет - нито с дефицит, нито с излишък. По думите му, 3% дефицит, какъвто е критерият за влизане в еврозоната, не е препоръчителна, а законова норма.
Още: Бойкоти, бюджет, икономика: Какви са рисковете пред управляващата коалиция? (ВИДЕО)
Още: Д-р Стойчо Кацаров: Има риск от недостиг на животоспасяващи лекарства през 2025 г. (ВИДЕО)
"Притеснително е, че се превръщаме в дефицитно ориентирана икономика. Не следим останалите параметри в бюджета, които са далеч по-важни. Когато не успееш да разчетеш правилно приходната и разходната част, няма значение, че дефицитът е под прогнозирания процент. Ти просто не си изпълнил финансовата рамка, която си заложил – и то си я заложил в средата на годината при вече ясни норми и данни за първото полугодие", критикува той политиката на финансовото министерство (МФ).
Още: Последни данни: Еврозоната влиза в рецесия
Още: И срещу лекари се водят дела-шамари: Говори уволнената от “Майчин дом“ д-р Елена Георгиева (ВИДЕО)
Още: Пробив в химичната наука и надежда в битката с рака: Д-р Мария Аргирова в "Студио Actualno"
ДДС - големият проблем
През 2023 г. бяха заложени над 1 млрд. лв. повече приходи от ДДС, а през 2024 - 1,4 млрд. повече в сравнение с 2023. "Пак може да не се изпълни", прогнозира Кръстев. "Не се изпълняват разходите в капиталовата програма – инвестициите с най-висока добавена стойност за икономиката и за гражданите. Това може да стане практика за следващите години", смята той.
"За ресторантьори и хотелиери имаше облекчения за пандемията, но ставките трябва да се възстановят, пандемията мина отдавна. Отчетите на МФ показват, че на годишна база това коства на хазната над половин милиард лева. Те са проблем", коментира Кръстев 9-те процента ДДС за ресторантьорите.
Още: Теч на журналисти: Михаил Дюзев разкри пред Actualno защо напусна "Дарик" (ВИДЕО)
Още: Кристиан Вигенин: Ще избера партията пред европарламента, ако стана лидер на БСП (ВИДЕО)
Още: Експерт за Бюджет 2024: Не може страни в еврозоната да са в рецесия, а ние да сме много добре
Откъде се вземат пари, след като не може да бъде събран ДДС, и още интересни анализи от Михаил Кръстев за бюджета - гледайте във видеото:
