Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Директорът на фестивала "Тракийски мистерии": Въвеждаме зрителите в територия, в която се провокира най-доброто у тях

24 август 2022, 18:22 часа • 7579 прочитания

След успеха на първото издание на фестивал „Тракийски мистерии“, проведен в Стария град Несебър на 30 и 31 август мащабните руини - свидетели на тракийската древност, ще оживеят отново с "Мистерия на тракийския Херос" и "Тракийска мистерийна драма", обновената изложба "Тракийски мистерии", лекции на Института по Т-наука, фестивални шествия и творчески ателиета.

За повече информация по предстоящото културно събитие Actualno.com се свърза с директора на фестивала Тодор Йотов.

Г-н Йотов, след успеха на първия фестивал в Стария Несебър тракийските мистерии ще оживеят отново. Как върви подготовката за това събитие?

Изключително вдъхновяващо. Добавихме нови форми тази година. Имахме обратна връзка от хора, които посещаваха фестивала миналата година, от хора, които са виждали материалите. За нас е подготовката е изключително сериозна. Става дума за над сто души, за много елементи. И всички тези хора - професионалисти в много области, не само в сценичното изкуство, а и занимаващи се с наука, с археология, антропология, лингвистика, костюми, обреди. Всички те идват на едно място и като видят това общо вдъхновение, реакцията на участващите, просто се разпалват. Това, което се случи миналата година, ни потвърди, че интерес към фестивала има не само от публика със специален интерес - от история, от изкуства, от възстановки, фолклор, обреди, автентична музика и хореография. За тях винаги е интересно да дойдат. За нас е много важно, че човек като върви по улицата, като чуе музиката и види хореографията, да каже: "Каква красива сценография!", "Какви красиви дрехи!", "Каква омайна, чудна, магическа музика!". И като дойдат за зрелище, а след това се оказва, че си тръгват с едно преживяване, което работи в тях, въвежда ги в определени състояния, навежда ги на определени мисли. И ги прави по-различни хора. След това тези хора се връщат отново и отново, питат за други формати, за нещата, които правим в Академия "Орфика". За нас това е важно. Ние правим втори сезон, защото сме насърчени от обратната връзка след първия.

Между миналия фестивал и този, който подготвяте сега, какво се случи всъщност?

Ние имаме общност от хора, които се връщат към нас чрез фейсбук. Задават ни въпроси, имаме творчески дискусии, създават се нови формати. Всичко, което се прави тази година в творческите ателиета, са нов формат за фестивала. Имаме три творчески ателиета - мистерията на българския обреден хляб, мистерията на тракийската одежда и мистерията на тракийските оброчни плочки. Бяхме насърчени от това, че хората не просто искат да гледат музеи, а да дойдат да видят спектакъл, да чуят музика, да видят как някой прави нещо. Хората, които разбират това, което стои зад фестивала като език, словесност, като образи, искат и те да участват, защото фестивалът и неговите форми са изключително модерни. Той говори на съвременния човек за неща, които са свързани с древността, но имат значение за живота сега. Нещо, което той може да отнесе със себе си при семейството си, до хората, които обича, в бита си, да бъде по-способен, по-свободен да прави добрите неща, които знае за себе си.

А как съумяхте да преведете всичко от тракийското време за съвременния човек така, че да му звучи привлекателно, интересно и завладяващо?

Имаме методология, с която да разчитаме древните артефакти и неща, написани на три различни езика, свързани с древните траки. Да ги разчитаме според метода "Гайд" и да разбираме какво всъщност пише на тези древни артефакти. Включително най-древните - йероглифна писменост, чертички и резчици, както по камъни и сгради, така и по керамика, която е съхранена. Ние знаем и има доказателства, че това е предшественик на египетската йероглифна писменост. Когато се види египетската писменост, а тя е идентична, едно към едно с тракийската, няма разминаване, вече през египетската писменост и гръцкия превод по-късно, ние знаем какво пише 3 хиляди години по-рано, в тракийските земи. Другата писменост е древният огам, който е открит най-вече по скални масиви. Този език после е пренесен в земите на галите и келтите. През огамовата реч най-вече през латински също знаем какво пише. И третите писания са т.нар. протокирилица или богарски език, който е запазен през фригийски, коптски. От там също разбираме къде какво пише. И като съберем всичко това, се оказва, че древните, освен че са се занимавали със свещеното в живота, техните концепции са изключително силни и живи. В тяхното разбиране за това какво е семейство, какво е богатство, какво е сила, радост, мъдрост - всичко, което ние търсим в езика на древните траки, се намира ключът какво точно означават те за древните траки с изключително практични езикови формули. Освен това възстановената музика, хореография, образи, дрехи - за тях всяко нещо е било свещено и това присъствие е освещавало целия им живот, за да ги направи силни, успешни, да водят победоносен живот. Ние го наричаме огайон, цялостност. Ние гледаме дълбоката древност и на базата на метода "Гайд" и тези успяваме да възстановим музика, хореография, облекло, обичаи, порядки, обреди.  

