Генчо Генчев е кмет на община Свищов от 2015 г. Завършил Професионална гимназия по ветеринарна медицина в Ловеч. Той е бакалавър по "Бизнес администрация" и магистър по "Стопанско управление" в ЮЗУ "Неофит Рилски". От 2007 г. до 2015 година е бил кмет на село Царевец. Основател и председател на организационния комитет на Националния фолклорен фестивал "Фолклорен извор". Член е на Световната асоциация по фолклор. Actualno.com го потърси за интервю, в което да разкаже за инфраструктурните проекти, които се изпълняват в Свищов, за предизвикателствата, свързани с коронакризата и амбициите на местната управа.
Г-н Генчев, очаква ви доста интересна строителна година. Само за последните няколко месеца имате постъпили 1,63 млн. лева за реконструкция на спортната зала, 2 млн. за основен ремонт на улици, 1,7 млн. лв. от ПУДООС за водопроводи, 200 000 лв. за нов парк. Пропускам ли нещо?
Да, 250 000 лева инвестиция в енергоспестяващо осветление в 9 населени места на община Свищов. Очаква ни действително интересна година, изпълнена с напрежение. Това са проекти, жизнено важни за жителите на общината, свързани с подобряването на жизнената среда. Към края е изпълнението на два проекта - продължението на ул. "Патриарх Евтимий", където се извършва реконструкция за близо 700 000 лева, а следващият е кв. "Симеон Ванков". След това се насочваме към друг квартал - "Стоян Миков", където ще бъде извършен ремонт на ВиК-мрежа, асфалтиране и изграждане на достъпна среда.
29 улици ще бъдат с изцяло подменен водопровод и цялостно преасфалтирани. Общо осигурените инвестиции са за 3,5 млн. лева. Подменят се тротоарните настилки на компрометирани до миналата година улици, на които предната година бяха обновени водопроводите и асфалта.
Със собствени средства от капиталовата програма на община Свищов облагородяваме един квартал с парк "Хаджи Димитър". Искаме да се получи нещо красиво и приятно за живущите на улица "Хаджи Димитър" и "Петър Ангелов". Общината амбициозно продължава да създава проекти и да търси начин за тяхното финансиране.
Изглежда сякаш рогът на изобилието се е изсипал върху Свищов напоследък, как си го обяснявате?
Това е целенасочена политика да надграждаме и да навлизаме във всички квартали, да създаваме добри условия за живот. Знаете, че общината изготви голям проект за 7,5 млн. лева чрез финансовите инструменти на ФЛАГ, където предстои асфалтиране на улици в населени места, а и облагородяване на различни зони и участъци, които години не са били пипани. Това са целенасочени усилия на ръководството на община Свищов, добра работа на екипа ми и естествено, комуникация с правителството и ресорните министерства, които чуваха проблемите на Свищов.
В началото на месец март бяха отпуснати целеви близо 450 000 лева за подмяна на довеждащите водопроводи на селата Хаджидимитрово, Драгомирово, Морава и Козловец. Това бяха магистрални водопроводи, изключително амортизирани. Те постоянно аварираха и водоподаването беше влошено.
Свищов по двете програми ли е избираема - ОП" Региони в растеж" и Програмата за развитие на селските региони?
Само по първата, по селската програма остана „бяло петно“. Запазва позицията си като градски ареал. Изработен е сериозен инвестиционен план за развитие на общината, който до края на месеца предстои да бъде приет от Общинския съвет.
Кое ви е най-важното в него?
Изграждането на индустриалния парк в Свищов, който се намира на мястото на бившите казарми. В момента се работи по подробния устройствен план - как би изглеждал този индустриален парк. Следва отново да търсим съдействие на държавата чрез Българската агенция за инвестиции, Българската агенция "Индустриални зони", за да може с общи усилия да дадем благоприятна среда за бъдещи инвеститори. До края на годината се очаква, паралелно с подмяната на водопроводите, да бъдат и положени и важни газови трасета, които да снабдяват промишлените и обществените сгради с газ в Свищов.
Защо ще търсите съдействието на двете агенции за бизнес парка?
Няма как такъв мащабен проект да бъде реализиран без участието на държавата.
Тоест, смисълът е в заявката, че през следващия програмен период ще се финансират само проекти с добавена стойност и с участието на множество партньори - община, държава, бизнес и нестопански организации?
Точно така. Това е един нелек път, но мисля, че го вървим успешно, за да отговорим и на новия закон за индустриалните зони. Едно от изискванията е да са с приети ПУП-ове, за да сме готови и да го приложим пред държавата.
Колко амбициозен е този проект?
Заложили сме над 20 млн. лева ресурс за изграждане на инфраструктурата в тази зона - близо 350 декара.
А как върви санирането при вас, доволни ли са хората?
Доволни са, интересът е огромен. Постоянно имаме запитвания и очаквания. Общината е подготвила своите 39 предложения, които да се входират, когато се даде старт на програмата, за да обновим още блокове в Свищов. Надявам се в най-скоро време да се намери политически баланс и воля, защото едни отричат, но това е пряка инвестиция в домакинствата и тя се отразява на техния бюджет. Най-добрата инвестиция бих казал от хора за хора. Има много добро отражение върху облика и визията на всеки блок. А те са строени през 60-те и 70-те години, страшно амортизирани са. Санирането удължава живота им, по-чист става въздухът, по-чиста и приветлива е околна среда, голяма икономия за отопление на домакинствата.
