Днес (6 август) американската компания Lockheed Martin представи подробности за сделката за изтребителите F-16 Block 70. По време на пресконференцията стана ясно, че България получава най-добрия самолет за своите Военновъздушни сили (ВВС) - напълно съвместим с изискванията на НАТО.
Специален гост на събитието бе българският посланик в САЩ (2010 – 2016 г.) Елена Поптодорова. Actualno.com разговаря с нея както за сделката за многоцелеви изтребител, така и за геополитическата обстановка и влиянието ѝ върху страната ни.
Как изглежда в очите на България партньор като Lockheed Martin?
Вижте, това е едно много дълго усилие - 15 години минаха. Веднага след влизането ни като член на Алианса, се постави въпросът за модернизацията на българската армия. Виждате, вече много години ние нямаме особен напредък. И това е най-видно в опитите да се придобият изтребители за ВВС. В други коментари вече отбелязах, че приключването на сделката е равностойно на фактическо влизане в Пакта. Истината е, че толкова трудности срещна тази сделка - заради нейния геополитически контекст.
Това ли я забави основно според Вас?
Да, твърдо това беше сред препятствията. Ние на два пъти не можехме да стигнем до същински преговори поради вътрешни съпротиви, които доведоха до нерешителност в две предходни правителства да влязат в същински преговорен процес.
А и трябва да отбележим въоръжените конфликти по света, които непрекъснато ескалираха напрежението. Нали така?
Вижте, това също е вярно, защото очевидно много сериозно се обостриха отношенията на Русия със Запада. Държа да подчертая, че при нас се случи за пореден път сблъсък Изток-Запад. Именно в този контекст вървеше и трудният процес на преговорите. Иначе трябваше да бъде обичаен бизнес - сядат два екипа, много трезво, много разумно - ние си браним интереса, отсрещната страна се опитва да постигне повече и така. Но това е в едни нормални делови отношения на две страни, които знаят, че искат да са заедно занапред. Ние, като казвам "ние", имам предвид България, не знаехме дали искаме да продължим заедно напред и в тази най-интимна страна на двустранните отношения, каквато е сигурността и военните доставки. Затова смятам, че преломът е много голям. И оттук-насетне вече според мен ще се върви в положителна посока. За мен най-голямото значение е този психологически праг, който по този начин беше преминат.
Къде в лицето на Вашингтон е София от погледа Ви на дипломат?
Сделката за F-16 ни ситуира, тя ни разполага в западното семейство - не само по отношение на сигурността, но и във всички останали области. Това е мерило. Ние сме имали и предходни периоди - неособено щастливи, свързани най-вече с енергийни проекти. Слава Богу, там имаме един първи пробив. Затова ви казвам, че се случват неща, които ще бъдат от определящо и дългосрочно значение не само за държавата, но и за нацията. Двете критични зони на зависимост на България от предходни обвързаности бяха отбрана и енергетика. Фактът, който виждаме вече, че е намалена с 15% зависимостта ни от руски газ, все пак е начало. Това, пак казвам, поставям психологическото прескачане като особено важно, за да се види, че България може да бъде спокойна и със самочувствие взимаща своите решения. Казвайки това, според мен ключовата дума е еманципация. Не става дума въобще за самоцелна намислена враждебност към Русия. Ясно е, че имаме много императиви, поради които ние имаме отношения с Русия, които са по-преплетени.
Ние като че ли не можем да избягаме от тях - дори чисто географски?
Не можем и няма как. Но аз съм си мислела винаги, че нашето основно лечение срещу тази много трудна география са двете членства (в НАТО и в ЕС - бел. ред.). И ако ние успеем това да използваме като средство за развитие на държавата, смятам, че ще можем да преодолеем не само конюнктурни, но и обективно съществуващи регионални особености.
Как България да защитава най-добре своя национален интерес, когато игрите на големите са на една крачка от нашата врата?
Ще ви кажа - България сама не може да го защити. Не сме суперсила, няма и изгледи да се превърнем в такава. Даже и за регионална сила не ни стигат силите. Затова съюзничествата са най-важното. Не случайно тегля разговора ни все към членството на България в Алианса и ЕС.
Те ли промениха страната ни най-много?
В огромна степен. По-рано, още в Народното събрание, си мислех, че проблемите на България са най-вече политически и идеологически. С времето установих с притеснение, че те са преди всичко културни. Преди да станат политически и идеологически, те са културни. Точно тези културни проблеми няма как сами да си ги решим. За тях трябва среда, в която няма как да се държиш различно. Не ме разбирайте погрешно - културните различия нека да ги има като идентичност, но говорим за друго - начин на живот, поддържане на публичната среда. Оттам тръгва всичко - в една публична среда се ражда и политика, и идеология и т.н.
Понякога културните ни различия не търпят дори диалога, нали?
Това е така, да. И то вътрешния диалог. Ние даже още не сме го изнесли на другото ниво.
* * *
Елена Бориславова Поптодорова-Петрова е български дипломат, политик и общественик, който участва в създаването на политиката на Република България, насочена към членство в Европейския съюз. Поптодорова е българският посланик в САЩ в периода 2010 - 2016 г.
Тя е автор на редица публикации по въпросите на външната политика и сигурността, правата на човека, теми, касаещи малцинствата, и други. Владее български, английски, италиански, руски и френски език. Омъжена, с едно дете.
Интервю на Румен Скрински
