Съдебната реформа е тема, която вълнува особено силно българското общество в последните две години. Освен прокуратурата и Висшия съдебен съвет (ВСС) обаче, много важна роля в получаването на правосъдие имат и адвокатите. За тяхното място в системата, за необходимите промени и за съдебната реформа - разговаряме с адвокат Борислав Вълчев, кандидат за председател на Висшия адвокатски съвет.
Г-н Вълчев, защо решихте да се кандидатирате за председател на Висшия адвокатски съвет?
Мотивиран съм от незавидното състояние на българската адвокатура от една страна, а от друга – от безхаберието на досегашния състав на Висшия адвокатски съвет. За обществото българският адвокат е печалбар, приносител на куфарчета, протака делата и най-важно се оказва дали познава съдията. В същото време адвокатите сме принудени да работим в условия на нелоялна конкуренция от страна на други професии, на минимални хонорари, а за съжаление – немалка част от нас разчитат предимно на служебни защити. Особено в по-отдалечените части на страната, положението е драматично – върви се към маргинализация на адвокатурата.
Хората не ни припознават като единствените реални гаранти за техните права и свободи, не са запознати с нашия статут в Конституцията и в Закона за адвокатурата, и са склонни да имат повече доверие на счетоводители, нотариуси и всякакъв друг вид "консултанти", че дори и на съседката и на вестниците, отколкото на адвокатите. В тази ситуация висшите органи на адвокатурата "презентираха" пред обществото законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА) по начин, който настрои срещу нас останалите юридически професии, одитори, счетоводители, че дори и обикновените хора. Не успя да го защити по медиите и в резултат законопроектът близо две години отлежава в парламента и по всичко изглежда, че няма да бъде разгледан в пленарна зала в рамките на това НС. Допусна да бъде атакувана на два пъти Наредбата за минималния размер на хонорарите по съдебен ред, като прояви инертност и некомпетентност, дава противоречиви становища по тълкувателни дела, които допълнително настройват хората срещу нас, и въобще допусна куп други гафове.
Смятам, че има нужда от качествена промяна, и съм готов да поема отговорност за управлението.
Каква е платформата, с която ще се кандидатирате – какво смятате да промените в Съвета и къде виждате проблеми в работата му?
Няма прозрачност в работата на съвета. Дори и ние, адвокатите, не знаем правилата, които той си е създал за работа, и въобще, има ли такива. Решенията му не се обявяват публично и своевременно, с много малки изключения. Има данни за редица решения, които не се приемат по установения от закона ред. Витае някаква тайнственост и чувство за безотговорност. Медийната политика е пълен провал. Констатираме апатия пред дневния ред на обществото и безпомощност, когато адвокатурата е обект на атаки.
Ако бъда избран, първата ни задача ще бъде да приемем правила за работа на Висшия адвокатски съвет и да ги оповестим, да качваме на интернет сайта точен и подробен дневен ред на заседанията ни, както и всички наши решения. Въобще – да даваме обратна връзка на всеки заинтересован колега. Ще въведем "електронна адвокатура" – в сътрудничество с адвокатските колегии всички административни услуги ще могат да се извършват по електронен път. Ще работим за коопериране на тази електронна система с проекта за електронно правосъдие на Министерството на правосъдието. Ще въведем уникални електронни кодове за всеки адвокат, които по несъмнен начин доказват неговата самоличност, така че той да може да върши работата си в съда, институциите и в кантората си с минимални усилия. Ще настояваме за преразглеждане на концепцията за безплатна правна помощ на гражданите, която се осъществява по реда на Закона за правната помощ и с посредничеството на Националното бюро за правна помощ, и по-специално – на мизерните заплащания и на начина, по който се определя дадена служебна защита кой адвокат да я поеме. Ще обърнем особено внимание на правомощието на адвокатурата да сезира Конституционния съд, когато са нарушени права и интереси на граждани, както и на становищата ни по законодателството и по тълкувателни дела. Забележително е, че една година, откак адвокатите имаме право да сезираме Конституционния съд, Висшият адвокатски съвет не го е направил нито веднъж?! Ще приемем Стратегия за работа с институциите в държавата и с медиите, PR –стратегия, и ще я изпълняваме. Най-после, ще предложим изменения в Закона за адвокатурата, които отговарят на процесите на глобализация и световните тенденции, както и на особеностите на българското общество и икономически живот. Ще подложим измененията предварително на обществено обсъждане с адвокатите и останалите юридически съсловия, така че интересите на всички да са балансирани и защитени.
