Генералният директор на БНР Милен Митев обсъди развитието на обществените медии с Радка Бечева, ръководител на отдела за връзки с членовете на ЕBU в Централна и Източна Европа. Ето какво си казаха те:
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Г-н Митев поехте ръководството на БНР през август 2021 г. и започнахте с цифровата трансформация като приоритет, включително предприехте експертен преглед и оценка от екип на “Инициативата за цифрова трансформация“ на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Какви са най-големите предизвикателства в този процес?
БНР е изправено пред два вида предизвикателства. Такива, при които не можем да повлияем на резултата - като финансиране, пандемия, геополитически натиск - и други, на които можем да повлияем активно. Наблюдаваме първия тип предизвикателства и информираме хората как събитията ни влияят като обществена медия, така че хората да разберат въздействието върху нашата организация.
По отношение на предизвикателствата, на които можем да повлияем, в наши ръце е и от нас зависи, например, да създадем динамична работна среда. Приоритет в работата ми е БНР да бъде модерно и сигурно място за работа. Журналистите и медийните специалисти не трябва да се страхуват от това да правят грешки и в същото време да се чувстват в сигурна среда. Ако хората се страхуват да не допуснат грешка, няма да имат увереност и мотивация да предлагат и развиват нови идеи и нови формати. Креативността и иновативното мислене трябва да бъдат насърчавани, а грешките да се обсъждат и анализират, вместо да караме хората да се чувстват зле, че са сбъркали. Разбира се, ако някой представи в ефир непроверена информация, това е в разрез с професионалните журналистически стандарти.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Как БНР защитава редакционната си независимост?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
Създали сме такава вътрешна организация на работа, че ръководството да не може да влияе пряко върху съдържанието. Съдържанието се създава от журналистите и редакторите на всяка програма. Ако възникне спорна тема, тя се обсъжда от редакционните колегии и Програмния съвет, което прави трудно вземането на еднолично решение. Що се отнася до външното влияние, моя работа и работа на Управителния съвет е да устояваме на всякакъв вид натиск. За щастие, откакто съм на този пост, не ми се е налагало да се сблъсквам със случаи на неправомерна намеса.
Вярва ли аудиторията на БНР?
Според института Ройтерс, БНР е медията с най-висока степен на доверие в България. БНТ е съвсем близо след нас. Ние правим всичко възможно, за да запазим това високо ниво на доверие, като предоставяме на журналистите достатъчно свобода да избират темите си, събеседниците, които канят, както и начина, по който структурират предаванията си, за да представят най-стойностното съдържание на слушателите.
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
Войната в Европа, политическите сътресения и Ковид-19 разделят обществата. Кои са важните уроци за обществените медии досега?
Обществата ни са все по-разделени. Това стана ясно по време на пандемията, а войната задълбочи този процес. Пропастта между различните мнения става все по-голяма и все повече хора заемат радикална позиция по силно противоречиви теми. Мисля, че като обществена медия, е наша грижа да покажем различните гледни точки и да насърчим информирания дебат. Вярвам, че единственият начин да намалим пропастта между хората е като ги накараме да говорят помежду си. Все повече хора днес се информират онлайн или чрез социалните медии, което означава, че те „консумират“ новини, които се филтрират през алгоритми. Така хората четат основно съдържание, което харесват и което затвърждава собственото им мнение. Ролята на обществените медии е да насърчава демократичния диалог между хората с различни мнения. В същото време ние трябва да насърчаваме сближаването и да търсим нещата, които ни обединяват. Сега това е по-важно от всякога.
Кои според Вас са програмите, върху които обществените медии трябва да поставят фокус днес?
Като обществена медия ние трябва да сме навсякъде. Да отразяваме пулса на обществото, не само като информираме, но и като предоставяме качествен анализ на важните теми. Това може да прозвучи като липса на фокус, но аз бих го перифразирал така: нашият фокус не е върху определен вид съдържание, а върху качественото представяне на всички теми, които разглеждаме. Нашата цел са висококачествени новини, предавания и музика. Не е лесно да се измери качеството при обществените медии. По тази причина, смятам, че измерването на доверието е най-добрият начин да разберем дали предоставяме високо качествено съдържание. Докато аудиторията ни вярва, значи сме на прав път.
Как сте сигурни, че съдържанието ви е подходящо за аудиторията?
Ние активно търсим обратна връзка от нашите слушатели по възможно най-много и различни канали. Единият начин е традиционното измерване на аудиторията. Активно взаимодействаме с аудиторията чрез социалните медии и чрез нашия уебсайт. Имаме и радиопредавания, в които нашите слушатели взимат директно участие.
Как работите за привличането на младежка аудитория?
