Лисмор е остров в архипелага Вътрешни Хебриди в Западна Шотландия (Великобритания). През Средновековието върху него е построен манастир, който става много популярен сред британските поклонници. Тази популярност най-вероятно се дължи на факта, че именно от Лисмор християнството е дошло в Британия.
ОЩЕ: Рядък пиктски камък е открит до мястото на известна битка (ВИДЕО)
Археолози от Историческото общество на Лисмор са провеждали шест години разкопки на тръстиково блато до енорийската църква, която е построена на мястото на катедралния хор на манастира от XIII век. В резултат те открили основа и фрагменти от стени на каменна сграда.
Радиовъглеродното датиране установило, че хората са използвали съоръжението през VI – X век. Изследователите смятат, че са открили легендарен манастир, основан от свети Молуаг (някои източници го наричат свети Лугайд), един от първите покръстители на Шотландия.
Молуаг бил от древния улаидски род на ирландското кралство Дал-Арайде. Средновековни източници казват, че той е един от шестимата ирландски свещеници, посочени като покръстители на Великобритания в пророчеството на свети Патрик. Св. Патрик е живял през V век, а Молуаг се родил в началото на VI век.
Обикновено за първи покръстител на Британия се смята Августин Кентърбърийски: през VII век кралят на Кент е кръстен от ръцете му. Но всъщност първите мисионери от Тъмните векове на Острова са били ирландците. Те просто започнали от другата страна – не от континенталната част на Европа, както пратеници на папата, а от Ирландия.
В исторически план първите опити за християнизация започват още по-рано, при римляните. Но тъй като провинцията била отдалечена, мисионерите от Вечния град не бързали да отидат дотам. Когато легионите напуснали Острова, дошлите от континента англи, саксонци и брити сложили край на първата версия за кръщението на Британия.
Втората вълна мисионери идва от съседна Ирландия. В тази страна християнската традиция никога не е била прекъсвана. Може би това се дължи на факта, че племената от континента наистина не са плавали до него.
Бъдещият светец Молуаг събира около себе си 12 последователи и тръгва с тях, за да пренесе вярата на съседния остров. Легендата разказва, че скалата, върху която е стоял Молуаг, се е откъснала от ирландския бряг и той е доплавал до остров Лин ъф Лорн, сега наричан остров Лисмор, в залива Лох Линне.
Този остров е бил най-важното религиозно място за западните пикти. Техните крале били кремирани на древната изкуствена могила на Огнения хълм (Cnoc Aingeil на галски) в Бахуил, близо до мястото, което Молуаг избрал за бъдещия си манастир. Този избор може да изглежда странен, но в действителност не е така.
Ирландските мисионери се научили да подчертават приликите и приемствеността между ранното християнство и езичеството, а не разликите между тях. Процесът на обръщане бил процес на постепенно обучение, а не на открита конфронтация. Следователно историята на ирландското християнизиране на пиктите почти не споменава мъченици.
Освен манастира в Лисмор Молуаг основал още два в земите на пиктите. През Средновековието и трите били преустроени, но останали в лоното на Католическата църква. Самият покръстител доживял до дълбока старост, починал през 592 г. и бил погребан в Шотландия, в един от основаните от него манастири.
Тъй като грамотността не е била силна страна на британците през Тъмните векове, научаваме главно от ирландските хроники какво се е случило на техния остров. Но хрониките не посочват точното местоположение на първия манастир в Лисмор. Затова по-рано се смяташе, че е останал под средновековни сгради.
ОЩЕ: Кои са били келтските жреци друиди?
Преди няколко години обаче археолозите открили погребения от VIII век в близост до катедралата от XIII век. Те стигнали до извода, че средновековните сгради може да не са покрили напълно манастира Молуага. За предварително разузнаване учените използвали лидар, а по-късно, по време на разкопки, открили основата, части от стените и пода на овална сграда с дължина около девет метра. Датировката съвпада със споменаванията на манастира Молуага в ирландски източници.
Също така по време на разкопките изследователите открили значителен брой артефакти, свързани с металургичната индустрия. Според тях обитателите на манастира са се занимавали с обработка на метали както за задоволяване на собствените си нужди, така и за продажба на пиктите.