Важно за нас е да работим при ясни правила и конкурентна среда, за да знаем, че единствено от самия адвокат зависи дали ще успее в своята кариера. Ще отворим адвокатурата към проблемите на обществото, като ясно заявим своята позиция по съдебната реформа.
В средата на октомври тази година Вие изразихте недоволство от процедурата по обявяване на становища от Висшия адвокатски съвет – конкретно във връзка със спора трябва ли правото на пешеходеца да е с предимство на пешеходна пътека да е абсолютно. Какво смятате да промените конкретно в тази процедура и евентуално в други механизми на работа на Висшия адвокатски съвет, които Ви се струват недобре функциониращи?
Когато дойде искане за изготвяне на такова становище, то може да се възложи на конкретен член на съвета, или на работна група. Но във всички случаи самото становище във финалния му вариант следва да бъде обсъдено от Висшия адвокатски съвет на открито заседание, като за приемането му трябва волеизявление на този съвет като колективен орган.
Законът казва, че по въпроси от текущата си дейност ВАдвС се произнася с решения. Когато такова решение липсва, когато членове на съвета не знаят такова решение да е било приемано, тогава законът е нарушен и становището, макар и формално подписано от председателя и депозирано по съответното дело, няма правна стойност и сред юристите възникват основателни съмнения доколко то може да ангажира адвокатурата. А ако става дума за въпроси с голямо обществено значение – като правото на пешеходеца на пешеходна пътека, то тези проблеми изкристализират и дават основание на хората да питат "Наистина ли адвокатите мислят така?!"
В случая с пешеходните пътеки, според мен адвокатурата не следваше да действа като съдия – просто да разтълкува закона и съдебната практика, а да защити интереса на по-уязвимия участник в движението, като укаже необходимостта от изменение на законодателството, когато то е неясно и не дава достатъчно гаранции за намаляване на жертвите на пешеходни пътеки. Ние ще оповестяваме предварително всички искания за становища по тълкувателни дела и по законопроекти, незабавно след като постъпят при нас, като всеки адвокат ще има възможност да изрази своето лично мнение и то да стане достояние на работната група и на съвета. Самите становища ще приемаме публично, с решение на колективния орган и ще ги оповестяваме своевременно.
Съдебната система е широко дискутирана тема в българското общество от две години насам. Какви са основните проблеми, които виждате в нея и какво е решението им според Вас?
Това е дълга тема, но тук ще кажа, че съдебната реформа не трябва да се прави на парче, а координирано. Когато изменяш устройствения закон на съдебната власт, не можеш да не държиш сметка за разпоредбите на процесуалните закони, за ситуацията с висшето юридическо образование, за особеностите на българското общество като жизнен стандарт, демографски процеси, икономическо развитие и много други. Основен проблем е липсата на единна воля за тази реформа, както и на единна визия сред колегите и сред гражданите за това как точно да се случи тя и докъде да стигне. Трудно е да се посочи решението на този проблем – дали ще е национална кръгла маса или друг формат, но във всички случаи смятам, че адвокатурата трябва да има думата по въпроса, и тази дума трябва внимателно да се чуе. Ние сме всеки ден в съда и никой не познава по-добре от нас проблемите му. Но в момента, в Постоянния съвет за съдебната реформа към Министерския съвет, има един-единствен представител на адвокатурата, зам.-председател на Висшия адвокатски съвет, който дори не участва на последните няколко заседания.
Правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка заради неуспеха да прокара вижданията си за съдебната реформа – задължителен отчет на главния прокурор пред Народното събрание, по-къс мандат на ВСС, както и съотношението на съдии/прокурори срещу избрани от парламента представители в съдийската и прокурорската колегия на ВСС. Какво е Вашето мнение по темата за съдебната реформа?
Съдебната реформа е многопластов процес. Освен механичното прекрояване на Закона за съдебната власт и процесуалните закони, необходимо е решително изменение на съдебната карта и въвеждане на електронно правосъдие. В Н-ския районен съд съдията решава по 8 дела годишно, а в София – по 800? При такава разлика в количеството няма как да няма разлика в качеството. Електронното правосъдие от една страна ще съкрати разтакаването на процедурите, а от друга – ще повиши правната сигурност, тъй като всеки един документ ще е виден в електронния облак и пропуските ще намалеят. Ще улесни работата на всички, заети със съдопроизводството.
Друг основен проблем е чувството за безнаказаност, което витае сред хората. Правосъдието е ефективно, когато то е неизбежно. Фактите са, че много хиляди наказателни дела се прекратяват поради изтекла давност, че стотици ежегодно осъждат държавата ни в Страсбург заради нарушени права, че от десетките знакови дела единици са с влезли в сила присъди. Когато човек вижда, че белите якички крадат безнаказано, и той се изкушава да го прави.
Смятате ли, че правомощията на главния прокурор трябва да бъдат ограничени – не само като отчетност и дължина на мандата, но и като възможност да му се прави процедура по импийчмънт?
За мен фигурата на Главния прокурор е прекалено абсолютизирана. Той трябва да е пръв между равни, лицето на прокуратурата, а не – главнокомандващ в централизирана структура. Да се намалят вертикалните зависимости в прокуратурата. Трябва да се отдаде предимство на редовите прокурори, които да са независими при своите актове, и да се подчиняват само на закона. Контрол върху техните актове трябва да осъществява само съдът. Ако се върви в тази посока, няма да има нужда от процедура за импийчмънт.
Ролята на прокуратурата е да бори престъпността, а не да се занимава с несвойствени неща. Например, необяснимите атаки срещу адвокатурата – по искане на Главния прокурор Конституционният съд отмени текст от Закона за адвокатурата, който, поне на думи, гарантираше дължимо на адвокатите уважение от страна на съдебните служители и институциите. Също така, Главния прокурор поиска Върховния административен съд да обяви за нищожна Наредбата на Висшия адвокатски съмет за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Трябва ли ролята и мястото на Висшия адвокатски съвет в съдебната система да бъдат променени и ако да – в каква насока?
Висшият адвокатски съвет няма някакво специално място в съдебната система, единствената му роля в нея е да дава становища по тълкувателни дела. Адвокатурата като цяло, също не е част от съдебната система, независимо че е в глава 6 от Конституцията, съдебна власт. Както прокуратурата е адвокат на държавата, така – адвокатурата е адвокат на отделните граждани и юридически лица. Това са двата участника в съдебния процес: обвинение – защита. Адвокатурата трябва да бъде гарант за правото на защита и Висшият адвокатски съвет трябва да отстоява тази гаранция, като дава гласност на своите становища по тълкувателни дела и по законопроекти, а също така – атакува в Конституционния съд текстове от закони, които нарушават основните права и свободи на гражданите.
В заключение ще кажа, че аз и колегите, които се кандидатират с мен за членове на Висшия адвокатски съвет, имаме визия за бъдещите ни действия и ще се радваме на подкрепа от колегите за тези действия. Програмата ни за управление е достъпна на нашия сайт advokatskiizbori2017, и сме готови на широки дискусии по тези въпроси.
За да вървят напред, адвокатите трябва да се ръководят от три принципа: квалификация, специализация, сдружаване.
Използвам случая да поздравя всички колеги с предстоящите Коледни празници и желая здраве и успехи през Новата година!
Интервю на Ивайло Ачев
