Срещаме Ви с човека, дръзнал да се опълчи на пловдивския митрополит Николай. Щерьо Паспалев от Асеновград – обикновено момче, църковен певец в асеновградския храм „Света Богородица-Благовещение“. Асеновградчанинът разказва специално пред Actualno.com за ситуацията, пред която бе изправен на големия християнски празник Преполовение. От първо лице научаваме причините за изразеното му публично недоволство срещу действията на владиката. За непримиримостта си Щерьо ще плати с цената на онова, което върши със сърцето си. До месец младежът вече няма да бъде църковен певец в Рибната църква. А след изразеното негодувание асеновградчанинът получи публична заплаха в социалната мрежа, че ще бъде отправено искане той да не пее повече на клира никъде в цяла Пловдивска епархия.
Бих искала да започнем разговора от ситуацията, която се разигра в църквата „Света Богородица-Благовещение“ /Рибната/ на празника Преполовение в Асеновград. Какво се случи тогава? Защо се наложи да напуснеш църквата?
Аз бях отишъл рано за службата. Започнах да пея, както обикновено. В момента, в който митрополит Николай дойде, първото нещо, което направи, бе да поиска микрофона от дякона си. Тогава на всеослушание ме посочи и каза, че аз съм го обвинил в много тежък грях – симония. Това е църковно престъпление. Свързано е с взимането на пари или материални облаги, за което се получава църковна власт. В случая става въпрос, че пловдивският митрополит Николай ръкополагал свещеници, срещу обявена от него тарифа. Искал по 5000 лева за отци по селата в Асеновградско и по 10 000 лева в града. От конкретния човек сумата не му е била предоставена. По обективни причини, не искам да споменавам за кой свещеник става въпрос. В крайна сметка, човекът се отказа да се „възползва“ и да извърши тази стъпка.
Но ти отправяш обвинения без да предоставиш доказателство?
Информацията ми е поверена от мой близък приятел. Той няма основание и причина да ме излъже. Аз пазих тайната около две години. Не възнамерявах да я съобщавам на когото и да било. Направих го, когато последната крепост на енорийския живот в Асеновград падна. Тя беше именно Рибната църква. А това се случи под ръководството на архиерейския наместник отец Йордан Георгиев. Той успя да въведе сина си Стилиян Георгиев като втори свещеник. Абсолютно ненужно точно в този храм. Миряните бяха организирали подписка и протест. На събитието присъстваха медии. Тогава аз публично оповестих, че това не е нещо ново за човек, който е свикнал да бъде ръководен от парите. Визирах именно пловдивския митрополит Николай. Досега, от страна на владиката, нямаше реакция. Може би, защото течеше Великият пост. Но сега дойде явно неговото време на отмъщение. На празника Преполовение в Асеновград тази година митрополитът показа, че може да се подиграе с мен, с отец Тодор, с енориашите от храма. С тази цел публично ме изгони от църквата. А колкото до отец Стилиян, в редки случаи той бива търсен от миряни за извършване на църковни ритуали, като кръщене, венчавка и други. Службите му също не са от най-посещаваните. Причина за това е, че той не е подготвен. Не е научен за начина на извършване на различните видове църковни обреди.
И все пак, по думите на Дядо Николай, той се чувства засегнат от обвиненията към него, че получавал от 5000 лева до 10 000 лева за всяко едно ръкополагане и твърди, че това не е вярно?
Искам да направя уточнение тук. Това, което се изкоментира от митрополита, че аз съм казал, че той взима на всяко ръкоположение по 10 000 лева, е невярно. Това е лъжа. Аз казах, че имам сведения от човек, който е получил от него предложение за едно конкретно ръкоположение. За това, че му е било предложено да бъдат дадени 10 000 лева, ако човекът желае да стане градски свещеник и 5000 лева – за селски. От тук, до това, да кажа, че той е получавал, а не искал 10 000 лева, разстоянието е огромно. Първо, Дядо Николай няма да се компрометира да предложи подобно нещо на всеки един, който се ръкополага. Второ, дори да се осмели да го направи, то е ясно, че не всеки би му дал. Както в случая с моя познат – хората просто са се отдръпнали и са се отказали от тази крачка. Защото не са счели за достойно да влизат в търговия с църковна власт.
