Антъни Уелън, директор на DG Connect в Европейската комисия, говори пред Actualno.com за развитието на европейската дигитална екосистема, изграждането на 5G инфраструктура в Европа и България, както ефекта от падането на роуминг тарифите в ЕС, що се отнася до европейския телекомуникационен сектор. Антъни Уелън участва във форума „Развитие на широколентовия достъп до интернет“ в рамките на Годишното събрание на Европейската асоциация на телекомуникационните мрежови оператори (ETNO), на което VIVACOM беше домакин. Мобилният оператор е единственият в България член на ETNO – асоциацията, която създава основните политики в областта на комуникациите.
Подобрението на единния цифров пазар е една от целите, заложени в многогодишната финансова рамка на Европейския съюз до 2020 г. Но колко години ще са нужни, за да видим една цялостна европейска цифрова екосистема?
Антъни Уелън: Това е дейност, по която продължаваме да работим. Разбира се, сме заложили определени цели, които да бъдат постигнати до 2020 г., каквито са тези, свързани с предлагането и разполагаемостта на мрежи. В това отношение обаче имаме смесени резултати. През последните 3 години отбелязваме голям ръст на високоскоростните или високопроизводителните фиксирани мрежи, т.нар. NGA мрежи (next-generation access networks, бел.ред.), които нараснаха от 45% на 65% в Европа, с почти същите проценти за България. Използването им обаче е различно в различните страни. В някои държави има голямо търсене от страна на потребителите на бързи мрежи. В други, като в България, това търсене расте сравнително по-бавно. Във вашата страна, например, има добри фиксирани мрежи, но търсенето трябва да се засили. Що се отнася до безжичните мрежи, Европа определено изостава от други региони по различни причини. Една от тях е неуспехът да се осигури необходимия спектър за 4G мрежите. Това се отнася и за България.
Но понеже говорим за дигитална среда изграждането на мрежите е само началната точка. За надграждането й сме предвидили серия от проекти до 2020 г. Ще спомена на първо място осигуряването на добро финансиране за стартиращи компании. Знаем, че една иновативна стартираща компания може да се разрасне много бързо в случай, че разполага с финансиране на различните етапи на своя растеж. В Европа имаме т.нар. „долина на смъртта“ - имаме добро финансиране, когато говорим за стартиращи компании, както и когато компанията се разрасне и излезе на борсата. Проблемът е в средата. Поради тази причина 25% от инвестиционния план на Юнкер (Европейския фонд за стратегически инвестиции, бел. ред.) са предвидени за финансиране на малки и средни предприятия. Европейската инвестиционна банка разработва редица продукти, които биха значително подобрили наличието на рисков капитал за стартиращи фирми.
Европа върви към 5G инфраструктура, но все пак Европейският съюз се състои от 28 държави членки. Какви са разликите между страните, когато говорим за комуникационни системи?
Антъни Уелън: Всъщност 5G технологията все още не съществува, но, да, има определени пилотни проекти. Както казах, един от проблемите за 4G инфраструктурата, е, че не се осигурява достатъчно бързо подходящ спектър. В България също водим разговори с българските власти за един-два диапазона. Рано следващата година ще предложим един нов диапазон, който е много подходящ за 4G - 700 мегахерца. За някои държави членки преходът ще е по-труден, но 700 мегахерца е честотата за 4G в глобален мащаб. 5G ползва едни по-различни и по-високи диапазони, при които ще има по-малко трудности със съществуващите потребители. Честотният спектър е много по-вероятно да бъде европейски, а не национален. Искам да кажа нещо, което е в интерес на България, където, както казах, имате много добре развита фиксирана мрежа. 5G безжичната мрежа на бъдещето ще бъде много по-плътна с много по-гъсти клетки. Това означава, че тези клетки трябва да се опират на една много солидна фиксирана инфраструктура и страните, които разполагат с добра фиксирана инфраструктура, ще имат определено предимство.
Като директор на DG Connect как оценявате интернет и мобилната среда в България?
Антъни Уелън: В България виждаме интересна ситуация, когато говорим за фиксирани и безжични мрежи. Съществува един много жива предприемаческа дейност в областта на фиксираните мрежи, където има редица оператори - и малки и големи. Много от тях директно скачат на нова влакнеста инфраструктура, което е позитивно. Една инфраструктурна конкуренция е винаги най-устойчивата форма на конкуренция. Тези, които притежават влакнести мрежи, притежават дълготраен актив. Проблемът обаче е, че търсенето не следва със същата скорост предлагането. Редица са факторите, които обуславят търсенето - на първо място това са цените, например българските цени са доста конкурентни. На лице са обаче и много други фактори като грамотност на населението, използване на дигитално образование в училищата, наличие на онлайн административни услуги и разбира се, съдържание за развлечение, знаем, че развлеченията привличат голям онлайн трафик. Това всичко е част от общата дигитална екосистема в Европа, която се сблъсква със своите предизвикателства, както става и България. Като цяло българската фиксирана инфраструктура е приблизително еднаква със средноевропейската такава, което не е лошо.
