Годината е 1932-ра. Украйна е обзета от невиждан масов глад и милиони хора умират. Сталин превръща Украйна в житница на СССР и плодородните житни поля са факт, но много скоро те ще бъдат унищожени и изхабени до край, а техните ресурси - използвани, за да се финансират амбициозните проекти за индустриализация на страната.
Това ще доведе до т. нар. "гладомор" - съчетание от двете украински думи за "глад" и "унищожение". Въпреки геноцида, малцина са тези, които говорят за него, а случващото се в Украйна се покрива добре от властта чрез смазаната машина за фалшиви новини.
Филмът "Мистър Джоунс" на полската режисьорка Агнешка Холанд, който едва не спечели тазгодишното Берлинале, представя историята на амбициозния млад британски журналист Гарет Джоунс, който се прочува като единствения чуждестранен журналист, летял с Хитлер. Докато работи като съветник на премиера Лойд Джордж, той започва да се оглежда за следващата голяма история. Във всички новини се говори за съветската "утопия" и Джоунс иска да разбере как Сталин финансира така бързата модернизация на Съветския съюз. Отива в Москва, а там успява да подлъже властите и тайно заминава за Украйна. Там става свидетел на истински ужас – милиони са оставени да умират от глад, за да може цялото зърно да се продава в чужбина и така да се финансира Съветската империя.
"Мистър Джоунс" имаше своята премиера у нас в рамките на 23-тия София Филм Фест, а Actualno.com използва възможността да разговаря с продуцента на филма - Клаудия Смея.
Снимка: Личен архив
Филмът засяга тема с голям политически заряд – за геноцида в Украйна през 30-те години на 20 век. Трудно ли е да продуцираш подобен проект, представящ толкова чувствителна тема?
На първо място, представяйки геноцида в Украйна няма да как да създадеш филм като всички други, защото предметът му е много специфичен. Има два фактора в "Мистър Джоунс" – от една страна е журналистът Гарет Джоунс, неговата лична история, биография. Другият фактор е гладът в Украйна. Мисля, че не бихме могли да създадем този филм без огромната помощ на хората, които ни въведоха в историята – това основно беше сценаристката – тя има родствена връзка с Украйна и по-голямата част от историята е изградена на реални факти в духа на времето. Нейните прадеди са бежанци от Украйна и благодарение на тях и нейните проучвания, тя е открила колко прекрасен човек е бил журналистът Гарет Джоунс. Наши партньори в този проект са много хора, които са помогнали да се разказва и знае повече за Холодомора (името на гладомора на украински, б.а.) днес. Защото когато започнахме да работим по него установихме, че мнозина не знаят за него. Всеки е чувал за Холокоста, но почти никой за Холодомора и колко хора са били убити по това време. Огромни благодарности на големия историк Тимъти Снайдър, който ни помогна с много документи и данни за случващото се през 30-те години в Украйна. Имахме и голяма помощ от нашите украински партньори, които спомогнаха много този филм да достигне до света. Сниман е в Украйна, Полша и Великобритания.
Как решихте да продуцирате този филм, как повярвахте в него?
Всъщност бе много бърз процес. Аз също имам лична история, свързана с Украйна – имах приятели от училище, които бяха от Украйна, бяха избягали от събитията там, от руската агресия в страната. Когато стартирахме проекта, аз също започнах да пътувам из Украйна. Трябваше да снимаме там, но поради различни политически причини се реализира в Полша. Тимъти Снайдер е споделил на сценаристката, че Ангешка Холанд би била най-добрият режисьор за този проект, после направихме обща среща и нямаше как да откажем. Агнешка беше много заета, но в рамките на три седмици сподели, че наистина иска този сценарий.
Снимка: Getty Images/Guliver
Предизвикателство ли е работата с Агнешка Холанд?
О, да, огромно! Бих могла да говоря с часове. Ангешка е този тип хора, които те вдъхновяват не само по време на краткия период, в който работите заедно, а от който черпиш вдъхновение за цял живот. Тя е невероятна не само като артист, но и като човек, който може да събере всички необходими елементи заедно. Бих казала, че не мога да си представя да работя толкова много, колкото нея. Защото тя не е просто режисьор, тя е икона. Филмът, които снима към дадения момент, не е просто поредният филм и поредната история, която пресъздава. Тя го представя не просто по начин, който би бил интересен, но и важен, значим. Не просто да правиш филм, а да си част от приключение, което никога няма да забравиш. Понякога може да е трудно, опасно, но нито за миг да не се съмняваш дали си е струвало.
