Антоанета Цонева е родена в Разград. Завършила е СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Българска филология". Председател е на Управителния съвет на Институт за развитие на публичната среда. В периода 2002-2004 г. е омбудсман на Столичната община.
В момента Цонева е председател на УС на Института за развитие на публичната среда.
Малко след края на изборния ден (6 октомври) разговаряме с едно от лицата на миналогодишните протести срещу кабинета "Орешарски" и статуквото, което той представляваше:
Госпожо Цонева, първият Ви коментар за изборите. Ще променят ли нещо те? Има ли опции...
Според мен ни очаква нова политическа нестабилност при това разпределение, което има към момента, при тези прогнозни данни. Трудно ще се формира правителство.
Каквато и да е конструкцията – ако изобщо някаква бъде постигната, тя ще бъде практически статуквото. В този смисъл правителство на малцинство, подкрепено от някой и така нататък, не би могло да води политики, каквито следва да се правят, дълбоки реформи. Така че според мен следващите избори са твърде близо.
Има вече коментари, че ако до февруари няма правителство, съществува опасност държавата да фалира. Доколко споделяте подобно мнение?
Не мога да спекулирам в какви срокове ще се развиват евентуални преговори. Но при всички случаи държавата трябва да има бюджет при страхотната дупка в енергетиката, кризата в КТБ, проблемите в здравната система. Всичко това са кризи, които трябва да се управляват и те много или малко ще се управляват с публични пари.
Какво Ви изненада на тези избори?
Резултатите са изненадващи дотолкова, доколкото говорим за големия брой партии, които влизат, за много силно раздробен парламент, влизането на „Атака”. Това не са добри новини и при всеки случай ще има много тежки проблеми.
Защо "Атака" успя?
Смятам, че „Атака” успяха да наберат много бързо инерция в последната крайна отсечка на кампанията. Най-вече около тяхната популистка платформа, която намери много добра проекция във връзка с електричеството, коментарите във връзка с цената на тока. Но мисля, че това им даде шанс. Иначе според мен те щяха да потънат под чертата.
Защо хората отново не отидоха да гласуват, въпреки протестите миналата година? И доколко вече е налице едно отчаяние?
Трябва да видим наистина каква е била избирателната активност и дали наистина е толкова по-слаба, сравнено с 2013 г., включително в абсолютни гласове.
Но в българското общество има много тежък разлом. Между политическия елит и избирателите има тежка и труднопреодолима пропаст от огромно недоверие. Все повече се стопяват възможностите да се създава перспектива за едно добро управление. Толкова ниско доверие в институции, в политическа класа... Практически исторически не е имало такова дъно и това демотивира в някаква степен избирателите.
Самата кампания също натисна избирателната активност. Кампания беше вяла, без ярки платформи, без лидерски сблъсък, с едно усещане за блато, за една конкуренция нетолкова сред самия елит и за наличие на тежки договорки, които може би стоят в дъното на това блато. И поради тази причина нямаше ярък сблъсък. Много сериозни теми като кризата в енергетиката, „Южен поток”, Корпоративна търговска банка бяха заобикаляни с финт от водещите формации. Няма ярки платформи, които да различават отделните формации една от друга... Всичко това е ключово за взимане на вниманието на избирателите.
Интересно би било да се види как е проработила преференцията. И за нас като организация, която много дълго време е правила застъпничество да има промяна в избирателната система, именно с въвеждането на преференция с преодолим праг. Важно е да се види колко хора са използвали тази възможност – на евроизборите това бяха 26% от действителните гласове. Сега си мисля, че ще бъдат значително повече тези проценти. Това дава възможност за една оценка дали политическата система може да започне да се настройва да създава повече канали и връзки, отворени към избирателите, свързава по-плътно политическите представители с техните поддръжници. Но това е анализ, който предстои да видим окончателно, когато бъдат представени данните от ЦИК – дали действително има размествания, какви от хора, от кои избирателни райони ще влязат в парламента.
Политическата система е в тежка криза. Тя все по-трудно произвежда представителство и това, че значителен брой български избиратели не намират причина да стигнат до урните, задълбочава този проблем. Колкото по-малко хора участват, толкова е по-ниска е правопропорционално легитимността на политическите институции, които се излъчват.
Опасявам се, че България влиза в тежка спирала от избори и може би това е най-трудният начин, но и най-реалистичният да започне прочистване на политическия елит и политическата система. Тежко, мъчително, в условия на срив на толкова важни обществени системи – може би най-тежкият период след началото на Прехода, в който България е изпадала.
Липсва лидерство, ясни визии и в крайна сметка това ограничава в много голяма степен възможността да се премине към тежките реформи, които са вече неотложни. Никой не може оттук-нататък да отлага, защото сривът във всички системи е брутален. Огромно предизвикателство, а в същото време елитът не може да отговори на това предивикателство – изхабен, с много ниско доверие, без ясно очертани ярки фигури, които да могат да водят и делегират такива тежки процеси. Това е огромно изпитание за гражданското общество също.
Имате ли информация за драстични нарушения на изборния процес?
В рамките на изборния ден имаше много сигнали – както към нас като неправителствена организация, която наблюдава процеса, така и към правоохранителните органи. И вчера (4 октомври, събота), и днес (5 октомври, неделя) имаше редица операции, проведени в различни части на страната.
