В първата част на интервюто ви запознахме с позицията на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов за замърсяването във Варненското езеро, както и по темата за партийните субсидии.
Във втората част Костадинов разказва за състоянието на Аспаруховия мост, за антиправителствените протести и други интересни теми.
Г-н Костадинов, в публичните си изяви често се спирате на проблема със състоянието на Аспаруховия мост. Какво е положението с него към днешна дата и каква реконструкция е необходима?
Според инженерните изисквания, мостът трябва да се ремонтира на всеки 20 години. Помня последния основен ремонт, който беше направен през 1996-1997 година. Би трябвало през 2017 година правителството да извърши цялостен и основен ремонт на Аспаруховия мост, но това не се случи. Вместо това, вижте как се прави козметичен, частичен ремонт на предмостието на моста. При това дори не на цялото предмостие... Ситуацията с моста наистина е много тревожна, защото не искам дори да си помислям какво би станало при някаква злополука. Корозията буквално е изяла някои от частите, а комуникационните кабели минават по средата между двете платна на моста. Перилата също са корозирали, асфалтът е в изключително лошо състояние, на места се е показала арматурата.
Междувременно периодично се повтаря дъвката, че трябва да се направи втори мост. Извинявайте, но ние не сме ремонтирали този, а сме тръгнали да правим втори мост. Дори няма проектна документация за това, но темата се повдига, за да не се обръща внимание на състоянието на Аспаруховия мост.
Най-малкият проблем на Аспаруховия мост са дупките по него. Проблемът е поделен между институциите. Повечето граждани си мислят, че става въпрос за ангажимент на общината, но всъщност мостът е собственост на държавата и грижата за него е в правомощията на АПИ. Разбира се, общината не трябва да стои безучастно и кметът на Варна да стои с ръце в джобовете.
След много отлагани ремонти и обещания за такива, в крайна сметка преди няколко седмици започна ремонт, който обаче засяга само предмостието. Самият мост изобщо не е докосван. Преди няколко години се случи същото, но в другата част в посока към центъра на града. За мен това е поредният пример за управленско безхаберие и нехайство. На управляващите просто не им дреме какво се случва, а накрая просто ще изкарат някой друг виновен. Пък и явно няма кой да им потърси сметка, след като избирателите не отиват да гласуват или пък го правят за тях, най-вече от финансово-клиентелистки интереси. Те се чувстват вечни и недосегаеми и дори презират народа. Само преди няколко дни чухте едно изказване на премиера, в което той заяви, че трябва много да се радваме на късмета да ни управлява той.
Във видео, поместено на неговия фейсбук профил, Костадинов показа състоянието на моста, от което се виждат липсващи капаци на комуникационни кабели, износена настилка и капаци на самия мост. Според него още по-страшно е състоянието на носещата конструкция на моста, като показа и оголената арматура по колоните.
Преди време говорихте за имотното състояние на министъра на отбраната Красимир Каракачанов и семейството му. Ще представители ли нови данни по случая?
Това не е нова информация. Тя може да се види в Имотния регистър и е публична. По-интересното е, че за разлика от шумно прокламираните случаи като с моята собственост, никой не се интересува от имотното състояние на хората, които са във властта и близките им. Това вече поражда сериозни въпроси. Ние проучваме не само тази фамилия и съвсем скоро ще представим пред обществеността резултати от проверката на публичните регистри.
На 14 май "Възраждане" организира антиправителствен протест. Той получи гражданска подкрепа, но впоследствие вие оставихте организацията на Национален граждански щаб. След това обаче числеността му намаля. Можем ли да очакваме отново да застанете начело на подобен протест?
Когато минаха първите протести, които бяха доста масови, започнаха да се появяват мнения, че протестите не трябвало да се организират от партия, а от гражданите с цел обединение. Ние от "Възраждане" поканихме всички опозиционни сили в и извън парламента да ни подкрепят. Нито една от тях не дойде. Поканихме и граждански организации, които вече се включиха в протеста. Всеки, който дойде, получи думата и имаше възможност да се изкаже. Протестът беше организиран от "Възраждане", но е на целия български народ. Всички ние страдаме еднакво от управленските действия и бездействия. Ние се съгласихме на призивите да предоставим организационните инструменти в ръцете на граждани, за да дадем добър пример в това отношение. С това показахме, че не страдаме от някакъв тяснопартиен егоизъм. Беше сформиран независим граждански щаб. Резултатът сами го видяхте.