По време на премиерата на филма в Берлин Агнешка сподели, че е искала да "избегне порнографията на насилието", но да остане вярна на реалността. Как се е справила според вас с тази задача?
Във филма могат ясно да се видят гладът и страхът. За нас не беше толкова важно да покажем самото насилие, актът на насилието, защото и днес имаме прекалено много насилие около себе си, а по-скоро да покажем факторите, които са ни спасили от него. Така че ние се нуждаем от хора, които са смели да откриват истината, които да се изправят срещу тоталитарната система. Нуждаем от тях в живота си, за да ни помогнат да подредим този исторически пъзел в главата си. Ако гледате филма, вие първо бихте си представили какво е било, без дори да видите картина от него. Внушението е много по-силно от всичко. То ни кара да се замислим в каква своеобразна война живеем днес.
Вие споменахте за семейството на Андреа Чалупа - авторка на сценария на "Мистър Джоунс" – нейният дядо е един от оцелелите от "гладомора" в района на Донбас. Помага или пречи на работата личната история, свързана с работата по лентата?
Бих казала, че без тези предпоставки не бихме имали толкова прекрасен сценарий от Андреа. Mисля, че историята на дядо ѝ е повлияла на цялото ѝ семейство. Андреа е журналист, тя е пътувала из Украйна и е писала за случващото се там. За нея това не е просто историята на една невероятна личност, а и нейната история, на нейното семейство, което е оцеляло. Израснала е в Съединените щати и с нейната сестра са избрали да бъдат политически активисти и да разкриват истината. Ако погледнем начина, по който тя разказва историята, бихме могли да прозрем, че е вложила и нещо лично в разказа, което ѝ е помогнало да го пресъздаде по възможно най-добрия начин.
Снимкa: Getty Images/Guliver
Тя включва среща на журналиста Джоунс с Джордж Оруел. Има ли историческа предпоставка да мислим, че такава среща наистина се е случила и ако да - как е повлияла на писателя?
Не знаем със сигурност, но бихме могли да предположим, че такава среща е имало. Влиянието е огромно. Нашата сценаристка започна да рови много дълбоко в историята и искаше да научи повече. Джордж Оруел по-късно споделя, че известният му роман-утопия "Фермата на животните" е вдъхновен именно от репортажите на Гарет Джоунс. Всъщност Андреа първо е прочела тази книга и първият човек, за който е искала да знае повече е бил Оруел, а след това й е станала интересна и личността на Джоунс. Никога не открихме истински документи, доказващи среща между двамата, но тя със сигурност би била възможна.
По онова време под натиска на Кремъл западните кореспонденти отричат наличието на глад и жестокости. Можем ли да направим някаква съпоставка с това, което се прикрива, за случващото се днес в различни части на света?
Посланието, което искаме да достине до хората, гледащи филма, е че ние се нуждаем от смели журналисти, търсещи истината на много места по света – особено в Русия, но не само. Тук е и Тръмп и това, което се случва със САЩ днес. За нас – за мен, Агнешка и Андреа, беше изключително важно да покажем, че днес повече от всякога се нуждаем от хора, говорещи истината, без да се влияят от властимащите.
Прекалено ли би било ако кажем, че цялата история на съветската държава е белязана от разпространяването на една голяма "фалшива новина"?
Тогава е било пропагадна, така е и сега, все още има пропаганда. В Русия се нуждаят от такива новини, за да защитават себе си от хората, които говорят свободно за проблемите, да се предпазват от свободните медии. Това е пропаганда, която все още изграждат.
Може ли този филм да бъде вдъхновение за някой от младите хора в журналистиката да бъде новият Гарет Джоунс?
Ние абсолютно се надяваме, че много хора ще пожелаят да бъдат новият Гарет Джоунс. Аз наистина вярвам, че започваме да живеем в по-добри времена. И не става въпрос само за журналистите, а за нас, за всички хора, защото това е въпросът – колко хора биха пожертвали себе си за благото на другите. Джоунс е имал различни избори, както можем да видим във филма, но е избрал точно този. Той е можел да продължи да живее в своя защитен свят или да избе да поеме риск и би трябвало, с оглед на това, че от това е зависел живота на много хора.
Диалогът във филма между Гарет и Оруел, когато Гарет споделя, че в Украйна умират хора и той може да ги спаси, е знаков. И въпросът е днес, ако се огледаме около себе си и кой се интересува от това, което се случва с другия, с човечеството? А трябва! На всяка цена!
Интервю на Милена Славкова