Ходихте като доброволец в най-напрегнатия период за болницата. Как се справя тя?
За нивото й на общинска болница, с предизвикателството, пред което беше изправена, се справи заедно с целия наличен медицински персонал, който е и в момента. За съжаление от коронавирус се загубиха много човешки животи. На нивото на общинска болница се справихме добре, благодарение и на дарителските кампании, които подеха хората, и на всичко, което се постигна от здравните работници. А те се трудиха усърдно, за да се спаси всеки човешки живот. Има какво да се желае, но тук отново разчитаме на новата оперативна програма към здравеопазването, за да се изгради една модерна, достъпна здравна система, с оборудвани отделения, които да поемат следващи такива пикове и да се предложи по-качествено лечение.
Споменахте целия наличен медицински състав на болницата, а какъв е той?
За наша радост в този кратък период успяхме да привлечем доста лекари - пулмолози, ендокринолози. В момента пристигат кардиолози, а отделенията напълно са окомплектовани с висш медицински персонал и медицински сестри. Към този момент лечебното заведение е финансово стабилно, благодарение на адекватната намеса на държавата, на Министерството на здравеопазването.
Защо на държавата, нали болницата е общинска?
Защото държавата предприе адекватни мерки за подпомагане на всички лечебни заведения, които се борят с коронавируса. Ако не бяха финансовата помощ от 1000 лева на човек, средствата за лекарства и издръжка, може би никоя болница в България нямаше да издържи на натиска, на който бяха подложени.
Какви са задълженията й сега?
От близо 1,25 млн.лв. в момента задълженията на болницата са около 250 000 лева. Изключително голям ресурс успяхме да стопим. Надявам се до края на годината да нулираме задълженията й. Това не зависи само от мен като кмет, а и от мениджмънта. Управител в момента е Илиян Венков, а зависи и от целия медицински персонал, който дава всичко от себе си.
Защо станахте доброволец, с какви подбуди?
Чисто човешки. Влизаш в нещо, от което не знаеш как ще излезеш. Ситуацията беше като в биологична война. Бях провокиран от това, че всички бяха изплашени. Никой не си даваше сметка за какво точно иде реч. Част от висшия и среден медицински персонал отказа да влезе в отделенията. Наложи се всеки да помага. Аз смятам, че имам нужната подготовка по отношение на медицински стандарти. Помагах с каквото можах - с логистика, с морална подкрепа към персонала, за да не се отказват, да продължат да работят и да приемат пациенти.
Тоест, не е с цел популизъм, а като добър пример за човечност?
Вижте, това могат да кажат самите пациенти, които са преминали, те са могли да видят "популизма" в това да нахраниш човек, който е безпомощен, да му подмениш постелъчния инвентар, включително и памперси, да го подкрепиш с думи, когато е най-слаб и уязвим. Те влизаха в отделението с изключително голям страх. От кмета чуват утеха, че всичко ще се оправи, че ще се преборят. Психологическият момент беше голяма част от лечението, за да повярват, че ще излязат от това състояние, защото страхът, който се виждаше в очите на всеки, беше сковаващ.
Какъв период изкарахте там?
Откакто ескалира пандемията и до този момент, когато се налага, винаги съм откликвал, било то за логистика - транспортиране на влошени пациенти и съдействие за прием в други лечебни заведения, или нещо друго. Който ме е потърсил, на никого не е отказвана помощ или съдействие. Десетки са спасените хора, което ме радва най-много. Който смята, че е популизъм, да беше дошъл и той да си направи популизъм, да влезе да види жаждата за живот колко е важна. Говорихме за това, че хората са бедни и нямат пари, но когато виждаха, че техни близки губят живота си, бяха готови на всичко - да заемат пари и да плащат, само и само техният близък да оживее.
Какво искате да кажете с това?
Че и пари да имаш, и имоти, като нямаш късмет да живееш, нищо не можеш да направиш. Не можеш да откупиш живота и здравето си, а всичко е в Божиите ръце. Радвам се, че и аз малко или много съм допринесъл за благоприятния развой при тези хора, с които се срещаме. Те са благодарни, звънят.
Често гостувате в час при учениците, на какво ги учите или от тях научавате може би?
Децата са най-милите, най-наивните, най-искрени и чисти. Не могат да те излъжат. Казват това, което мислят, което чувстват и са ми един своеобразен коректив. Оглеждам се в тях, за да видя ние как изглеждаме в техните очи. Поставиха ми искания, които съм се заел да изпълня.
Какво например?
Едно от големите им желания е да изградим скейт парк в град Свищов. Този спорт със скейтборди и ролери е доста нашумял. До края на годината смятам, че ще го завършим и ще им докажем, че помним какво искат от нас. Целта е да ги изкараме навън да спортуват, да са повече сред природата, а не пред телефоните и компютрите. Те споделят неща, които не бих чул в един обикновен разговор. Питах ги дали им харесва да учат вкъщи. Всички казаха, че в училище им е най-хубаво. Говорехме и за вандализма - как млади хора трошат и чупят на обществени места. Едно от децата казва: "Ние като бяхме затворени вкъщи, станахме много нервни. Може би затова го правим. Като излязохме, трябваше някъде да изразходваме натрупаната енергия". Децата винаги могат да са коректив на големите, защото тяхното мислене е чисто, детско, невинно, не е с някаква скрита цел. Всяко нещо, за което те казаха, че е проблем, беше записано и изпълнено от нас, за да са радостни децата, че нашият разговор не е бил отлетял в пространството.
