Меглена Русенова е председател на една от най-големите браншови структури у нас - Българската фотоволтаична асоциация. Тя заема поста от септември 2013 г. Actualno.com разговаря с нея за последните решения на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, засягащи сектора на „зелената” енергия, както и за цялостната ситуация в този сектор.
Г-жо Русенова, от началото на месеца имаме решение на ДКЕВР, според което енергията от нови „зелени” централи ще се продава на 28% по-ниска цена. Как приемате тази мярка?
С това решение регулаторът задълбочава порочната практика България да се дърпа от изпълнението на пакета политики на ЕС в областта на енергетиката. През 2014 година има бум в целия свят на ориентиране към производство на енергия от възобновяеми източници. Това се дължи на няколко причини – климатичните проблеми, признати от много държави за приоритет; скъпите енергоресурси; независимостта и сигурността – проблемите в Украйна и с доставките на газ поставят силно този въпрос. Решението на ДКЕВР поставя България в противоположна позиция на тази на целия развит свят. То не е адекватно и разумно и не отговаря на интересите на всички нас като граждани.
През тази година вече инвестиционните разходи за изграждане на фотоволтаични централи са близо 4 пъти по-ниски в сравнение с 2012 г. Това прави електроенергията, произвеждана от слънчеви централи, евтина. Според всички изследвания потенциалът на България за производство на слънчева енергия е много по-висок от този на Гърция и Турция. А ние съзнателно губим този потенциал. Ясно е, че действията на регулатора не са провокирани от върховенството на закона, а от конкретни лобистки интереси.
В същото време имаме трета поредна нулева година – ДКЕВР замрази присъединяването на нови централи към мрежата до края на юни 2015. Какви ще бъдат последиците от това решение?
Силно негативни. И то най-вече за колегите от конвенционалната енергетика, от въглищните централи. От 2016 г. практически тези централи ще трябва да започнат да плащат част от емисиите – от въглероден двуокис, прахови частици и др, което означава, че оттогава те ще имат много сериозни разходи. А при определяне на цените ДКЕВР не е предвидила разходи за емисии и централите не са подготвени за това. Единствените две въглищни централи, които отговарят на всички изисквания, са „Контур Глобал’’ и „Ай И Ес” , но регулаторният политически натиск върху тях е толкова силен, че не знаем дали през 2016 те още ще отговарят на изискванията.
Скриването на истината от гражданите, прокарването на една изкривена социална политика и ползването на ДКЕВР от страна на политиците като обслужващо звено в квазисоциална политика води до тежката финансова криза в енергийния сектор. В следващите години всички производители ще имат сериозни проблеми. Не е адекватно и за хората, които и сега не могат да си плащат тока. С всички дългове - фалита на НЕК, тежката задлъжнялост като цяло – това са милиарди, които ще трябва да бъдат платени от всички нас.
Намалената с 28% цена за енергията от нови централи ще бъде ли все пак удовлетворяваща за някои проекти?
Трудно е да се каже. Първо, имаме нулева година. Второ, от 1 януари 2014 бе въведена таксата за рециклиране, която в България е близо 1000 пъти по-висока, отколкото във Великобритания например. Тя представлява таксуване на всеки входящ панел с оглед разходите, които ще има след 20 години за рециклирането му. ЕС прие директива, че всяка държава-членка трябва да въведе такава такса, но в България размерът й бе определен абсолютно неясно, непрозрачно. Тя в момента оскъпява с 20% цената на всеки панел, внесен у нас. Това, например, не е взето предвид от ДКЕВР при определянето на преференциалнте тарифи. По никакъв начин не е гарантиран и механизмът, по който се събират и управляват тези средства. Има мащабна институционална кампания срещу всяка възможност за зелени инвестиции в страната ни.
Защо?
Продиктувана е от лобистки интереси на конвенционалните производители. Също така от политическите желания да се реализират големи енергийни проекти, които по никакъв начин не са били обосновани пред обществото като икономически изгодни - например АЕЦ Белене. Подобни големи проекти пораждат и сериозни корупционни практики. Липсата на прозрачност в енергетиката сега е безпрецедентна. А поради естеството на нашата практика ние не създаваме корупция. Зелените производители имаме 20-годишни сключени договори при определена цена. Това не се променя през годините. Нямаме обществени поръчки, няма амортизации, не раздаваме ремонти на фирми. Практически е невъзможно нещо да се дава под масата. Всички договори са публични и са качени в сайта на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Яснотата при инвестициите е едно от най-големите ни преимущества, но и ни създава едни от най-големите проблеми.
А непрестанните твърдения на политици, че „зелената” енергия е скъпа на какво се дължат – на факти или на лобизъм?
На лобизъм и опит за манипулация с цел оправдаване на грандомански политически проекти в енергетиката. Ето, преди месец в България беше еврокомисарят по климата г-жа Хедегор. Тя даде европейската статистика – във всяка държава-членка, където има повече проценти на зелена енергия в енергийния микс, имаме намаляване на цената на тока. По същия начин в края на март г-н Барозу представи презентация за климатичните промени и там имаше средни данни за целия ЕС – за битовите потребители дела на зелената енергия в крайната сметка е 7%, а за промишлените потребители – 9%. Това е незначителна част от заплащаното от хората. Какво се прави в България – тук се вади от контекста единичната цена. Навсякъде по света например, когато се смята цената за енергия от въглищните централи, се смятат разходите за здравеопазване, околна среда, за емисии – целият разход, който общо трябва да се плати за тази енергия. Европейските данни през 2012 г. пласираха като най-скъпа въглищна централа в Европа ТЕЦ „Марица Изток 2”. Това е илюстрация на подхода, когато говорим за скъпо и евтино.
В Гълъбово например има тежко замърсяване от брикел и от ТЕЦ „Марица Изток” 2. Тази цена как се изчислява – здравето и животът спрямо останалото? Ако се прикриват истините, тогава не могат да се набележат начини за справяне с проблемите.
Втора част на интервюто с г-жа Русенова очаквайте утре.