Опитваме се да предоставим съдържанието, което младите хора търсят, по достъпен за тях начин. Така например, предлагаме популярни радиопредавания във вид на подкасти или пък новини в аудио и текст варианти в интернет, така че по-младите слушатели да могат да изберат предпочитания от тях формат. Все по-малко млади хора слушат радио в реално време и не мисля, че ще успеем да ги привлечем към него. Вместо това, ние се стреми да достигаме до тях чрез всички възможни платформи, без да правим компромис със съдържанието.
Как виждате бъдещето на радиото при положение, че младежката аудитория губи интерес към радиото в реално време?
Виждам бъдещето на радиото като “радио+”. Плюсът означава нови медийни услуги, които допълват традиционното радио, като то обаче остава ядрото. Можем да добавяме текст, снимки и видео към аудио материали. Тъй като обществените медии трябва да са близо до своята аудитория и да бъдат там, където е тя, трябва да използваме различни платформи и технологии, за да ѝ служим още по-добре. Можем да започнем като надграждаме това, с което вече разполагаме.
Ето също така БНР има шест музикални състава, чиито концертни изяви е важно да бъдат още по-видими. Преди време беше много скъпо да създадем стрийм по време на концерт, но сега тази възможност е по-достъпна, което ни позволява да имаме в наличност повече видео материали от концертите и да създаваме по-голяма музикална продукция, както в аудио, така и във видео формат, като я предоставяме на аудиторията чрез ефирните програми, социалните платформи и „при поискване“.
Някои обществени медии имат съмнение относно запазването на музикалните си състави. Вашето мнение какво е?
Музикалните състави са изключително важни, защото като обществена медия, важна част от нашата мисия и роля е популяризирането на културата. Наличието на музикални състави е чудесен начин тази част от нашата мисия да бъде изпълнена, тъй като те записват музика, изнасят концерти и запознават публиката с българската, европейската и световна музика. В БНР работят над 200 музиканти и за да осигурим бъдещето им, трябва да ползваме техните възможности. Необходимо е да гарантираме, че тяхната роля и работа са правилно уредени в Закона за радиото и телевизията. Те са важна част от културната сцена на страната ни, но в момента не използваме пълния им потенциал.
Какво е Вашето мнение за предложения от ЕС законодателен акт за свободата на медиите и за неговото значение за България, а и за цяла Европа?
Мисля, че най-важното послание на това предложение е, че Европейската комисия разбира важността на независимите обществените медии. Смятам, че има области, в които Европейският законодателен акт за свободата на медиите може да бъде от полза за България и за нашия регион като цяло. Защитата на редакционната независимост и гаранциите за независимо функциониране на обществените медии, включително адекватното и стабилно финансиране, са много важни. Ние се борим с тези предизвикателства вече от доста време. Това законодателно предложение може да ни подпомогне в осигуряването на гаранциите, от които се нуждаем, за да бъдем наистина независими и сигурни в нашата работа. Възникват, разбира се, много въпроси дали мерките по осигуряването на тези гаранции са достатъчно ефективни, дали има риск от свръхрегулация, както и как да се гарантира независимост от Европейската комисия. Смятам, че има още време за обсъждане и доуточняване на предложението. В момента водим разговори с Министерството на културата относно проектостановището за Европейският законодателен акт за свободата на медиите.
Имате предвид, че въпросът се отнася до суверенитета и до риска от загубата му в определени области?
Ситуацията в Европа в момента е предизвикателство за подобно законодателно предложение. Много държави се опасяват, че твърде голяма част от суверенитета им е отнет от Европейския съюз и това може да насочи дебата в много различна посока. Лично аз предпочитам да гледам на Законодателния акт за свободата на медиите от перспективата на медиен експерт. Има нужда от много по-голяма солидарност между членовете на Европейския съюз за радио и телевизия. Законодателния акт за свободата на медиите е крайно необходим в страните, стремящи се да станат членки на Европейския съюз и в страните, които все още се борят за демокрация. В Централна и Източна Европа имаме държави, които са част от ЕС, държави, които не са част от ЕС и държави, които се стремят да станат част от ЕС и всичко това прави нашият регион изключително разнообразен. Мисля, че всеки важен елемент от европейското законодателство, какъвто е и Законодателният акт за свободата на медиите, несъмнено ще повлияе на законодателството в страните, които все още не са част от ЕС, тъй като те обикновено привеждат собствените си правни системи в съответствие с правото на ЕС. Така че, значението на това законодателно предложение би могло да се разпространи отвъд границите на ЕС.
Виждате ли БНР като възможен пример или катализатор за по-добро сътрудничество между съседните държави?
