Меглена Русенова е председател на една от най-големите браншови структури у нас - Българската фотоволтаична асоциация. Тя заема поста от септември 2013 г. Actualno.com разговаря с нея за последните решения на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, засягащи сектора на „зелената” енергия, както и за цялостната ситуация в този сектор.
По повод цената на тока – от 1 октомври предстои тя отново да бъде увеличена заради задълженията на НЕК. От ДКЕВР многократно подчертаха, че поскъпването няма да бъде шоково. Вярвате ли, че ще е така?
Аз не вярвам на тази ДКЕВР по рационални причини. В последите месеци комисията показва манипулативно числа на обществото, няма експертиза, говори се политически, а не експертно. Какво означава шоково? Преди месец регулаторът призна, че със своите действия е фалирал НЕК, която е практически във финансов колапс. С новото ценово решение от 1 юли ДКЕВР заложи нов 1,5 млрд. дефицит, като постанови само 50% от зелената енергия да се изкупува на преференциални цени, както и заложи цени сякаш вече са предоговорени договорите с „Контур Глобул” и „Ай И Ес”. Когато един регулатор, който трябва да определя цените на база действащия закон и икономически обосновано, се занимава с правене на политика и популизъм, резултатът е един – фалит.
Преди време споменахте, че с поевтиняването на зелената енергия се застрашава и финансовата сигурност на страната. Как?
Има заплаха 4 млрд. лв. кредити на инвеститори от сектора да се превърнат в лоши кредити. Ситуацията е тежка. Енергетиката е секторът, в който обикновено инвестират най-консервативните инвеститори. Поради това че инвестицията е дългосрочна, има по-нисък процент на възвръщаемост. За да се гарантира сигурността на тези инвестиции, този сектор е регулиран. Базата, която гарантира инвестиционния интерес, е стабилността на законовата рамка, а в България това е разрушено. Действията на ДКЕВР ще нанасят в дългосрочен план удар върху инвестиционния имидж на страната. Когато на 13 юни Standard and Poor’s намали рейтинга на България, в доклада основната причина беше липсата на стабилна регулаторна среда в енергетиката. За първото тримесечие на 2014 у нас има едва 10 млн. евро чуждестранни инвестиции – това е обидно малко за член на Европейския съюз.
Какво ще бъде най-голямото предизвикателство пред ВЕИ сектора през следващите години?
До 2020 г. България трябва да има 20,8% възобновяеми енергийни източници в електроенергетиката. Тя все още ги няма. За до 2030 г. се говори дори за 30%, някои държави настояват за повече. Тежко ще бъде и предизвикателството пред въглищните централи – да плащат реално за квоти. Ще има въпроси, свързани с енергийната независимост на газовите доставки. Все пак при всички случаи на България й предстои развитие на ВЕИ сектора.
Ако предстоящата година не беше отново нулева, как щяха нещата да са по-добре?
На първо място – щеше да има чуждестранни инвестиции. На второ – щеше да има компонент в цената на електроенергията за 20 години напред, който да е най-нисък в целия микс, а другите ще растат. Държавата губи шанс за намаляване на цената на тока и за потребителите, и за бизнеса. Губи и възможността да бъде лидер в една високотехнологична индустрия.
А имаме ли потенциала да бъдем такъв?
Да, потенциал беше създаден в годините 2009 - 2012. Много от инженерите, които бяха завършили в чужбина, се върнаха в България, за да работят в индустрията. Те вече си заминаха. Една част от фирмите, които създадоха капацитет за зелени централи, вече не работят у нас. Отидоха в Румъния, Македония, Турция, Италия. Като цяло България загуби възможността да модернизира енергетиката си по-бързо.
Въпреки трудностите усеща ли се все пак оптимизъм в сектора?
Ние сме направили нашите инвестиции, доверили сме се на държавата, защото сме инвестирали в сектор, който е изцяло регулиран от нея. Това, което ни дава основание да продължим да отстояваме правото си да бъдем частни предприемачи в енергетиката, е политката на Брюксел, която е неизменно в подкрепа на ВЕИ източниците. Виждаме световните тенденции. Знаем, че нашето общество е достатъчно зряло, за да подкрепи продължаващото навлизане на ВЕИ източниците в българската енергетика. Защото с всички климатични промени, то е неизбежно. Така или иначе светът и България вървят напред. Не можем да живеем и работим в XXI в. с енергетика от XX в.
Смятате ли, че след 50 години България ще може да достигне ангажираността, която има например Германия със зелената енергия?
Може би по-рано. Мисля, че българите ще търсят новото и модерното.
