Предлагаме ви интервю с Васил Станчев – кметът на най-голямото село в България – Лозен. Селото е по-голямо от 140 български града и от 70 български общини. На 12 км е от центъра на София. Без собствен бюджет. Има от всичко важно по две – училища, църкви, детски градини, читалища, в кварталите Горни и Долни Лозен.
Г-н Станчев, как изпратихте миналата година и каква беше тя за Вас?
Изпълнена с много предизвикателства, различни по трудност и важност приоритети. Но като цяло, благодаря на Бога, здрави сме, постигнахме немалък брой успехи. И смятам 2017-та за ползотворна година.
Какви важни проблеми решихте?
Като кмет на най-голямото село в България, постоянно има нови и нови предизвикателства. Но завършихме една детска площадка, реконструирахме няколко улици, направихме нов напорен водопровод, приключи проблемът с електрозахранването в Лозен. По училищата и детската градина се направиха през лятото ремонти.
Какво остава за 2018-та?
Безспорно най-голямото предизвикателство си остава транспортната инфраструктура, която в село със 168 улици и много километри асфалт поддръжката е изключително трудна. Нашата работа е екипна. Както районната администрация в Панчарево, така и колегите от Столична община - без тях няма как да се случват нещата.
Общо 70 общини в България са с население по-малко от жителите на село Лозен, а вие сте без собствен бюджет. Как свършихте всичко, което казахте, без финансово обезпечение?
Само с екипна работа. Ние сме част от Голяма столична община заедно с още 30 села. И донякъде е парадокс - най-голямото село като население е без бюджет, но така е законово заложено. Имаме Столична община, районната администрация в Панчарево с още 10 населени места към нея. Всичко става с комуникация.
Казвате "екипна работа" и това звучи сякаш много лесно, но когато говорим за село с над шест хиляди души и то има нужда от сметосъбиране, снегопочистване, запълване на дупки, ремонти на улици, Вие как процедирате с всеки проблем, който се появи?
Наистина изразът "екипна работа" е добър, но всъщност решаването на проблеми става в реална конкуренция, защото дали си кметът на най-голямото село в България, или си кмет на някое от другите села в Столична община, всеки от нас иска неговото населено място да е с нормална инфраструктура. Безспорно, това е реална конкуренция, защото сме и приятели с колегите, но с аргументи, с доводи и убеждаване на колегите от Столична община, че еди-коя си улица е с по-голям приоритет, защото е обществено значима или е за масов градски транспорт. В никакъв случай не е лесно. Само човек, който се е занимавал с такива неща, разбира, че не е лесно. Всеки един от колегите държи неговото населено място да бъде включено в програмата и за асфалтиране, и за реконструкция, и за изграждане на улици.
Да си го представим ли като една черга, която всеки от кметовете дърпа към себе си?
Точно така е. За всеки от нас нашето населено място си е най-важно. Сами можете да си представите, че след като в Лозен имаме 168 улици, това са над 600 хиляди квадратни метра инфраструктура, която подлежи и на реконструкция, и на поддържане, и на изграждане. И както за сметосъбирането, така и за снегопочистването ние сме си част от Столична община. Проблемите се решават в пряка конкуренция с останалите колеги, с аргументи, с много доводи и тичане.
Жителите на селото дали са искали досега то да стане град и община?
Разбира се, имаше. И в момента има жители, които искат Лозен да бъде отделна община. Това донякъде има своите аргументи. Адресно регистрирани тук са към 7 000 човека. Цифрата е постоянно в движение. Но на практика над 10 000 жители са трайно пребиваващи в Лозен. Така че, донякъде да. Но не е толкова лесно да стане община.
Правено ли е допитване?
Въпросът е какво ще ни донесе то. За да направиш правилния информиран избор, трябва да си изцяло наясно с това как се сформира бюджет. Трябва да има Общински съвет, общинска структура. Като се започне от техническите дейности - архитект, строителство, незаконно строителство, счетоводство. Това са много хора. А и как ще се издържа!? Знаете, че сформирането на бюджета на една община е пряко от данъците и от субсидиите от републиканския бюджет. Според мен на този етап не би било полезно за жителите на Лозен да сме отделна община. Първо, защото едно изграждане на общинска структура би коствало огромни средства на данъкоплатеца. Това е свързано не само със сграден фонд. Ние ползваме много удобства от близостта ни с големия град. Метрото е на 5 спирки от селото. Изцяло комбинираната работа за сметосъбиране, снегопочистване - това не се прави само за едно село, макар и с 10 хиляди жители. Въпрос на преценка е и на обществена нагласа.
