Не толкова отдавна по астрономически стандарти звездата HD 7977 прелетяла близо до Слънцето. Вероятно достатъчно близо, за да докосне облака на Оорт. Учени са анализирали как тя и други гост-звезди могат да повлияят на обекти в Слънчевата система.
Вече няколко години астрономите анализират данните от обзора Gaia в търсене на обекти, които са се доближавали до Слънчевата система в миналото или ще се доближават до нея в бъдеще. Един от тези обекти беше разпознат като звездата HD 7977 – жълто джудже с масата на Слънцето, което днес се намира на разстояние около 246,9 светлинни години от нас.
Анализът на най-новите данни от обзора Gaia показал, че преди приблизително 2,47 милиона години HD 7977 е преминала на разстояние от няколко хиляди астрономически единици (една астрономическа единица е средното разстояние от Слънцето до Земята).
ОЩЕ: Преминаваща звезда може да "открадне" Земята от Слънцето
Облакът на Оорт – сферичен "слой" от ледени обекти, заобикалящи Слънцето – се намира на разстояние от 2 до 10 хиляди астрономически единици. Следователно звездата трябва да е разтревожила тела в облака и дългопериодични комети. За да разбере колко голямо може да е било нейното влияние, международен екип от учени симулирал взаимодействието на звездата HD 7977 и обекти в Слънчевата система.
За начало учените събрали известните данни за HD 7977. Оказало се, че това може да е двойна звезда, както показват няколко независими параметъра на нейното движение и спектрални характеристики.
Според изчисленията на изследователите преди приблизително 2,47 милиона години тази звезда се е приближила до Слънцето на разстояние по-малко от 12 300 астрономически единици (с 90% вероятност – което е по-малко от 0,2 светлинни години) или дори по-малко от 2500 астрономически единици ( с вероятност 10% – което е по-малко от 0,05 светлинни години). Днес най-близката до нас звезда се намира на повече от четири светлинни години от Слънцето.
Авторите не изключват сближаване до хиляда астрономически единици. Това е изключително малко разстояние: учените дори познават планети джуджета на Слънчевата система, разстоянието от които до Слънцето е повече от хиляда астрономически единици.
При моделирането на влиянието на „госта“ върху дългопериодични комети, освен HD 7977, астрономите отчитали още две звезди: P0506 (код от каталога StePPeD събрани от авторите на изследването) – прелетяла на разстояние от 0,65 светлинни години преди 1,08 милиона години, и прелетялата на 1,63 светлинни години от нас и преди 1,47 милиона години WD 1446+286.
Въз основа на резултатите от моделирането авторите са направили извод, че HD 7977 може сама да носи „отговорност“ за промяната на перихелия на 40% от дългопериодичните комети, които преди това не са се доближавали до Слънцето на по-близо от 100 астрономически единици. Например C/2010 S1 вероятно се е доближила на не по-малко от 1716 астрономически единици до центъра на системата, а сега се приближава на разстояние от четири астрономически единици.
ОЩЕ: Озадачаващи обекти, открити далеч отвъд Плутон, разкриват нова част от Слънчевата система
Следователно, без да се вземе предвид влиянието на HD 7977 и други подобни „гости“, е невъзможно да се моделира точно историята на траекториите на най-отдалечените обекти в Слънчевата система.
Авторите на изследването отбелязват също, че са актуализирали своя каталог на „гостите“ на Слънчевата система StePPeD. Сега той съдържа 59 звезди, които са се приближавали до Слънцето на разстояние, по-малко от един парсек (206 хиляди астрономически единици). Учените смятат, че най-обещаващият нов обект за изследване е звездата HD 102928 – 3,5 пъти по-масивна от Слънцето, която е прелетяла покрай нашата система на разстояние от 0,4 парсека преди около 3,94 милиона години.
Появата на такъв масивен обект като звездата HD 7977, на 0,2 светлинни години от Слънцето (да не говорим за по-малки дистанции) трябва сериозно да е нарушила динамиката на много комети и части от астероиди. Подобно смущение може да доведе до падане на доста големи тела на Земята.
Да отбележим, че преди 0,8 милиона години на нашата планета е паднал астероид, причинявайки експлозия от милион мегатона; след това събитие броят на човешките предци, определени чрез генетични методи, се е съкратил с 98,7 процента.
