Представители на "Има такъв народ" внесоха уведомление в Народното събрание за стартиране на подписка за иницииране на национален референдум с въпрос: "Да се произведат ли избори за Велико народно събрание, което да реши въпросите за формата на държавно управление от парламентарна на президентска република?". Дали Слави Трифонов може да бъде добър президент и какви са мотивите на ИТН да предлагат нова форма на държавно управление - в Студио Actualno сме поканили конституционалистът доц. д-р Наталия Киселова, за да даде отговор на тези въпроси.
Как и кой свиква Велико народно събрание?
Сега действащата конституция е предвидила, че се свиква по решение на Народното събрание, взето с мнозинство с повече от половината народни представители, но преди това е необходимо да има внесен проект. Проект може да внесе президентът, от една страна, и от друга - половината от депутати.
Легален ли е въпросът за референдум, от компетенцията на обикновено народно събрание ли е?
Народното събрание с квалифицирано мнозинство може да вземе решение за произвеждане на избори за Велико народно събрание. Така както витиевато е зададен въпросът той има консултативен характер спрямо избирателите. Ако приемем, че бъде произведен референдум, при който избирателите бъдат попитани дали искат едно бъдещо Народно събрание да вземе решение да се свика Велико народно събрание.
Предполагам, че събирането на подписи с искане да се свика национален референдум, съвсем механично ще съвпадне със събиране на подписи за участие в избори на политическата партия, на която г-н Йорданов е зам. председател. Приемаме че до края на април ще събират подписи и след като се види колко са те, дали съответстват на живи хора, защото има случаи, когато се подписват и хора, които или са в затвора, или са поставени под запрещение, или са си отишли от този свят. Вече ако са над 200 000, тогава Народното събрание ще обсъди, а ако са над 400 000 граждани с избирателни права са се подписали, то тогава НС е длъжно да разгледа въпроса.
Имам своите резерви за така формулираният въпрос, защото има вътрешно противоречие. В предишен парламент, по предложение на ВМРО, беше променен Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и отпадна разпоредбата, че по въпроси, които са от компетентността на Велико Народно събрание, не може да се провежда референдум. Тук идва и разногласието между въпроса и суверенитета на парламента - дали може да му се вмени като задължение да свика ВНС, при условие, че няма внесен законопроект. Т.е. те искат да се проведе такъв дебат в обществото, но според мен тази инициатива е в поредицата още от миналото десетилетие за радикална промяна в системата за управление, която по-скоро да разрушава, а не да надгражда политическата ни система. Тя в момента е по-скоро в насипно състояние, но виждам точно такива намерения.
Какво представлява президентска република? Има ли добри, има ли лоши примери?
Има добри примери, има и не толкова добри примери. Най-същностната разлика между двата вида управление е кой е субекта, който формира изпълнителната власт. При президентското управление - изпълнителната власт е в ръцете на президента, както е в САЩ, в част от държавите има самостоятелно правителство, в Латинска Америка или в Русия си има отделно правителство от президента. Въпросът е как да се формира правителство, тъй като в момента сме в една доста перманентна невъзможност НС да не успее да формира правителство. Вместо да се помисли дали причината е в партиите - се предлага радикална промяна.
Какво, ако сега бяхме президентска република?
Коя от двете форми на управление е по- устойчива на корупция и външни лобистки интереси?
Вижте отговорите на тези въпроси в пълното интервю:
