Денис Хънтър е световно призната авторка на романтични истории и има зад гърба си повече от трийсет бестселъра. Носител е на много награди, включително и за романите „The Convenient Groom“ и „A December Bride“, филмирани от Hallmark. Когато не дирижира любовния живот на героите си върху страниците на своите книги, тя обича да пътува, да пие зелен чай и да свири на ударни инструменти.
Още: Екзотика и музика: Едни по-различни акценти на 29-ия София Филм Фест
Още: Мариан Бачев откри българския щанд на Лондонския панаир на книгата
„Изгрев над синия хребет“ е първият ѝ роман, който излиза на български език и вече е по книжарниците с логото на ИК „Кръгозор“.
Какво Ви вдъхнови да напишете романа „Изгрев над синия хребет“?
Идеята за романа се роди, докато слушах една кънтри песен. В нея певецът пее за жена, която се връща в родния им град. Той я е познавал много добре. Но тя вече е с друг мъж, който я е променил много. Тя вече не е такава, каквато е била преди.
Още: „Мир и война“ - нов роман на Борис Акунин от поредицата за историята на руската държава
Това ме накара да започна да мисля за тази жена. Исках да разкажа нейната история. Така се появи Зоуи - главната героиня в романа ми.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Доменико Дара ще представи новата си книга “Записки по небесната механика“ в София
Често пишете истории за малките градчета. Какво харесвате в тях? Вие самата от малък град ли сте?
Да. Аз съм от град наречен Медисън, Охайо.
В днешно време много хора пътуват, разпръсват се по целия свят, скъсали са връзка с корените си. Въпреки социалните мрежи сме все по-изолирани и обезличени, затова имаме нужда да се чувстваме свързани един с друг. Според мен все повече читатели имат нужда да четат истории за малки градове, защото там хората живеят в сплотена общност, подкрепят се един друг, приятели са и всички са като едно семейство.
Още: "Моят любовен август" - роман за децата, но и за техните родители
Още: С модернистична проза косовски актьор писател спечели Европейската награда за литература
Какво ви привлича в романтичните истории?
Аз съм романтик по душа, няма съмнение в това! Мисля, че това, което ме привлича най-много, е да навлизам надълбоко в психологията на хората, да изследвам какво ги кара да постъпват по един или друг начин. Много често, когато една двойка има проблем, то причината за него се корени в миналото на някого от партньорите – в предходните му връзки, в детството му. Това му пречи да има пълноценна, любяща връзка в настоящето.
Харесва ми да проследявам тези взаимоотношения - какво кара един човек да постъпва по даден начин, защото е бил изоставен или предаден някога? Никой не излиза от една връзка невредим. Всички имаме емоционални травми, които трябва да преодолеем. Това е и моята цел – читателите да се припознаят в някой от персонажите, да се замислят за своите емоционални проблеми и да работят върху тях. Мисля, че художествената литература е чудесен помощник в това.
В романа „Изгрев над синия хребет“ засягате сериозна и деликатна тема като домашното насилие.
Исках да засегна подобна сериозна и чувствителна тема като насилието. В този случай при главната героиня е по-скоро на психическо, а не на физическо ниво. Беше важно да покажа причините, поради които Зоуи е във връзка с такъв вид контролиращ човек. Това произтича от начина, по който баща ѝ се е отнасял с нея. Надявам се, че ако читателите имат подобен проблем, това ще им помогне да го преодолеят.
Какво харесвате най-много в главните герои – Зоуи и Круз?
Харесвам в техните взаимоотношения историята за първата им любов и това, че за тях има втори шанс. Вдъхновяващо е да се проследят взаимоотношенията на двойка, която е направила грешки в миналото и е платила за тях. Сега пред тях се открива нова възможност.
Това звучи малко по-сериозно, отколкото повечето романтични истории.
Лошите избори имат своите последствия. Такъв е животът.
Какво искате да предадете на читателите?
Искам книгите ми да оставят след себе си само приятни чувства и емоции. Целта ми е читателите да усетят историята, да я съпреживеят. Защото когато си „в главата“ на героите, разбираш техните действия и емоционално се свързваш с тях, тогава е по-лесно да се учиш и да израстваш.
Източник: bookpage.com