Допускате повече минуси отколкото плюсове?
Ами да. Разходите на глава от населението биха били в пъти повече, отколкото са в момента. Само за улично осветление примерно и другите комунални дейности, които Вие изредихте, плюс издръжка на администрация, е въпрос на сметки. Хората разбират какво биха желали да дадат, за да получат еди-каква си услуга и дали тя ще ги задоволи при други обстоятелства.
Защо населението на Лозен расте?
Защото е доста привлекателно място като територия. Комуникациите са много добри. Местоположението до пътния възел на автомагистрала "Тракия" и околовръстното шосе. Ние сме на 12 км от центъра на града. На практика в Лозен получаваш удобствата на големия град с уединението отстрани. През миналата година имаше бум на строителството на фамилни къщи. Уникално съчетание между хубава природа, комуникативно място, удобства за живот. В Лозен има две нови детски градини, две училища. За всяко младо семейство, което идва да живее в Лозен, вижда и плюсовете, съответно и минусите.
Кои са минусите?
Има хора, които съвсем наскоро са си закупили терен, който е бил нива дотогава. Построили са си къща и казват: "Кмете, няма ли да ни асфалтираш улицата?". Но аз питам: "Този терен преди половин година беше нива. Какви са ти очакванията през това време да ти бъде изградена улица!?". Тоест, изискванията идват много бързо, защото като си живял в центъра на града и си се движил по булеварда, е едно. Съвсем друго е когато си стопанин вече на новата къща с моравата, с кучето и удобството на този уединен дом, но инфраструктурата ти е по-назад.
Какви духовни и образователни институции имате в Лозен?
Имаме една детска градина - ОДЗ, с два филиала в кварталите Долни Лозен и Горни Лозен. В двата квартала има по едно основно училище до 7-ми клас. Имаме две читалища, които много активно развиват културна дейност. Няколко танцови състава, певчески групи. Имаме две църкви, три манастира, 17 параклиса. Екопътека свързва Лозен със село Пасарел през Лозенската планина, която е обичан туристически маршрут. Тук се намира и най-голямата база на БЧК - център на много обучения и мероприятия за оказване на първа помощ. Имаме наблюдавано жилище към БЧК за деца, които са навършили 18 години и излизат от институции. Здравно заведение имаме за доболнична помощ. Въпреки че много села обезлюдяват, при нас е точно обратното.
А откога е започнал този процес на заселване?
От последните 10-12 години тенденцията навсякъде е хората масово да емигрират към големите градове, защото там условията за по-високоплатена работа и реализация са по-добри. Но при нас тенденцията е към развитие може би заради това, че имаме големи компании, които развиват дейност. Има търсене на работна ръка. Безработицата при нас е много ниска и защото сме близо до града. Добрата комуникативност на мястото - това е сред условията за траен ръст. Колкото и препятствия да има, нещата вървят в позитивна посока - от газификацията, изграждането на нови водопроводи, решаването на проблема с електрозахранването. Винаги има нови и нови предизвикателства, но тенденцията е позитивна. В момента има още няколко големи инвеститора, които извършват проучвателни дейности. Изкупени са частни терени, на които тепърва ще се реализират нови инвестиции. Близостта до околовръстното. Изграждането на връзката между "Младост" и Лозен, което трябва да стане през следващата и по-следващата година, околовръстното шосе ще се разшири. Това ще е допълнителен стимул за хора, които искат да живеят на по-добро място.
Преди 12-тина години нещо революционно ли се е случило, или с натрупване се е обърнала тенденцията?
Няма нещо революционно. По-скоро наситената работа по подобряване на инфраструктурата и средата за живеене е дала тази насока на развитие. Другите квартали в яката на Витоша са вече презастроени. Лозен, въпреки че е на северния склон, е с много добро слънцегреене. Мястото не е усойно. Смятам, че системната работа и доброто място на Лозен създава желанието на повече хора да заживеят тук.
