За вярата у младите, за християнските ценности и за посещението на "набожни" асеновградчани само по празниците Actualno.com разговаря с етнолога и културен експерт 28-годишната Николета Костадинова. Темата е актуална в навечерието на един от най-големите за православните християни празници - Великден. В искрено интервю Николета сподели, че християнството е религия на силните духом и да прилагаш истините от Евангелието, значи да бъдеш победител във всяка една ситуация.
Разкажи ни, какво означава християнството за твоето семейство, каква ценност е и на какво учи?
За моето семейство християнството е религия на силните духом хора. Да си православен християнин означава да носиш особена отговорност. Ние трябва да живеем като обикновени хора, но едновременно с това, да изпълваме този живот с различно вътрешно и духовно съдържание. Да си силно вярващ означава да знаеш, че чрез силата на молитвата към Бог, ти никога не си сам, защото и в най-трудните моменти той е до теб и те „носи на ръце”. Християнството ни учи на много ценности - доброта, човечност, искреност, любов и други. Трябва да се молим върху Словото, да отворим себе си за неговия дух. Той ще ни учи и ще ни напътства през Библията, за да намерим принципите, върху които трябва да стоим, за да живеем като истински християни.
Как един млад човек може да бъде "заразен" от истинската вяра в Бог и да повярва в чудеса?
Много често си задавам философски въпроса: Какво представлява истинската вяра? И какво ни пречи на нас, българите, да вярваме безрезервно в Бог? На много от хората им липсва истинската вяра. Тази, която може да премести планини, способна е да възроди надеждите за добър живот и е в състояние да даде сили за преодоляване на най-тежките изпитания. Вярата, която може да разтърси с мощната си сила, и да направи чудеса в живота на хората, а именно такива, извършени от Божията ръка и благодат. „…Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава. Който търси, намира. И на този, който хлопа, ще се отвори….” (Матей 7:7). Вярата се чувства и възприема от всеки човек по различен начин. За мен тя е нещо дълбоко и съкровено. Не бива да си мислим, че механичното целуване на една икона в църквата е признак за дълбока вяра, или запалената свещ. Вярата не бива да излиза на преден план само тогава, когато имаме някаква спешна нужда от помощ и трябва Бог да ни окаже тази помощ, като с магическа пръчица. Тя трябва да бъде жива и действена всеки ден и ежедневно да бъде придружавана и изразявана с благодарност.
Защо според теб немалко хора (и млади, и по-възрастни) посещават храмове само по празници и може ли да бъде променено това, как?
Работата ми е свързана с посещение на храмове и църкви, изследване на празници и обичаи, локални традиции и култура не само на територията на Асеновград, а и извън него. Наблюденията ми с години потвърждават, че присъствието на днешната младеж в храма е минимално. От друга страна, съществува малък процент от младежите, които все още вярват в Божествената сила, и посещават църква не само на празници, а постоянно. Посещението на храмовете е свързано с възпитанието на децата от най- ранна детска възраст. Ако родителят покаже на детето този модел на възпитание и подражание, детето ще вярва и ще се моли, а също ще търси помощта на Исус Христос. В подкрепа съм и на въвеждането на предмет „Религия” в детски градини и училища. Той също ще засили интересът на младото поколение към християнството. Вярата в Бога върви ръка за ръка с вярата в доброто бъдеще. След като знаем обещанието, че Исус е дошъл да ни даде „изобилен живот”, то не трябва да се страхуваме, че ще живеем в бедност, лишения и болести. Ако оставим лошите мисли и навици настрана и се обърнем към Бог, то със сигурност ще имаме освобождение от болести и проблеми и дори подобрение във всяка област от живота.
Изгубва ли се в последно време християнството някъде из ежедневните ангажименти на хората и защо?
За мен и моето семейство християнството е начин на живот. Живеем във века на бързите технологии, информация, интернет, компютрите, властта за имоти, пари. Това е време, в което животът на хората става все по-удобен и всичко става все по-бързо и по-достъпно. Ако приемем тази гледна точка, вече става напълно ясно защо при този културен модел - на богатите общества, хората се отказват от религията и от Бог изобщо. Това се случва, защото всяка религия и форма на вярата има своите правила и изисквания, които човек трябва да спази. Много често те са абсолютно противоположни на това, което ни дава моделът на XXI век. Храмът обезлюдява. Хората в него по време на литургия се броят на пръстите на ръцете. Въпросът е „Защо?”, а отговорът е ясен. Защото забързаното ежедневие и удоволствията днес заемат първо място в живота на хората. Някак си вярата и молитвата остават на заден план. Не бива да се забравя, че вярващият човек винаги ще намира лесен път за справяне с изпитанията, чрез Бог. Френският психолог и социолог Густав Льобон казва: „От всички сили, с които човечеството разполага, вярата винаги е била от най-значимите и с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини”. Да вярваш значи да имаш ключ за всяка врата. Да прилагаш истините от Евангелието, значи да бъдеш победител във всяка една ситуация. Вярвайте!