Как ще коментираш уточнението, че Светият Синод няма право да се меси в решенията на Пловдивската митрoполия?
Това не е вярно. Светият Синод има право и трябва да взема отношение, относно служението на митрополит Николай. Особено, ако то застрашава целостта на Църквата или е в разрез с православната вяра. Светият Синод е единственият орган, който може да свика Църковен съд. И той евентуално да свали от дадената му власт митрополита. В противен случай изпадаме в католическото вярване на безгрешността на папата, което православието, разбира се, не може да приеме. Няма безгрешен човек. И вземането на отношение не може да се квалифицира като вмешателство. По-точно то може да бъде корекция там, където Светият Синод вижда, че се нарушава целостта на Църквата.
Защо смяташ, че митрополит Николай не е достоен за позицията, която заема?
Това не е лично мое мнение. Аз станах изразител на волята на народа. На хората, които от годините на страха, породен от атеистичния комунистически режим, са свикнали да си мълчат и да траят. Народът вече насъбра толкова гняв и обида в себе си, че в мое лице намери отдушник. В думите ми много хора преоткриха себе си, като членове, дейни на тази Църква. Не просто пасивни единици, които се измерват в това колко лева ще оставят в църковната каса. В моите думи хората видяха надежда, че може би някой ден нещата ще се наредят с главата нагоре. И защо мисля, че не е достоен митрополит Николай да заема тази позиция? Защото светите отци са ни оставили едни правила. Тях всеки, който иска да следва традицията на Православната църква, трябва да има предвид. Не е моя работа да съдя Дядо Николай. Но е мое задължение, като мирянин, да се обърна към Светия Синод на Българската православна църква. И сега чрез вашата медия искам да призова: Нека се събере Църковен съд. Така, ако митрополитът се чувства невинен, ще се оправдае и името му ще излезе изчистено от всички скандали, възникнали покрай него напоследък. Ако ли не, ще си понесе последствията.
Подаде ли сигнал или жалба писмено или устно до Светия Синод относно поведението на пловдивския митрополит и за това, че те изгони от храма?
Не, не съм. За мен ясен индикатор за това, което се случва, бе реакцията на народа. Но не на онези хора, които митрополитът си беше насъбрал в църквата за празника. А на миряните, които живеят в и за Асеновград. На народа, който населява енорията на „Света Богородица-Благовещение“. На хората от квартала. Разказаха ми за доста фрапиращи случаи, в които митрополитът е бил освиркан и осъден от миряните в Асеновград за това, което направи. И то, още щом е излязъл с иконата от храма в деня на Преполовение. Смятам, че постъпките му не са на човек, който е познал себе си. Всичко опира до това дали смирено вярва в Бог или не. И ако да – по какъв начин. Човек, който вярва в Бог, трябва да докаже това с делата си. Не с думи. В делата на митрополита не личи този човек да носи Бог в себе си.
Ти не се защити по никакъв начин, когато митрополитът те посочи публично и помоли да напуснеш богослужението. Защо си тръгна без да роптаеш?
Една от причините бе вторият аргумент, който владиката изтъкна, веднага след като заяви, че съм го обвинил в симония. Това бе да не нарушавам реда на службата. При условие, че до момента пеех, а в случая просто си мълчах как точно е станало моето нарушение на богослужението е поредната психологическа игра на митрополит Николай. Целта му е именно хората да си помислят, че наистина нарушавам службата, за да застанат на негова страна и съответно също да поискат да бъда изгонен. Но аз премислих ситуацията. Установих, че ако кажа всичко това, ще ни отнеме много време и службата ще се забави. А стотиците миряни, пристигнали в храма специално за празника, са от всички краища на България. Единственото, което чакат те, бе не службата на митрополита, а да се докоснат до благословението на Чудотворната икона на Света Богородица. Така че нямам аз право, уважавайки духa, с който тези хора са дошли, да бавя службата. Нито да се саморазправям дали твърдението на владиката е вярно или не. Кои са свидетелите на това, което е истина. Нито желаех да започне спор. Затова, осмисляйки, че е безсмислено да се опитвам да го изoбличавам, се оттеглих в мълчание.
Защо се стигна до тази сцена? Преди да съобщиш, че митрополит Николай е искал пари за съответна услуга, имали ли сте други препирни, скандали, неразбирателства помежду си?
Не. Абсолютно никога не сме имали някакво неразбирателство. Аз почти от самото начало, когато той дойде, бях част от митрополитския хор. Пеех заедно с момчетата, които и досега пеят, и с други, които вече го напуснаха. Веднъж си позволих да изоблича спектакъла, който Дядо Николай играе по време на служба и му го споделих съвсем приятелски. Тогава свещениците около него изпаднаха в абсолютен шок от моите действия. Просто не можах да замълча. Присъствал съм на истински богослужения. Малко от тях са били в България. Повечето митрополитски служби, на които съм присъствал, бяха в Гърция и на Света гора. Учил съм се да пея по места, на които хората в действителност служат и всеки си знае мястото. В случая за мен бе непонятно как е възможно свещениците, които служат с митрополит Николай, да излизат навън да пушат по време на служба, както и да се карат помежду си. От тогава се отдръпнах от този човек. Но не сме имали след това нито разговори, нито срещи или караници и препирни. Никога.
Защо, според теб, само Асеновград от цяла пловдивска област се бунтува срещу Църквата?
В годините и поколенията, изминали в асеновградското минало, много хора са разбрали, че единствените устои, които успяват да запазят нещо и биха искали да предадат в поколенията, са тези на Църквата. Неслучайно нашият църковен дух се дължи на онова, което е пренесено от Гърция. Асеновградчани притежават разбирането и усещането за това що е Църква. Затова, за разлика от други места, на които митрополит Николай е необезпокояван и хората дори не схващат идеите му за владение и владичество, тук той намира такъв отпор. Защото миряните знаят какво е енорийски живот. Държат на на него и на това да бъдат последователи на своите предци. Да уважават полученото, като завещание от тях и да го продължат напред в поколенията. Тук няма сляпо доверяване на Църковния институт. Асеновград винаги се е отличавал с много доблестно и високо свещенство. Но виждайки с какви стремглави скорости се подронва авторитетът на Църквата от самата йерархия, хората са оставени без основа под краката си. Така асеновградчани са поставени пред избора дали да се примирят с „модернизацията“, или да поддържат традициите и обичаите от миналото. Разбира се, все още има хора, които вярват и следват безпрекословно делото на пловдивския митрополит.
Възнамеряваш ли да организираш протестни действия срещу назначаването на третия свещеник Никола в Рибната църква в Асеновград и кое според теб е логичното обяснение за това назначение?
Аз лично не възнамерявам да протестирам нито срещу назначаванията на митрополита, нито срещу конкретния човек. Не познавам отблизо свещеника. Знам, че досега е служил в село Нареченски бани. Не съм запознат дали ще извършва богослужения и там, и в Асеновград. Видимо бе, че отец Никола беше изненадан от собственото си назначение в храм „Света Богородица-Благовещение“, който му е тотално непознат. А негодуванието оставям в ръцете на народа, на енориашите, на Асеновград. Нека вярващите от епархията да преценят дали това действие на владиката трябва да остане без реакция. Обяснението, че отец Тодор става почетен гражданин, което не го ангажира по никакъв начин със служба в Община или друга институция и щял да бъде натоварен извънредно, е несериозно. Тези причини ми се струват дори смехотворни. Долавям арогантност, с която Дядо Николай се присмя на всички вярващи, на енориашите и най-много на отец Тодор. Защото най-арогантно го попита дали е съгласен с това назначение. Как може един подчинен да бъде питан от своя шеф дали е съгласен с решението на началника си?! Неприятно впечатление ми направи и това, че след обявяването на новоназначението митрополитът получи аплодисменти от миряните в храма. Категорично смятам, че няма конкретна причина или нужда да бъде настаняван трети свещеник в тази църква.
Интервю на Атанаска Маркова