Това показа за пореден път следното нещо. Анархията не води до нищо добро. Когато няма организация и сериозна сила, която да излезе срещу организираната престъпна групировка, управляваща България, нищо добро няма как да се случи. Затова и те насаждат тези настроения - без партии, без политици, които са анархистки. Едни такива протести просто разсейват гнева на народа. За тях е много удобно, когато излезе да протестира една маса без водачи и без организация. Тези протести заминават за няколко дни. "Възраждане" обаче показа, че е единствената опозиционна организирана сила, която може да излезе като опонент на управляващите и да бъде алтернатива за страната. Като нов модел и дори начин на общуване с гражданите.
По втората част от въпроса Ви, на 15 юни "Възраждане" организира нов национален протест. Датата не е избрана случайно, защото тогава е Видовден (бел. ред. - тогава трябва да е приключила и извънредната епидемична обстановка). Ние призоваваме всеки, който също като нас смята, че управлението е корумпирано, некадърно и антибългарско, да излезе заедно с нас и да поиска управляващите да понесат отговорността си за извършените престъпления към държавата и българския народ. На 15 юни от 12:00 часа ние отново ще бъдем пред Народното събрание.
Ще поискате ли отново помощ от опозиционни партии в парламента и извън него, както и граждански организации?
От всеки един човек, който мисли като нас, сме склонни да поискаме помощ. На самия протест на 14 май имаше хора от всякакви социални групи и прослойки. Имаше хора, които имаха най-различни политически симпатии. Имах възможността да разговарям със стотици мои съграждани, които демонстрираха най-различни политически убеждения. Никога не съм твърдял, че е имало само симпатизанти на "Възраждане". Там беше българският народ. Имаше леви, десни, монархисти, републиканци, либерали, консерватори, националисти, нихилисти - имаше всякакви хора. ДДС е еднакво и за леви, и за десни. Всеки един от нас, който отиде в разпадащите се български болници, по един и същи начин страда от липсата на качествено здравеопазване. Винаги съм казвал, че надеждата е в огледалото. Дори, ако трябва като барон Мюнхаузен, сами да се хванем за косите. Ако един милион души в България поискат промяна, тя ще се случи, но ако пасивно очакват нещо да се стане, нищо няма да се получи. Ние сме наследниците на хората, които стигнаха до вратите на Цариград. Апостолът на Свободата Васил Левски казва, че българинът най-много тачи свободата, ама ако може някой да му я донесе на тепсия. Днес от нас дори не се иска да леем кръв, а само да излезем и да заявим своите права и да ги защитим. Защото иначе държавата ни ги отнема едно след друго.
Ще ви попитам за една тема, по която "Възраждане" взема отношение отдавна. Става въпрос за правата на българите в Украйна. Украинският кабинет планира административна реформа, която предполага разделяне на Болградския район на Одеска област на пет общини, в които етническите българи няма да бъдат мнозинство. Българският парламент прие декларация за правата на българската общност, имаше и ответна реакция от Украйна. Какво мислите по този въпрос и какво трябва да направи българското правителство?
Ами аз искам да върна малко лентата назад, защото ние от "Възраждане" помним някои важни събития. Когато започна кризата в Украйна, ние единствени огласихме писмо на българите от Донецк, които поискаха хуманитарна помощ. Тогава българското правителство не реагира по никакъв начин. Дори имаше едно изказване на Бойко Борисов в стил - ами те са си техни граждани и ние нищо не можем да направим. Ние тогава изпратихме едни бус с дрехи, храни и лекарства. За съжаление тогава украинските власти казаха, че няма да го допуснат и ние го раздадохме на малцина българи, които тогава се спасиха от Донбас и се заселиха в България.
