Малки автономни роботи, които с помощта на специална навигация се движат и ориентират сами в биологична среда, създадоха израелски учени. Наноботите работят в група и имат способността да различават отделните видове клетки, като определят дали те са здрави, или умиращи. Големината им е такава, че лесно “плуват” в тялото. Един нанометър е равен на една милиардна част от метъра.
Микророботите от този тип могат колективно да изпълняват сложни задачи и дори да поставят лекарство в уловена от тях болна клетка. Според учените, провели изследването, разработката може да окаже влияние върху медицинската диагностика, транспортирането и скрининга на лекарства, хирургията и опазването на околната среда. Иновативната технология е разработена от проф. д-р Гилад Йосифон от Университета в Тел Авив, а изследването бе публикувано в списание Advanced Science, предава 24 часа.
Нанороботите представляват синтетични частици с размерите на биологична клетка, които могат да се придвижват от място на място и да извършват различни действия самостоятелно или чрез външен контрол, обяснява проф. Гилад Йосифон. “Разработването на способността на наноробота да се движи автономно е вдъхновено от биологичните микроплаватели, като бактериите или сперматозоидите”, разказва израелският професор.
За да демонстрират ефикасността на нанороботите, изследователите ги използват за улавяне на единична кръвна и ракова клетка, както и единична бактерия. Така те доказали, че “роякът” роботи умее да прави разлика между клетки с различни нива на жизнеспособност, като например здрава клетка, такава, увредена от лекарство, или умираща. След като идентифицира желаната клетка, роботът я улавя и я премества на място, където може да бъде анализирана допълнително.
Друго изключително интересно нововъведение е способността на малкия робот да идентифицира целеви клетки, които не са маркирани - той сам установява вида на клетката и нейното здравословно състояние, като използва вграден сензорен механизъм, базиран на уникалните електрически свойства на клетката.
Изследователите обясняват, че хибридният механизъм за задвижване на микроробота е от особено значение във физиологична среда, каквато е тази при течните биопсии. “Работата при висока плътност представлява инженерно предизвикателство - по правило автономните роботи са програмирани да избягват сблъсъци, а при висока гъстота те се забавят до пълно спиране”, каза Матан Бен Цион, научен сътрудник в катедрата по физика на Телавивския университет. “Когато два робота се срещнат, те могат да обменят информацията, която са прегледали”, допълва той.
Професор Йосифон заключава, че наред с други неща технологията ще подпомогне развитието на генетичното редактиране, пренасяне на лекарства до местоназначението им в тялото, почистване на околната среда от замърсяващи частици, разработване на лекарства и създаване на микроскопична лаборатория, предназначена за извършване на диагностика на места, достъпни само за микрочастици.