А чие дело е методът "Гайд"?

На д-р Стефан Гайд и на акад. Цветан Гайд. Започва с изследване на тракийската писменост в поредицата книги "Тракийското писмо ДЕКОДИРАНО". Методологията е представяна много пъти в България и в музеи по света. Но тук е много интересно, защото ние в България имаме свидетелства за траките от самите траки. Ние, болгарите или българите, сме в уникална ситуация, защото няма нужда някой чужд историк да ни обяснява или да търсим по целия свят парченца от един исторически пъзел. При нас от най-дълбока древност знаем за езика, културата, цивилизационния модел, който по-късно „опложда“ Древна Гърция, Египет, Централна и Западна Европа, Далечния Изток. Ние имаме свидетелствата за този цивилизационен модел. Те са доказуеми, изследвани са като датировка и сега имаме знанието какво всъщност пише върху запазените артефакти.

Но как стигате до знанието за музиката каква е била тя преди хилядолетия?

Имаме определени доказателства за древните ладове още от времето на Питагор, който е тракиец, нищо че се разпознава като от елинско време. Има определени свидетелства за вид нотопис в йероглифното писмо. Много по-късно има и графично нотописно писмо. И към това се добавя авторизиране на характера, защото ние имаме доказателства за самите пози. От тях се възстановява хореографията. Много от старите писания дори на хроникьори за траките - за времената на бесите, на гетите, на одрисите, на едоните в земята на Мак-Едония, като Едония означава Земя на едоните, в тях начинът, по който са описани нещата, богопоклонението на траките, техният бит, начинът, по който са се случвали нещата в царския двор, по който са се взимали решенията за народа и за жреците - в това има поетика, от която е извлечен характерът на авторизираната автентична музика.

За какво се разказва в спектакъла "Мистерия на тракийския Херос"?

В него има един древен модел за Херос. В нашите земи имаме най-древните образци за него, за конника, за онзи, у който са оживели всички архетипи на побеждаващия човек, на мъдреца, на този, който дава живота си за другите и който царува, който управлява битието и когото божествата подкрепят. Царете в древността са били и първожреци, както са египетските фараони. В спектакъла се представя присъствието, мощите на един такъв цар жрец, чрез неговите царски белези, дори след смъртта му, той продължава невидимо да извършва своите функции на покровител и на „ходатай“ за народа си. Има извършване на определени тайнства, които все едно въвеждат в съществуване тази сила и тази власт. Това е точно една мистерия на извикване на присъствие, както и днес постоянно искаме царе от миналото, герои, които са се борили и преборили за добруването на България, на народа, на семейството, на рода. И всеки има в себе си това вътрешно призоваване: "Ех, ако беше времето на Левски, на цар Симеон, на цар Иван Асен Втори, ако беше времето на някой, който милее и успява да побеждава за семейството, рода и народа си". Мистерията на тракийския Херос е въвеждане в съществуване и извикване на реалността от времето на тези жреци. Често чувам да ми казват: "Ние дойдохме за зрелище, а накрая се оказа, че сетивата ни попаднаха у дома си. Нещата си дойдоха на мястото!". Ние затова казваме, че не е просто изкуство и тълкувания на факти в лекциите, творческите ателиета или интерактивните спектакли. Говорейки на различните сетива на човека, изведнъж всичко си идва на мястото.

Кое преобладава в този спектакъл - музиката, танцът, хореографията, словото, или ако може да ги степенувате?

Трудно мога да ги степенувам. Това, което се нарича в книгите синкретично изкуство, точно това е спектакълът. Музиката е изключително наситена през цялото време, защото тя е самостоятелен език. Хореографията - също, преминаването от статични в динамични форми и обратно. Танцовата част е много наситена. Има отпявания. Цели песни на този възстановен древен тракийски език. Има неща, които са не само от поредицата "Тракийското писмо ДЕКОДИРАНО",  а и от други артефакти, разчетени по метода "Гайд". Има цяла методология, представена в книгата "Тракийският орфизъм за напреднали" на акад. Цветан Гайд и всъщност там се говори за орфистатиката, за орфикинетиката, за орфимети, орфиморфи - цяла една структура на овладяване на битието чрез орфически формули, завещани ни от древните. Тоест, музика, песен, танц, глас, език - всичко е подчинено на словото, което създава реалност.