Зависи също така какво сравнявате. България е горе-долу на средноевропейското ниво, когато говорим за покритие с т.нар. мрежи от последно поколение, което по мои последни данни е 68-70%. Тези влакнести мрежи са готови за бъдещето. Разбира се, не всичко е готово за бъдещето, но това са мрежи с голям капацитет и много сериозен актив. Ако обаче измерваме качеството на свързаността, вие скачате много напред в класацията. Това до голяма степен се дължи на т.нар скокообразен ефект, когато някои оператори решават да изграждат свои мрежи вместо да се закачат за съществуващите унаследени мрежи. В момента водим дискусии с регулаторите относно достъпа до канализационната мрежа, т.нар улични канавки. Що се отнася до мобилните мрежи съществува голям контраст с добрата ситуация при фиксираните мрежи: покритието на 4G мрежите в България е почти на половината на средноевропейското ниво, а ние не сме доволни от средноевропейското.
През април тази година Съдът на Европейските съюз осъди България за ограничаването на компаниите, които могат да работят като мултиплекси на две. Шест месеца по-късно как оценявате прехода към цифрово излъчване в България? Успяхме ли да изпълним всички цели?
Антъни Уелън: Все още реакцията на съдебното решение не е приключила. Но вече се предприемат стъпки, първата от която са обществени консултации по поканването на мобилни оператори. Виждаме, че има такива, които са проявили интерес. На второ място текат консултации за необходими промени в законодателството, за да не се допусне изключване на някои оператори, например, доставчиците на телевизионно съдържание. Тези промени тепърва трябва да бъдат гласувани в българския парламент, но виждаме, че реакцията е достатъчно бърза.
Всички очакваме нулевите роуминг тарифи в Европа и хората, разбира се, се радват. Но какво ще бъде въздействието върху телекомуникационния сектор? Как реагираха мобилните оператори на решението на Европейския парламент?
Антъни Уелън: Европейското законодателство понякога се приема бавно, но по този начин заинтересованите страни са наясно с него в момента, в който е прието то. Някои оператори разбират колко погрешно са подходили към роуминга досега, тъй като са гледали на него като един краткосрочен източник на печалба, а са игнорирали дългосрочния му потенциал. Обемът трафик само за гласови разговори е ограничен, докато обемът при преноса на данни е фактически неограничен. Това, че хората са изключват телефоните в друга страна или ползват само безжичен интернет, вероятно е накарало телекомите да осъзнаят, че нещо при тях не е наред. Макар че официалният срок е 2017 г., някои оператори вече изпреварват този срок като успяват да предложат със съвсем малко условия безплатен роуминг в Европа. Но това дали печалбите на операторите ще се увеличат зависи от това дали ще се възползват от тази възможност. Нашата отправна точка е, че пътуванията в Европа трябва да са част от нормалните цени, а не част от извънредните цени. Разбира се, че роумингът беше една приятна малка част от печалбата, но в крайна сметка не се отразяваше толкова много на крайния финансов резултат.
В България виждаме един много конкурентен мобилен пазар, а през последните години забелязваме движение на пазарните дялове, което показва, че конкуренция съществува. Това ни позволява да мислим, че няма да настъпи т.нар. ефект на скачените съдове, при който ако натиснеш надолу роуминговите цени, трябва националните цени да се вдигнат. В крайна сметка решаващият фактор за печалбата е дали операторът ще може да предложи привлекателни услуги и цени за мястото, където потребителят е през повечето време - а това е националната страна.
Vivacom е най-големият български телекомуникационен оператор по размер на приходите. Как виждате бъдещето на компанията в новата цифрова реалност?
Антъни Уелън: Обикновено не коментираме индивидуални компании и не се фокусираме върху техните печалби. Още повече трябва да сме внимателни с коментарите, тъй като виждаме, че предстои известна промяна в ръководството. Допускам, че Vivacom е изправена пред подобни предизвикателства като повечето исторически оператори в Европа, а именно да мигрира от продавач на телефонни услуги към доставчик на свързаност. В специфичната ситуация в България по-предизвикателното е наличието на повече алтернативни оператори, които изграждат мрежи. Изграждането на инфраструктура води до положителни ефекти, като първо подобрява конкурентната среда. Трябва обаче и нивото на регулиране да се адаптира към тази среда. По отношение на мобилните услуги Vivacom заедно с останалите мобилни оператори трябва да се бори за своя пазарен дял.
Интервю на Петя Бързилска.
