Чувстваме ли се независими 115 години след като княз Фердинанд обявява Независимостта на България? Това се случва на днешния ден, 22 септември, през 1908 г. Как се стига до този значим успех на дипломацията ни и какво се променя? В Студио Actualno по повод празника разговаряме с историка и издател Мартин Чорбаджийски, който е редактор в сайта "Българска история".
Как успяваме да обявим независимост?
Съединението (6 септември, 1885 г.) и Независимостта са част от грандиозната цел на България за постигане на национално обединение и за ревизиране на решенията от Берлинския договор, казва той. "Съединението е само една крачка напред, а Независимостта го потвърджава".
Кабинетът на Александър Малинов лансира директно идеята пред княз Фердинанд - да се върви към независимост и да се поставят Великите сили пред същата ситуация като със Съединението. Князът обаче се страхува от реакция на Великите сили и е скептичен. Междувременно става ясно, че Австро-Унгария ще анексира Босна и Херцеговина. "Дори се говори, че между България и Австро-Унгария има негласно споразумение да действат заедно, но документи за това липсват", уточнява Чорбаджийски. В крайна сметка именно това анексиране, а и вътрешната криза в Османската империя, води до Независимостта на България.
Още: Къде е обявена независимостта на България?
Борба за международен престиж
Проблемът преди Независимостта е, че когато не си независима държава, в международен план Великите сили те третират по различен начин. На дипломатически срещи България седи до османския представител и подписва договори заедно с Османската империя. В същото време изникват редица въпроси за управлението на жп линиите в Източна Румелия и за данъка към Османската империя. "Всичко това удря по държавните финанси", казва историкът.
Колко струва Независимостта?
"България ползва малко рискована стратегия. Готова е да се бие с кръв за Независимост. После идва идеята Русия да покрие българския данък към Османската империя. Сключва се заем, а в крайна сметка България плаща много малко. Русия прави дипломатическа акция, за да си гарантира влиянието в България", добавя Чорбаджийски.
По думите му - в целия период от Освобождението до Първата световна война България се движи много бързо с решаването на своя въпрос и за държави като Гърция, Сърбия и Румъния това е стряскащо. "България става най-мощната християнска държава на Балканите. Предвиждало се е присъединяване и на Македония, но е станало ясно, че приоритет е първо Съединението", казва той.
Още: „1908. Армията и Независимостта“ - изложба в НВИМ за празника
Днес независими ли сме?
"В международните отношения и тогава, и днес страна като нас не може да е напълно независима – нямаме национално единство, нямаме ключов ресурс, имаме малка територия и неголяма армия. В наши дни имаме най-удобната възможност за максимално независимо поведение, но ни липсва голямата цел като нация, като народ. Страхувам се, че без тази цел може да се лутаме още дълго време", казва Мартин Чорбаджийски.
Гледайте във видеото още интересни подробности от историята около 22 септември 1908 г.:
