Ангел Ирибозов: Промените в Закона за хазарта крият риск от сътресения

Хазартният бизнес и практическата забрана онлайн букмейкъри да оперират на българската територия доведоха до истински взрив на недоволство и обвинения, че България се държи като Северна Корея. Един от най-дискусионните моменти в тази забрана беше, че фактически няма законови положения, при които даден букмейкър може да кандидатства и получи лиценз. Тази липса трябва да бъде поправено в новия Законопроект за промени в Закона за хазарта. Вече беше направено и първо четене на законопроекта - в четвъртък, 21 ноември, в Бюджетната комисия на парламента. Какво мисли бизнесът за готвените промени - представяме кратък разговор на Actualno.com с г-н Ангел Ирибозов, председател на УС на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ).

Още: Здравка Евтимова: 2024-та беше борба да запазим здрав духовния си гръбнак (ВИДЕО)

Още: Мария Лалева на Бъдни вечер: На ръба на бездната трябва да изберем любовта (ВИДЕО)

Г-н Ирибозов, като цяло одобрявате ли предложението за двукомпонентна такса при лицензиране на букмейкър в България – 100 хил. лева плюс данък от 20% върху разликата между оборота и печалбата?

Считаме, че всяко предложение трябва да е финансово обосновано, за да се предвиди ефектът от него, а преди да се даде окончателно становище е добре нещата да се погледнат от всички гледни точки. Част от членовете на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание изразиха алтернативно становище, което считаме за разумно – намаляване на данъка върху оборота например. По време на заседанието на комисията депутати посочиха, че данъците, внесени от български организатори на залагания, са спаднали с над 20 милиона лева поради влошените букмейкърски коефициенти и намалелите приходи след увеличението на данъчните ставки. Ако вместо да се експериментира с нови схеми, чиито резултати не са ясни,  се намали данъка до старото ниво, то към сегашните 120 милиона лева приходи в бюджета биха се добавили тези 20 милиона лева. В такъв случай секторът би генерирал над 140 милиона лева, което е повече от планираните при сегашната промяна на данъка 135 милиона лева за държавния бюджет.

Какъв трябва да е размерът на ставките за хазартния бизнес според Вас и защо?

Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)

Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)

Със сигурност по-нисък поради мотивите, цитирани в отговора на предишния въпрос, но са необходими допълнителни изчисления за оптималните ставки на данъка.

В Бюджетната комисия депутатът от Коалиция за България Георги Кадиев правеше сметка, че 20% данък върху разликата между оборота и печалбата на даден букмейкър представлява приблизително 5% ставка само върху оборота. Можете ли да кажете дали това е така?

Приблизително. Ако разликата между оборота от залози и изплатените печалби е 20%, то данък от 20 % върху тези 20% печалба от игра се равнява на 4% от оборота. За наземните организатори на игри в игрални зали има законово изискване за минимална възвръщаемост на игралните съоръжения от 80%, т.е. формирания резултат, който ще бъде база за облагане, е максимум 20%. Реално това означава, че ефективният данък е около 4% от оборота. При залаганията върху резултатите от спортни състезания, в зависимост от направените залози и коефициенти, дори може да се стигне до негативен резултат за оператора в даден отчетен период.

Ние, разбира се, сме притеснени, че с отпадането на дефинирания в сега действащия закон термин „виртуално игрално съоръжение“ отпада и изискването за минимална възвращаемост и това би било неблагоприятно за клиентите, тъй като нарушава принципите на почтената игра.

Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)

Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)

Има и други промени, които покрай дебата за данъка останаха незабелязани - например отварянето на пазара за производители, които нямат местен лиценз. Това поставя под въпрос легитимността на игралното оборудване и елиминира възможността да се държи отговорен производителят за коректността на играта. Създава се реална заплаха за масово навлизане на копирано и неправомерно придобито оборудване, а неравнопоставеността, в която изпадат българските лицензирани производители, ще създаде сериозен мотив за закриване на производството в България и изнасянето му извън страната.

Искал ли председателят на Бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев мнение от Българска игрална асоциация по промените в Закона за хазарта и ако да – какви препоръки му дадохте?

БТАПОИИ е притеснена от факта, че никой не потърси действащите в България организатори и производители за мнение или оценка на адекватността на предвидените промени и тяхното отражение върху дейността на лицензираните организатори и производители, както и върху обществото. Все пак действащите на пазара легални оператори генерират тези 120 милиона лева приходи в бюджета, които представляват над 8% от приходите по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и са съизмерими с приходите от финансовия сектор по ЗКПО.

Становището, което БТАПОИИ представи в бюджетната комисия, дори не беше разгледано. Искам да подчертая, че съгласно определението на Европарламента хазартът е икономическа дейност от особено естество и националната регулация може да налага ограничения поради по-висши съображения като например защитата на потребителите, предотвратяване на измами, борба срещу прането на пари или опазването на обществения ред и общественото здраве. 

След като през миналата година беше гласуван новият закон и всички досега действащи организатори приведоха дейността си в съответствие с него, а само преди 2 месеца по време на Източноевропейската конференция на игралната индустрия в София българската законова рамка бе посочена като добър работещ модел в Източна Европа, в момента се предлагат несъгласувани с никого промени, които може да доведат до сериозни сътресения и негативи за обществото.