Асеновградчанинът Иван Чохаджиев е победителят в тазгодишния конкурс "Най-добро домашно вино" в Асеновград. 60-годишният винопроизводител е бивш общински съветник и преподавател. Той грабна вниманието на журито със своето Мерло.
Да започнем с тривиалния въпрос: Очаквахте ли да спечелите?
Всеки, който дава някакви проби за участие в конкурса, е с намерението да стане победител. В случая при мен се получи и много се радвам. Нормално е. А аз, познавайки качествата на виното си, съпоставено с това, което е било преди много други години, имах такива очаквания – за спечелване на конкурса.
За пръв път ли ставате победител и какво означава за Вас това признание от страна на професионалното жури?
Да, за пръв път печеля, но и за първа година участвам в конкурса за "Най-добро домашно вино". Наградата за мен е признание за труда, който съм полагал през всички предишни години за направата на домашно червено вино. Просто сега се радвам, че попадна във вниманието на специалисти, които оценят вината. И явно щом сред пробите на 70 души моето вино спечели, значи наистина е добро, като се има предвид, че голяма част от участниците в този конкурс са много добри винари. Те полагат безкрайно много труд и знания за производството на домашното вино. Затова съм сигурен, че разликата в оценките на моите и на другите вина е много малка. Защото има невероятно добри производители на домашни вина в Асеновград.
Колко време отнема изработката на виното – от посяването на лозята до готовия продукт?
Аз лично още от ранна есен започвам да посещавам лозя на приятели. Гледам как се обработва, замервам, наблюдавам какви грижи се полагат за гроздето. 50% от направата на виното е там – на нивата. Иначе лозе се гледа целогодишно. Необходимо е, обаче, много време. Хората, които го правят професионално, се занимават единствено и само с това. А аз отделям една част от времето си, извън работата, с която съм ангажиран в семейната фирма, и определено ми доставя удоволствие. Доста пъти, след като сме имали трудна година и сме положили много усилия, съм си казвал: "Догодина ще си дам почивка". Но настъпи ли август месец започвам отново да се приготвям за предстоящата година и досега не съм пропускал.
През какви стъпки трябва да премине един винопроизводител, за да получи добра реколта и качествено вино?
Първо, ако не сме производители на грозде, а го купуваме, е добре да сме наясно какъв е видът му. Важно е откъде произхожда и по какъв начин е обработвано. Всяка една подробност оказва влияние на вкусовите качества на виното, както и на неговия аромат. Когато гроздето влезе в избата, трябва да се изпълняват доста условия, които изиграват различна роля за крайния продукт. Един от най-важните фактори е невероятната чистота на помещението и съдовете. Естествено и температурният режим на правенето на виното е от значение – съответно, при тиха и бурна ферменатция.
Това вино, с което спечелихте, от грозде Ваше производство ли е?
Не. Моето лозе е доста далеч от Асеновград – в района на Пазарджик. Трудно ми е да ходя да го обработвам. Но пък имам много добри приятели, които се занимават с производство на грозде. С тях се договаряме и съответно взимам това, което ми хареса за съответната година. Истината е, че за пръв път се случи доста проблемен производствен процес в домашни условия заради високия захарен градус. Подобно нещо се наблюдава периодично през няколко години.
Как се познава доброто грозде?
Аз си имам различни уреди. По лозята ходя с една малка лаборатория. Основно съблюдавам захарността на гроздето, което е най-важно за качественото вино. Проверявам още здравината на зърната на гроздето. Консултирам се със собствениците на лозята – по кое време ще се извърши гроздобера, и се разбираме съответно да се избърза или да се забави.
Благодарна ли е тази професия, от финансова гледна точка, за домашните производители, занимаващите се професионално?
По-скоро не. По никакъв начин не може да се каже, че е благодарна. Трябва да се произвеждат количества и да има пазар, който да е регламентиран. Това става трудно. По-скоро благодарността идва от събития, като настоящето. Когато дойде едни такъв момент на признание, усещането е невероятно. Освен това, ако човек иска да го прави, трябва да има и добри финансови възможности. При мен това се случва не от виното, което съм произвел, а благодарение на страничния доход от фирмата, както и от най-важния момент – от съгласието на съпругата ми да се занимавам с винопроизводство. Тя ме уважава, знае, че ми доставя удоволствие това, което правя, и по никакъв начин не ме упреква. Напротив – подкрепя ме.
Защо избрахте точно виното за свое хоби, а не нещо друго, с което да се занимавате, и има ли то предистория, свързана с вашите баща, дядо или друг близък?
Аз съм дърворезбар. Първоначално идеята започна като хоби, но после се превърна в професия. Дърворезбата е проблемна за мен, тъй като чисто физически вече не мога да я върша тази работа. Това е причината да спра. Цялото внимание, което отделям на виното сега, можеше да бъде подчинено на дърворезбата. Историята е градена от баща ми. Той почина преди 21 години. През това време, докато аз съм живял с него, всяка година без изключение е правено вино. И докато сега всичко изцяло се извършва от мен, когато бях тийнейджър приоритети ми бяха други неща. За виното само съм помагал на баща си с каквото е необходимо.
Защо казват, че "Виното е поезия в бутилка" и как ще коментирате сентенцията: "Бронзът е огледало на формата, а виното – на духа"?
Аз вярвам, че това е така. Човек се ражда с качества, дадени му по природа, които започва да възпитава и изгражда впоследствие. В един момент, достигайки до 30-годишна или 40-годишна, или дори 50-годишна възраст, каквото е могъл да научи в този живот, е научил. Но под въздействието на алкохола, според мен, се освобождават тези на пръв поглед изкуствено придобити качества и човек се връща към същинската си природа. Виното е много хубаво нещо, но с него не бива да се прекалява. И може би, точно затова – за да не се прекрачва мярката на поведение и на консумация на алкохол, заради здравето, макар че виното е здраве.
Интервю на Атанаска Маркова
