Премиерът Николай Денков се похвали с дефицит от 2,2% за 2023 г., но според икономиста Михаил Кръстев не това е най-важният компонент за бюджета и за приемането ни в еврозоната. В Студио Actualno членът на Съвета по икономически и публични политики анализира, че инфлацията може да спре България да приеме скоро еврото.
Още: Подозирам, че Пеевски праща закачки на Борисов: Говори Антон Кутев (ВИДЕО)
Още: Хем има проблем с бюджета, хем ниско ДДС за ресторантьорите: Анализ на Георги Вулджев (ВИДЕО)
Двойно по-висока инфлация у нас от средната за еврогрупата
"Европа влиза във все по-сериозна финансова ситуация. По-големите икономики или са на границата на рецесията, или стагнират. Не можем да очакваме, че българската икономика ще е някакъв тигър, който ще влачи европейските на гърба си. Растежът на БВП ще е обвързан с по-висока инфлация, с което може да кажем "довиждане" на еврозоната, защото основен критерий никога не е бил дефицитът. За инфлацията няма как да се направи прецедент за държава, която има по-малка инфлация само от Словакия. Средно в цялата еврогрупа инфлацията е двойно по-ниска, отколкото в България. Не знам на какво основание през април може да поискаме конвергентен доклад, може и да не го поискаме", прогнозира Кръстев.
Защо дефицитът не е толкова важен?
Според него една пазарно ориентирана икономика трябва да се стреми да има балансиран бюджет - нито с дефицит, нито с излишък. По думите му, 3% дефицит, какъвто е критерият за влизане в еврозоната, не е препоръчителна, а законова норма.
Още: Ученици, родители и учители в общи усилия срещу явното и скритото насилие (ВИДЕО)
Още: Десет дни след встъпването на Доналд Тръмп в длъжност – накъде върви Америка? (ВИДЕО)
"Притеснително е, че се превръщаме в дефицитно ориентирана икономика. Не следим останалите параметри в бюджета, които са далеч по-важни. Когато не успееш да разчетеш правилно приходната и разходната част, няма значение, че дефицитът е под прогнозирания процент. Ти просто не си изпълнил финансовата рамка, която си заложил – и то си я заложил в средата на годината при вече ясни норми и данни за първото полугодие", критикува той политиката на финансовото министерство (МФ).
Още: Последни данни: Еврозоната влиза в рецесия
Още: Петър Бунев: Едва ли уволнените са най-виновните за катастрофата с двата товарни влака (ВИДЕО)
ДДС - големият проблем
През 2023 г. бяха заложени над 1 млрд. лв. повече приходи от ДДС, а през 2024 - 1,4 млрд. повече в сравнение с 2023. "Пак може да не се изпълни", прогнозира Кръстев. "Не се изпълняват разходите в капиталовата програма – инвестициите с най-висока добавена стойност за икономиката и за гражданите. Това може да стане практика за следващите години", смята той.
"За ресторантьори и хотелиери имаше облекчения за пандемията, но ставките трябва да се възстановят, пандемията мина отдавна. Отчетите на МФ показват, че на годишна база това коства на хазната над половин милиард лева. Те са проблем", коментира Кръстев 9-те процента ДДС за ресторантьорите.
Още: Ходовете на Тръмп за Европа, Путин, Украйна и Китай, обяснени от Елена Поптодорова (ВИДЕО)
Още: "София никога не е била по-мръсна": Антон Хекимян за управлението на столицата (ВИДЕО)
Още: Експерт за Бюджет 2024: Не може страни в еврозоната да са в рецесия, а ние да сме много добре
Откъде се вземат пари, след като не може да бъде събран ДДС, и още интересни анализи от Михаил Кръстев за бюджета - гледайте във видеото:
