На територията на обсадения завод "Азовстал" в Мариупол, обкръжени от руската армия, се намират приблизително 1000 украински бойци, а бройката на ранените е около 600. Всички тези хора се крият в бомбоубежищата и техническите тунели под завода. В интервю за "Настоящее время" генералният директор на металургичния комплекс Енвер Цкитишвили разказа за многоетажния подземен град и запасите от храна и вода в него, които започнали да организират от мениджмънта още от 2015 г.
Полкът "Азов" е крайнодясно доброволческо формирование, което е част от Националната гвардия на Украйна. Полкът се появява през 2014 г., когато Русия започва агресия в Донбас. Участниците в него подкрепят националистическата идеология, но много негови привърженици го виждат като патриотична и ефективна част от отбранителните сили на страната.
"Настоящее время": Какво представляваше заводът "Азовстал" за Мариупол преди войната?
Цкитишвили: Заводът "Азовстал" исторически е най-мощното предприятие за черна металургия в Украйна. Произвеждахме 6-7 милиона тона стомана годишно. Ние сме единственият завод в Украйна, който произвеждаше железопътни изделия за украинските железници и снабдяваше почти цялата европейска част на СССР дори в съветско време. По-късно ние единствени в независима Украйна произвеждахме всякакви видове стомана за отбранителната индустрия, като например брони за бронетранспортьори и за танкове.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Турция предложи вариант за спасяване на защитниците на „Азовстал“
Имахме 800 уникални марки стомана. Произвеждахме както ламарина, така и профилна стомана за нуждите на въгледобивната промишленост и строителството, тръбни заготовки. Огромен асортимент. Правехме всичко с изключение на арматура, нека го кажем така.
"Настоящее время": За "Азовстал" често се казва, че е „град в града“. Моля, обяснете какво точно означава това.
Цкитишвили: Компанията имаше 10 837 души персонал до 24 февруари 2022 г. Заедно с членовете на техните семейства - около 20-25 хиляди, отделно от това и изпълнителите и техните семейства. Така че 35-40 хиляди души бяха свързани със завода, от него зависеше тяхното благосъстояние. Но това не е основното. Главното е, че според архитектурните изисквания на СССР всички металургични предприятия трябваше да имат бомбоубежища като отделни структури за защита на хората. В "Азовстал" имаше 36 такива, 34 от тях бяха в изправност.
Плюс това, според същите изисквания, навсякъде има технически тунели. Това са изцяло бетонни конструкции с ширина до 5-7 метра. Всеки един от тези тунели е разположен на няколко етажа. Тоест намира се на дълбочина от 2 до 8 метра. Сякаш под завода е заровена многоетажна сграда.
Дължината на тунелите на цеха за плочи, например, е повече от 5 километра. Има няколко такива. Веднъж се опитахме да изчислим по чертежите и стигнахме до 7 километра, засмяхме се и се отказахме. Само под един от цеховете са положени кабели и тел в продължение на 75 километра.
"Настоящее время": И всички горепосочени причини доведоха до това, че "Азовстал" стана последното убежище за много хора?
Цкитишвили: Ние преживяхме 2014 г. Когато на 24 януари 2015 г. тези нечовеци (проруските сепаратисти - бел.ред.) обстрелваха Мариупол за първи път, бяха убити над 30 души. Единадесет бяха от персонала на "Азовстал", четири от жертвите бяха деца. Тогава се замислихме много сериозно във фирмата и разбрахме, че по права линия разстоянието от фронтовата линия до завода е 8-10 километра. Бяхме в пряк обсег на вражеската артилерия.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Боец от "Азовстал" към жена си: Намери информация колко може да се оцелее без вода
Затова през 2015 г. решихме, че трябва да започнем да обучаваме нашите хора и да разчистваме подземните убежища. Имаме учебни филми, които обясняват кой къде трябва да отиде, как да слезе по стълбите, кои отдели къде трябва да се насочат, в кои бомбоубежища да се скрият. Едновременно 12 006 души могат да бъдат в 34-те бомбоубежища, според плана за гражданска защита. След 4-5 тренировки служителите ни се научиха да се евакуират за две минути и четиридесет секунди.
Никога не сме си представяли обаче, че ще има въздушни удари с бомби с тегло от 500 килограма до 5 тона. През 2015 г. разчитахме на артилерийски удари. Започнахме да съхраняваме вода и храна за всеки случай. Определено количество вода и индивидуални хранителни пакети сложихме в хладилниците на столовата. Обърнахме се към хората и им казахме, че ако животът им е в опасност, незабавно да идват в завода и да слизат в бомбоубежищата. На охраната беше дадено нареждане да пропускат всички: не само служителите, работили за нас. Възрастни хора, деца - приемахме всички.
От евакуираните от "Азовстал" цивилни имаше около петнадесет металурзи. Останалите 170 бяха просто жители на Мариупол, които ни повярваха и благодарение на това се спасиха в бомбоубежищата. Разбира се, те бяха спасени и от героите на "Азов", които задържаха врага.
Има още една особеност на завод "Азовстал" - той е заобиколен от три страни от вода - море и река т.е. имаме естествени бариери по пътя на настъпващия враг.
"Настоящее время": Дори за мен като човек, който никога не е бил в Мариупол, ми е тежко да слушам вашия разказ. Отношението ви към завода е като към човешко същество.
Цкитишвили: Обичаме го много нашия красавец "Азовстал". Разбира се, когато гледам кадрите в интернет, ми се насълзяват очите. Като директор на завода познавах всички шефове на цеховете и много от членовете на техните семейства. Имаше случаи, когато, за да убедя служител да прояви повече интерес към работата, се обаждах на родителите му вкъщи, като в училище. И казвах например: "Клавдия Василиевна, мога ли да ви помоля да повлияете някак по майчински на младежа? Вече три пъти съм говорил с него, не ме слуша."
"Настоящее время": А знаете ли колко души са били в самото начало на войната в укритията на завода?
Цкитишвили: През първите четири или пет дни бяхме заети със затварянето на централата. Заводът никога не е бил напълно спиран в следвоенната история на Съветския съюз и на независима Украйна. Инструкциите не отчитат всички нюанси. След консултации помежду си спряхме завода, предотвратявайки емисиите на вредни газове в атмосферата над Мариупол, на въглероден двуокис в доменния цех и на коксов газ в коксохимическия комбинат. Не допуснахме разливане на бензол, на смола. Локализирахме и изтласкахме цистерните в района на шлаката, където няма хора и бомбоубежища.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Собственикът на завода "Азовстал" в Мариупол готви иск срещу Русия за милиарди
Хората идваха на работа под обстрел. Ръководителите на цехове взеха две линейки, които се намираха на територията на завода, сами застанаха зад волана и тръгнаха да събират хора из града и да ги докарват в завода. Така събраха около 300 души. Точно три дни по-късно руските войници започнаха да стрелят по линейките и ги разбиха. След това вече служителите на завода обикаляха от апартамент на апартамент, предупреждаваха хората да идват. По това време все още полкът "Азов", граничарите и морските пехотинци държаха града и боевете бяха само в покрайнините на Мариупол.
Преди военните действия, за технически нужди ние бяхме купили две системи за осмоза (пречистване на вода). След пет дни без вода, човек получава бъбречна недостатъчност, ужасно главоболие. След седем-десет дни той вече не може да издържи, болката е ужасна. Инсталацията за обратна осмоза позволява да имаме питейна вода според санитарните норми, такава, каквато ние с вас пием от крана. Допускат се някои примеси до 25 милиграма на литър, които не са опасни за човешкото здраве. В завод "Азовстал" имаше оборудване, което позволяваше не повече от 6 милиграма на литър такива примеси. На първо място, ние започнахме да спасяваме именно това оборудване, като го внесохме в помещенията, където след това можехме да стигнем до него и да пием вода. Изсипете всякаква вода, дори техническа, дори от канализацията и от обратната страна ще получите годна за пиене вода.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Евакуацията на бойците от "Азовстал": Може да се използва вариантът от Босна