Определено има политически сили, които отново са с допинг в това бягане. Огромен и сериозен натиск имаше в Северозападна България – най-бедният район, с много сигнали. Включително наши наблюдатели в село Долни Цибър, монтанско, показаха празните урни. Там имаше друг такъв феномен, при който хората отказаха да участват. Това беше техният начин да покажат, че тези избори не решават едва ли не нищо.
И пак беше използван целият класически арсенал, който е познат – извозване на хора, корпоративен вот, купен вот, контрол върху поведението на изборите, беше приложен в значителни мащаби. Така че тези избори от гледна точка на практики не бяха по-различни от предишни. Това е пак защото няма здрава връзка между политическия елит и избирателите. Тя представлява този запушен канал, който тласка партиите да помпат резервоара на гласове, посредством такива практики (купен вот, корпоративен вот и т.н. - бел. ред.).
Правихме анализи, може да видите – в блога „Отворен парламент” вчера или онзи ден излезе каква е експанзията на ДПС към Северозапада, как те променят своята електорална география – от райони, където класически вадят гласове като Южна България, Североизточна България, там те започват да губят подкрепа и започват да се изтеглят към Северозапада. Където много ясно има – точково се виждат, секции, в които рязко е нараснал резултатът от парламентарните избори през 2013 г. през европейските избори през 2014 г.
Сега тези анализи, на базата на тези резултати, които ще излязат, ще потвърдят този тренд. Че това дефакто е третият, условно да го наречем, резервоар, който според мен е вот „стимулиран”.
Бяха ли отново решени тези избори от автобусите, идващи от Турция?
О, не, не смятам. Не смятам, че това е решило каквото и да било. Имаше достатъчно секции в Турция. Тези хора, идвайки тук за Байряма, ако са искали да гласуват, са щели да го направят в Турция. Не мисля, че това е определящо.
Не са автобусите това, което променя резултатите.
Защо всички се обявяват против гласовете на турци, роми и като цяло на по-слабо образованите избиратели, а след това ги приветстват?
Нека да разделим нещата така – ДПС има свои избиратели, които го подкрепят. Обаче това, което те докарват като над 280, над 300 хил. гласа – това е игра с допинг. Това не е етнически вот и това не е атака към това, че за тях гласуват етнически турци.
Това е друг разговор. Това е разговор за политическа корупция, за опошлени избори, за арогантност и така нататък. Това няма нищо общо с етническия вот.
Има ли вариант този проблем, за който говорите, да се реши от следващото НС?
Със закон няма как да бъде спряно прилагането на този арсенал за купуване на гласове. Тези толкова бедни хора от Северозападна България, които продават гласа си – това се решава с образование, това се решава с интеграция, това се решава с реформи, това се решава с увеличаване на благосъстоянието. Това не се решава с Изборен кодекс.
Очаквате ли нови протести или е налице една умора?
Всичко зависи от начина, по който ще се реши въпросът с управлението. Според е много вероятно да има – както имаше и по време на самата кампания – протести на различни социални групи, ако чувстват своя интерес накърнен.
Юнските протести бяха протести, които искаха добро управление и бяха протести срещу корупцията. Ако сега в някъква мъгла и блато ДПС се промъкне и участва в управлението, със сигурност е много веротно такъв тип протести да започнат да се възпроизвеждат. В смисъл да се галванизират, така да се каже.
Според мен непоносим вариант за голяма част от българите е моделът #Кой, който върхушката на ДПС налага – начинът, по който експлоатира властта, моделът Пеевски, моделът #Кой – да се възпроизведе в някакъв друг вариант.
ДПС трябва да починат малко от властта, но тези резултати и това, което в момента се очертава като развитие, сочат, че те поддържат някакво влияние. Както виждате в момента се коментира дали те са втори или трети. Дотам е стигнал разговорът, нали този срив в подкрепата на БСП след управлението на кабинета „Орешарски”. Този отлив, който има те, отказът да се реформират, защото видяхте какви листи предложиха те... Всъщност това е възпроизвеждане на статуквото в БСП.
Случаят КТБ доколко решаващ ще бъде за съдбата на следващото правителство?
Фундаментално. Защото всъщност това е едно от ключовите звена на модела #Кой. КТБ се срина в конфликта между двата кита, върху които беше построено това правителство – от Цветан Василев и Делян Пеевски. В момента, в който този сблъсък вече доведе до разместване на балансите, КТБ падна жертва.
КТБ е един модел банка-политическа власт-медии, който всъщност обгрижаваше това правителство и го удържаше на власт. В момента, в който този сблъсък започна, съответно правителството вече беше пътник.
Но трябва да се каже нещо, което е важно – тази лодка я разклатиха протестите. Това, че днес всички знаят кой е Цветан Василев, каква е тази язва, свързан със срастването на икономическа и политическа власт в тази пирамида КТБ, това че Делян Пеевски като модел, не говоря като персона, се отхвърля в огромни проценти от българските избиратели – това е мерено как те се отнасят към подобен вид кариера и използване на властта. Това е нещо, което е продукт на усилията и гнева на българите. Явно така повече не може да продължава. Но тези избори не дават път към развръзка.