"Тракийската мистерийна драма" отново е спектакъл. При него каква е сюжетната линия?

В нея вече се възстановяват поредица от мистерии. Както в живота на човека всъщност се подновяват неща в празничния цикъл. Ние сме го запазили и до днес, въпреки ерозията и загубването на първообразите, особено в последните 100-150 години, ние интуитивно знаем, архетипно, че в календарните празници се подновяват сетивата на човека и той се връща дори в ежедневното си битие много по-способен и много по-свободен да постигне най-доброто, което той, семейството му, родът му и народът му могат да бъдат. В "Тракийска мистерийна драма" аз не мога да обясня необяснимото, но има поредица от такива мистерии, които част от тях се разпознават като препратка в християнските тайнства, защото цялата литургика на християнската църква е базирана на древните мистерии. Вижда се една последователност, представена по изключително зрелищен, дълбок и вълнуващ начин. Поредица от мистерии, които възвръщат човека в това състояние на общуване със свещеното и подновяване, събуждане у самия човек на онова, което е най-доброто у него.

Вие какво искате да внушите на зрителя с тези спектакли и дали успявате?

Интересно е, че ние не искаме да внушаваме нищо, защото никой не може да каже какво би било най-добро за друг човек. Напротив, въвеждаме ги в една територия, в която се провокира най-доброто у тях. Провокират се онези най-дълбоки модели, когато човек влезе обратно във връзка със свещеното, с невидимото, като не е само философска концепция, че невидимото управлява видимия живот, но когато влезе във вътрешния си човек, да се зарадва, че това е истина, да си отпочине, да се възрадва, че свещеното и невидимият свят имат значение за нашия видим свят и да познае, че в нас самите има определени първообрази, това е свобода. Това е един вид почивка, но и дързост, разпалване, нова ревност по различен начин да се върнеш в ежедневието на живота си. Най-древните ние ги възприемаме като много изостанали, но в много отношения те са приемали всичко като свещено. Изписвали са домовете си. Изписвали са дрехите си. Отглеждали са децата си по този календарен цикъл с определени празници на извикване на властта, подкрепата и победата на невидимия свят. Те са били изключително последователни и това не е суеверие, а познаване за това как всъщност работи животът. За това те са били господари на моретата, както пишат древните историци. За това, когато идват данайците, те приемат като донор ценните неща от тракийската цивилизация. За това имаме доказателства за цивилизационни походи, при които са посяли семето на цивилизацията като свят и като познаване за човека, като хуманизъм, а по-късно и в християнската традиция - една приемственост в начина, по който се осъществява богопоклонението.

Заедно с Боряна Рачева-Йотова и Десислава Иванова ще представите свещения език на траките и неговата сила за човека днес, но какъв бе процесът са опознаването му?

За нас беше едно постоянно откриване. Лекцията е в партньорство с Института по Т-наука. Там се занимаваме с възстановка на находки от най-различни научни сфери, защото както в дълбока древност, така и днес хората знаят, че всяка наука, всяко познание е частично и че най-важните неща се откриват, когато се съчетаят находки от различни науки, от различни сфери, от хора с различни таланти. Отново по метода "Гайд", от там идва вдъхновението. Хранилищата на нашите музеи са пълни с артефакти, за които е нужна изключително много работа да бъдат разчетени и поставени в общ контекст, защото разказват истинската история от най-дълбока древност - прототраки, траки, трако-българи, богари. Това са създатели на всички български държави в техните цивилизационни походи. Изключително вдъхновяващо е да довъзстановим парчетата от нашата истинска история и да я свържем с предизвикателствата на човека днес, нуждите му, неговите търсения. Езикът на траките е изключително първичен. В него има елемент на формули -думи на сила, думи, които променят битието на човека. И всъщност ние изследваме как да отключваме, как да ползваме тези ключове така, че да бъдем по-свободни, по-способни и по-отговорни към това, което имаме като дарби и таланти, да променяме световете за добро.

Изглежда притежавате ключовете за една машина на времето, в което голяма част от нас бихме искали да отидем, за да видим славното си минало, а такава потребност се ражда във време на криза?

Подобна е обратната връзка като копнеж това да се случи, а след това като усещане какво всъщност се е случило. Това е нещото, което нас ни вдъхновява и ни дава устрем да продължаваме да вървим напред, да разширяваме фестивала и формите, които се развиват в Академия "Орфика".

Анита Чолакова
Анита Чолакова Отговорен редактор
Новините днес