Впоследствие започнаха да зачестяват случаите на малтретиране на отделни български водачи в Украйна. Имаше много неприятен инцидент с един от българските общински съветници в град Белгород Василий Касчин, който беше залят със зелена боя и зрението му беше застрашено. Малко по-късно беше залят с жълта и синя боя паметникът на българските опълченци в Болград, като беше надраскан и с неприлични послания. Един от тях гласеше - куфарът, гарата и София, заминавайте си. През цялото това време, "Възраждане" настояваше за активна българска политика. За съжаление, България по никакъв начин не се ангажира със защитата на българското малцинство. Ако си спомняте, когато на власт след Майдана дойде новото украинско националистическо правителство, първото нещо, което направи, беше да отнеме правата на малцинствата в страната да използват своя национален език. Тогава България, въпреки че притежаваше четвъртото по големина малцинство в страната, след руското, румънското и унгарското, не реагира по никакъв начин. Първата държава-членка на ЕС, която реагира, беше Унгария, а втората беше Румъния. Едва по-късно, от кумова срама се включи и България.
Към настоящия момент се случва абсолютно същото. Една ялова и беззъба декларация на НС, която обаче не е последвана от никаква реакция на изпълнителната власт. Поради тази причина ние подготвихме едно писмо, което изпратихме до украински посланик, с копие до външния министър на България. На 6 юни пък организираме протест пред сградата на украинското посолство в София, съвместно с граждански организации. Отново всички други политически сили мълчат по темата, срамно и бездушно. Дори и тези, които се наричат незнайно защо патриоти.
Важно е да се отбележи, че България има много силен инструмент за натиск, какъвто е ЕС и НАТО. Нали ни обясняваха, че когато влезем там сме в клуба на големите, богатите и силните? Но това явно не пречи на никой да се гаври с нашите сънародници в чужбина. Това означава, че когато имаш инструмент в ръцете си и не го ползваш, или си глупак и некадърник, или си национален предател, а най-вероятно и двете.
Няма как да не засегнем и темата за коронавируса. Адекватни ли бяха мерките на правителството и беше ли подпомогнат достатъчно бизнесът, който беше засегнат от противоепидемичните мерки?
Категорично неадекватни мерки. Виждаме, че в България на практика епидемия нямаше. Въпреки усилията на българското правителство да ни уплаши много здраво. Спомняте ли си какво каза премиерът Бойко Борисов? По Великден ще бъдем в Ада. Спомняме си и многократните изказвания на генерал Мутафчийски, включително и последното му, което даже ми е трудно да цитирам. Беше нещо от типа, много хора ще измрат, яко ще измрат. Това създаде една невиждана масова психоза в страната. Мерките срещу ограничаване на реалната или въображаема заплаха бяха същите като тези в другите държави. За разлика от икономическите мерки за спасяване на гражданите в другите държави, тук това не се случи. Първите реални мерки дойдоха на 15 май, едва след нашия протест. Схемата "60 на 40" се оказа абсолютно ялова. Безлихвените кредити пък са просто едно допълнително заробване.
На 14 май в София имаше голям протест. Според предсказанията на хората, които два месеца ни плашеха, трябваше две седмици по-късно да има взрив от заболели. Нищо подобно не се случи. Какво повече трябва да стане, за да ни се изясни, че бяхме подложени на един експеримент, от който страда цялата ни държава? От това страда и целият свят.
Ако искаме нормален и достоен живот, трябва да си го заслужим. Ако 10 000 души не бяха излезли през април 1876 година да се бият за свободата си, България най-вероятно нямаше да съществува като държава. Защото тези хора, които излязоха и се жертваха, с кръвта си откупиха свободата на останалите 4 милиона 990 хиляди. Същото нещо трябва да стане и сега. Затова ние от "Възраждане" няма да спрем да се борим и да събудим заспалото самочувствие на българския народ. Няма да спрем да припомняме на българите кои са били, кои са и кои могат да бъдат. Защото смятаме, че човек сами си кове съдбата, а същото важи за народите и държавите. Ако допускаме да бъдем мачкани от самозабравила се олигархична и престъпна структура, която ни нарича тулупи и маргинали, то такива ще бъдем. Ние имаме кауза, сърца и души. От другата страна на барикадата има хора, които искат едно-единствено нещо - да крадат. Когато те усетят страх, веднага ще избягат. Мисля, че много скоро това ще им се наложи.
Интервю на Тодор Беленски
