Българска компания разработва 3D технология за решаване на проблема с женското безплодие (ВИДЕО)

Спас Керимов е само на 28 години, но от 2016 г. оглавява иновативна компания, занимаваща се с 3D биопринтиране на човешки тъкани. Фирмата разработва биочипове за лекарствено тестване, които съдържат в себе си няколко вида тъкани, включително костна и чернодробна.

Още: Времето утре - 20 декември 2024 г.

Още: Огнище на шарка по овцете в Кърджалийско

"Завърших медицина през 2017 г. и стартирахме с група приятели и колеги цялото начинание, което после се превърна в старт-ъп, още докато бяхме студенти. Още тогава знаехме, че това ще бъде нещо много голямо и много дългосрочно, но нямахме идея, че ще се превърне в това, което е в момента. Едновременно знаехме накъде отиваме и същевременно нямахме никаква идея какво наистина е това. Тогава мислехме, че можем да направим много по-лесно всичко, което сега правим много трудно, но се надявам, че вървим в правилната посока и успяваме", споделя младият лекар, създател на българска биотехнологична компания за 3D биопринтиране на човешки тъкани.

Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)

Още: Пеевски с достъп до класифицирана информация: БОЕЦ разкрива данни от архива на Петьо Еврото

Колко човека са въвлечени в целия процес и каква е спецификата на работа ви?

Към момента работят около 15 човка в компанията, имаме 2 лаборатории на територията на София Тех парк и централна роля в работата ни е биологичната част на процеса, защото 3D биопринтиране-то е метод за създаване на триизмерни структури, те са био структури, т.е. те са живи и когато създаваш такава структура някой трябва да наблюдава всички живи клетки вътре в нея – да разпознава кога те се чувстват добре и кога не, кога умират и кога са живи.

Затова в центъра на работата ни е биологичната експертиза на голяма част от екипа ни, които се занимават точно с това. Другите хора, които работят в компанията са с инженерен професионален опит, например колегата Радостин, който е създател и на биопринтера ни, той е инженер, а аз като лекар по-скоро се грижа за посоката на техния синергичен труд между инженери и биолози да намира правилно място в здравеопазването, решаващо големи проблеми.

Още: Заради трафика по празниците: Промяна в движение през два тунела на АМ „Хемус“

Още: ЧЕТИРИ ЛАПИ: Да посрещнем 2040 година още сега!

Спас завършва Медицинския университет в София. Интересува се от тъканно инженерство и регенеративна медицина. Следи прогреса в области като изкуствен интелект, биотехнологичната революция и сблъсъка на човечеството с новите технологии. Създава компанията с идеята да помогне на максимално много хора.

"В момента сме фокусирани в 2 направления. Едното е да принтираме много малки тъкани и структури, върху които да се тестват нови лекарства и молекули, било то за персонализирано лечение или във фармацевтичната индустрия за подобряване на клинични и предклинични изпитания. А другото е проектът ни за репродуктивно здраве, върху който сме фокусирани. Това са двете големи направления, в които нашата технология пасва най-добре."

Последният проект на компанията е свързан с решаване на проблема с женското безплодие.

"Още сме съвсем в началото, буквално проектът ни е пеленаче, защото такива проекти са много дългосрочни и се случват в порядъка на 10-15 години в индустрията. От 2019 година насам работим активно в партньорство с много правилни партньори занимаващи се с репродуктивно здраве в България и чужбина. Искаме да изпринтираме ендометриална лигавица, т.е. маточна лигавица, която да помага на жени, при които тя е много тънка или липсва изцяло в редки патологични състояния, като им позволява те да могат да забременяват успешно."

"Ние сме в съвсем начален етап, още се учим как да манипулираме клетките, които би трябвало да се диференцират в правилните клетъчни типове. Тепърва започваме да работим с много нови стволови клетки, които до момента не са били употребявани за такава цел и тепърва ни предстои да конструираме финалния биопринтиран конструкт и вече да му дадем хоризонт за клинични изпитания и тествания. Но на този етап смятам, че през 2026 или 2027 г. ще можем успешно да се поздравим с този проект, който ще може да помага в голям мащаб и много радикално на жени, които не могат да забременяват."

Според Спас не е далеч и времето, когато ще можем да принтираме и реални човешки органи.

"Надявам се, че този момент ще дойде скоро, но същевременно съм консервативен в прогнозите си, защото ние се занимаваме с биопринтиране от близо почти 5 годни и виждаме колко трудно и бавно напредва цялата индустрия, не само нашата компания. Вярвам, че не ни дели толкова времето, колкото биологичните трудности, през които трябва да премине индустрията, за да може да произвежда цели органи. Както и преди съм казвал едно десетилетие ни дели до голям скок в това. Още не знаем какъв ще е този скок, надяваме се, че ще доведе до нещо радикално."

Как ви се отрази пандемията и на какво ви научи тя?

Пандемията чисто персонално помогна на много хора да се вгледат в себе си, преминавайки през вътрешно пътешествие в тях самите и да се опознават. При компаниите, според мен беше момент, в който всъщност се стабилизират – те се почистват, изкристализират се проблеми за решаване. По никой начин не беше хубаво преживяване, със сигурност мога да кажа, че за повечето бизнеси пандемията се отрази ужасно на целия финансово-емоционален фон, но хубавото нещо, което се случи е, че екипите или се сплотяват или напълно се разпадат. В добрите случаи те се сплотяват и точно тогава една компания може да изкристализира в една нова форма, и когато пандемията вече не оказва такъв сериозен икономически натиск, да бъде много полезна.