Много от колегите в региона се борят със същите проблеми, с които и ние. Някои от тях се справят много успешно с преодоляването на предизвикателствата. Можем да научим много едни от други и взаимно да се окуражаваме да продължим. Много е важно да поддържаме близки взаимоотношения. Понякога, дори споделянето на мнения и идеи по определена тема или обмяната на полезен опит ни помага много. Затова вярвам, че трябва да заздравим връзките с нашите съседи и с обществените медии от региона. БНР прави всичко възможно, за да улесни партньорствата с други страни. Опитваме се да го правим на всички езици, които говорят съседните ни страни. Щастлив съм да обявя, че наскоро стартирахме подсайт на румънски език и ще започнем да създаваме и подкасти на румънски. В момента предлагаме съдържание на всички езици на съседните ни държави, което може да допринесе да се научи повече за България.
Европа е изправена пред общите предизвикателства на икономически натиск като последствие от Ковид-19, войната в Украйна, инфлацията и увеличаващите се цени. Как БНР се справя с тези предизвикателства?
Опитваме се да оптимизираме разходите си, без да правим компромис с нашите услуги, при това във време, когато ни е необходимо развитие, изискващо по-големи финансови ресурси. Например, през 2022 г., работим върху присъствието си онлайн и в социалните медии, което означава, че са ни необходими оператори, които да създават видео съдържание. Важно е да инвестираме и в нови таланти, но и да развиваме уменията на работещите в БНР в съответствие с динамиката на променящия се свят. Опасявам се, че с настоящата инфлация, това ще отнеме повече време, отколкото бихме искали.
Смятате ли, че в България има благоприятна среда за промяна на правната рамка по отношение на обществените медии?
Мисля, че има консенсус в обществото по отношение на много от посоките на развитие, за които БНР говори през последното десетилетие. Но сме свидетели на политическа нестабилност с четири парламентарни избори за малко повече от година. За да се преосмисли правната рамка за медиите, е необходимо стабилно управление.
Смятате ли, че са необходими промени в начина на финансиране на обществените медии в България, за да им се гарантира стабилно, независимо, предвидимо и адекватно финансиране?
БНР все още се финансира по методология, отчитаща единствено ефирните програми. През годините добавихме нелинейни услуги, социални медии и музикални състави. Също така имаме огромен архив, който в момента е в процес на дигитализация. Това са все големи разходи. Ако те бъдат взети предвид в закона, за нас ще бъде много по-лесно да работим.
Какви ще бъдат гаранциите, че това финансиране ще бъде независимо?
Необходимо е нашата мисия да бъде ясно дефинирана в закона и финансирането да се формира на базата на тази мисия. Когато всички наши дейности са описани добре, ще бъде много по-лесно да изчислим какво финансиране ни е необходимо, за да изпълняваме задълженията си. Ако обществената мисия е добре формулирана и финансирането е обвързано с нея, тогава ще имаме добра законодателна рамка.
Наскоро участвахте в управленската програма на EBU и в срещата в Каденабия на лидерите на обществените медии. Какви са най-важните изводи за Вас от тези две събития?
Трудно е да се посочат само няколко, но бих откроил две от ключовите поуки:
• Не харчете време и ресурси за неща, които не можете да контролирате;
• Това, което прави съдържанието наистина добро, е способността му да докосва фундаменталните емоционални потребности на хората.
Друго важно нещо, което бих отбелязал е, твърдението, че бъдещето е вече тук, просто не е равномерно разпределено. Това означава, че в повечето случаи, когато искате Вашата организация да направи крачка напред, има някой, който вече е предприел стъпки в тази посока. Просто трябва да знаете къде да търсите. Може да е някой извън Вашата сфера на дейност или дори извън медийния сектор, но той разполага с работещо решение на това, което искате да приложите. Намирам това за много добър начин на мислене. Просто трябва да разширим хоризонта си и да потърсим по-надалеч. Важно е да мислим не като мениджъри, а като лидери. И именно това се стремя да правя и аз всеки ден.
Каква е ролята на EBU в тези критични времена?
EBU може да помогне в много области, включително лобиране и споделяне на знания. Едно от най-важните неща е, че посредничи в диалога помежду ни. Вече говорихме колко е важно да поддържаме тясна връзка с другите медии. Според мен, EBU е отлично място за провеждане на дискусии. Мисля, че новата инициатива „Един ден с“, свързана с посещение в обществена медия, членуваща в EBU и среща с ръководния й екип, е точно това, от което се нуждаем. Тя предоставя възможност на лидери от различни региони да обменят опит и добри практики в подходяща среда.
Как бихте описали с една дума Вашите стратегически цели и усилия?
Бих ги описал с две думи: по-силни заедно. Наистина вярвам в екипната работа и че екипът винаги е по-силен от индивида, колкото и талантлив да е той. Затова предпочитам работна среда, в която хората да споделят и обсъждат мислите си със своите колеги и да получават идеи, които да подобряват техните собствени. Ролята на доброто управление е да осигури съществуването на тази среда, да даде възможност на хората да покажат силните си страни, да им даде увереност да говорят с ръководния екип, защото това е изключително важно за доверието и напредъка.
Интервю на с Радка Бечева за ЕBU
