Всеки, който някога е надничал под лупа и се е мъчил да отстрани гниди, знае колко здраво женските въшки прикрепват всяко от яйцата си към човешка коса и колко трудно се премахват те. Но дори училищна медицинска сестра може да бъде шокирана от реалната им издръжливост.
Тайната се крие в лепилото, което въшките отделят от жлезите в техните репродуктивни органи, за да закрепят яйцата на място. Изследователи са открили, че то е толкова ефективно, че яйцата на въшките се задържат по главите на мумиите след 10 000 години, пише Smithsonian Magazine.
Снимка: University of Reading
Още едно откритие се състои в това, че това лепило отлично улавя и съхранява всичко, което покрива, включително човешката ДНК. Изследователите сравняват това със сцена от филма „Джурасик Парк“, в която ДНК на динозавър е била съхранена от комари, които впоследствие били запечатани в кехлибар.
Изследователите открили гниди в косите на мумии от аржентинските Анди на възраст между 1500 и 2000 години. Тъй като въшките улавяли в лепилото клетки от скалпа на хората, учените успели да секвенират геномите на кожните клетки и да изяснят, че тези южноамериканци първоначално са пристигнали от тропическите гори на Южна Венецуела и Колумбия.
Освен това те установили, че лепилото съдържа дори повече ДНК, отколкото обикновено се извлича от зъбите, и много повече, отколкото се извлича от други източници, като например костта на черепа. Това означава, че образците от древни коси, дрехи и други тъкани в крайна сметка биха могли да дадат безценна ДНК, която идентифицира техните собственици, дори ако останките им са изчезнали. Достатъчно е просто да се намерят въшки, които са били широко разпространени по целия свят.
„Ако имате коса или дрехи, можете да откриете гниди. Можем да изучаваме хиляди години на гостоприемниците, както и естествената и еволюционната история на въшките, само като изследваме ДНК, запечатана в лепилото“, казва Алехандра Пероти от Университета в Рединг (Великобритания), водещ автор на изследването.
Важно е да отбележим, че този метод позволява на учените да изучават ДНК без инвазивни или разрушителни методи като отваряне на черепа, което често предизвиква културни опасения при изучаване на ДНК в древни човешки останки.
Двете мумии, които са предоставили материала за това изследване, са били погребани преди около две хиляди години в пещерите Калингаста и скалните убежища на високите Анди в съвременната провинция Сан Хуан в Западна Аржентина. В този студен и сух регион, където дори долините се издигат на почти три километра над морското равнище, мумиите са се съхранили отлично заедно с техните ектопаразити.
Снимка: Universidad Nacional de San Juan
ДНК е показала генетични връзки между тези мумии и хората, живели в Амазонка преди 2000 години. Планинските жители на района, представители на културата Ансилта, са пристигнали от районите на тропическите гори на днешна Южна Венецуела и Колумбия. Подобна информация помага да се пресъздаде праисторията на Южна Америка, което е особено трудно в Аржентина, където много коренни народи са били изкоренени, асимилирани или депортирани преди векове.
За да потвърдят своите изводи, учените са анализирали и ДНК на самите гниди и го сравнили с други известни популации въшки. Те открили, че историята на миграцията на паразитите отразява миграцията на техните човешки гостоприемници от Амазонка в Андите.
Тъй като лепилото от въшките запазва всичко, което покрива, екипът е открил и източници на ДНК от околната среда, които не са нито на хора, нито на въшки. Наред с различни щамове бактерии те открили най-ранните доказателства за съществуването на полиомавируса на клетките на Меркел. Вирусът, открит през 2008 г., може да причини рак на кожата и сега изследователите смятат, че въшките може да играят роля в неговото разпространение.
Но и това не било последното откритие в изследването на учените. Известно е, че при по-студени условия въшките снасят яйцата си по-близо до скалпа, за да получават топлина от кожата му. В дадените случаи въшките са снесли яйца почти върху самата глава, което предполага, че тези хора са били изложени на изключително ниски температури. Може би това е изиграло някаква роля в смъртта им.
„Тази работа е забележителна на няколко нива - казва Дейвид Рийд, биолог от Музея по естествена история във Флорида, който не е участвал в изследването. - Първо, авторите успяха да секвенират генома от толкова малък и привидно незначителен изходен материал, и второ, въшките по тези глави допринесоха за нашето разбиране за човешките миграции.“
Музейните и частните колекции са пълни с въшки, разпръснати по коси, тъкани и дрехи. Много от тези археологически материали са събрани преди няколко поколения и не са свързани с конкретни места или времена. Но гнидите, които продължават да съществуват върху тези артефакти дори дълго след като собствениците им са били забравени, сега се превръщат в безценен ресурс, който позволява да се научи много повече за древните им собственици.
„Красотата на събирането на информация от гниди е, че те се запазват в продължение на хиляди години, прикрепени към косата или дрехите - казва Пероти.- И сега можем да ги свържем директно с конкретен човек.“
Резултатите от изследването са публикувани в изданието Molecular Biology and Evolution.