Хората около теб как реагират на твоите занимания, разбират ли изобщо с какво точно се занимаваш?

Повечето хора смятат, че има много научно фантастичен елемент в работата ни и смятат, че доста от нещата са твърде невъзможни, но когато видят в детайли, че работата ни винаги е била насочена към това да сме любопитни и да правим неща, които стават все по-възможни, вече не изглежда толкова сюрреалистично. Всички смятат, че е малко „сайфай“ (научна фантастика бел ред.) цялата работа в лабораторията, но разбират, че ако тези неща продължат да се случват най-вероятно могат да направят глобални трансформации за човечеството. Не само в нашата компания, а в цялата индустрия на регенеративна медицина и биопринтиране може да доведе нещо много радикално. Мисля, че заради това обществеността ни подкрепя така активно, дори понякога да не знае какво точно се случва.

А кое е най-странното искане, което сте получавали за принтиране?

Със сигурност интересните моменти са били за принтиране на пържоли, репродуктивни органи и по-леки нещо като втори черен дроб или нещо подобно за различни хора с по-специални нужди. Това бяха основните най-желани неща и ако бяхме направили маркетинговото ни проучване може би предварително и бяхме чули тези искания сега вероятно щяхме да сме съвсем различна компания.

Като малък за това ли мечтаеше, с това ли си представяше да се занимаваш?

Аз с училище бях от класическите читанки, които се занимаваха предимно с биология, ходещи на национални олимпиади, вманиачени в неща, в които другите изобщо не виждат смисъл. Никога не съм си мислел, че ще бъда предприемач, по-скоро, че ще бъда лекар, така че беше неочаквано. Може би дълбоко в себе си знаех, че ще се занимавам с много шантави неща, което в момента отговаря на мечтите ми.

Младият лекар е отличен с награди от множество международни научни конгреси и форуми. Последното му признание идва от класацията на Forbes "30 под 30". Присъства и в селекцията на Дарик Радио "40 до 40", а през 2019 г. беше определен и като "Най-изявена млада личност на България" в област медицина и здравеопазване, според JCA Bulgaria.

Компанията му печели “Иновативно предприятие на годината” за 2018. Две поредни години - 2018 и 2019 г. е носител на Европейските награди CESA като Best HealthTech startup, както и на международната награда CIDIC Award.

Спас е финалист и в международното старт-ъп състезание BetaPitch Global Berlin 2017, както и многократен гост-лектор в няколко университета на теми, свързани с предприемачество, високотехнологични старт-ъпи и перспективата на биотехнологиите в бизнеса.

През последните години ти получаваш доста голямо признание и внимание, не само медийно, но и като награди. Коя е най-ценната за теб награда?

Страхотно е, че обществото възприема моята работа и тази на екипа толкова активно и позитивно. За мен винаги е било чест да получавам награди – било то бизнес, научни или цялостно за компанията. Но честно казано най-голямата награда, която успях да видя е, че мои бивши научни ръководители в университета, години по-късно дойдоха и започнаха да работят с нас, в нашите лаборатории. Това беше голямо признание, да видя научните си ръководители от преди да колаборират наравно с нас тук, за мен беше изключително запаметяващо, като голямо събитие. Но най-големите публични награди, които съм получавал са били тези, които са ми давали възможност да разкажа на колкото се може повече хора какво правим, тях ценя най-много.

Каква е прогнозата ти за следващите 10 години - как би се развила компанията и къде виждаш себе си? 

Смятам, че компанията се превръща в една от малкото в индустрията, която ще се занимава с производство на човешки тъкани и под производство имам предвид в голям мащаб. Така че смятам, че след 10 години може и да не сме изпринтирали цял орган, но със сигурност ще сме изпринтирали цяла гама от тъкани, която ще може да предлага различен тип лечения. И смятам, че ще бъде една от големите компании, занимаващи се с тъканно производство, не само в България и на Балканите, но и в по-големи мащаби. Поне на това се надявам.

За себе си в повечето случаи много трудно успявам да оцелея във фиксирана, стабилна среда, било то и по-подредена, дори корпоративната, така че аз винаги ще съм някъде там в началото на всеки един процес, за всеки един нов продукт, за ново начинание, аз се виждам в старта му, във вдъхновението около него, в събирането на сила и енергия то да се случва. Не се виждам в спокойна, корпоративна среда, в която вече старт-ъпът да бъде улегнал и просто да се наслаждавам на това, което съм постигнал. По-скоро искам да ми е трудно постоянно.

А откъде черпиш своето вдъхновение, как се зареждаш?

Аз по принцип възприемам всяко късче от реалността ни като мотив за вдъхновение. Но моето вдъхновение със сигурност идва преди всичко от тишината. През повечето време, в което трябва да се възстановявам, да черпя нови креативни пориви, то винаги идва от един покой и една тишина, която съм успял да си създам за себе си.

Спас продължава да гледа към бъдещето, а целта му е един ден да може да принтира цял човешки орган. Защото вярва в промяната и знае, че тя идва с постоянство, хъс, много труд, както и с ефективно използване на нови технологии, като 3D принтери.

Интервю на Габриела Андреева