Вилендорфската Венера – най-известната от палеолитните Венери – е статуетка (дълга 11 сантиметра) на женска фигура, намерена близо до селището Вилендорф в Австрия през далечната 1908 година. Предполагаемата възраст на фигурката е около 30 хиляди години. Счита се за един от най-значимите образци на ранното европейско изкуство.
Още: Археологическо проучване доказа гладиаторските битки с лъвове в Римската империя (СНИМКА)
Още: Финикийците не били предци на картагенците
Една от мистериите на Венера е, че е изработена от т.нар. оолитов варовик, който не се среща в описаната местност (това показва възможна миграция на представителите на Граветската култура). Освен това останалите фигурки от този вид, като правило, били издялани от кост или камък. Затова не е ясно къде точно и как е била направена Вилендорфската Венера.
Учени от Виенския университет, Прироисторическия музей във Виена (Австрия) и Университета Лудвиг-Максимилиан (Германия) решили да намерят отговори на тези въпроси и използвали компютърна микротомография с висока разделителна способност. Учените са представили своите изводи в списание Scientific Reports.
Освен микроструктурата на самата Венера изследователите изучавали скални проби от Австрия и други места в Европа: от Франция до Източна Украйна, от Германия до Сицилия. Оказало се, че материалът, от който е издялана фигурката, вероятно идва от Северна Италия, недалеч от езерото Гарда.
Още: Експерти разкриха на каква възраст се появяват първите бели косми и защо
Още: Учени откриха напълно нов цвят, който може да се види само по специален начин
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Дървесни пръстени разказват за "Великия заговор на варварите" срещу Римска Британия
Още: Убийствена бактерия се завръща с бясна скорост и заплашва с нова световна здравна криза
Bjørn Christian Tørrissen / CC BY-SA 4.0
Порестият минерал е бил чудесен за миниатюрна резба, поради което учените смятат, че древният скулптор е избрал именно него. Изследователите открили малки кухини във варовика и дори малък остатък от черупка с дължина 2,5 милиметра, датиращи я към юрския период.
Пренасянето на фигурката на доста голямо разстояние може да разкаже много за естеството на миграциите в онези дни. „Хората от Граветската култура са търсили и са се заселвали в най-благоприятните за себе си места. Когато климатът се променял или плячката мигрирала, те се движели с нея. И го правели с предпочитане покрай реките“, обяснява първият автор на изследването Герхард Вебер от Виенския университет. Освен това подобни пътешествия, според учените, биха могли да обхванат не едно поколение, а няколко.
Още: Това е ензимът, който може да изтрие лоши спомени от мозъка
Още: Важно откритие, свързано с египетския фараон Рамзес Трети
Въпреки това има и друг кандидат за произхода на оолитовия варовик, от който е направена Венера – Източна Украйна, място, което се намира на повече от 1600 километра от Вилендорф. Но все пак образците от Северна Италия имали по-голяма прилика с материала на статуетката.
От друга страна, в Южна Русия са откривани фигурки на Венери, подобни на Вилендорфската (макар и малко по-млади). В същото време, според генетични данни, хората в Централна и Източна Европа са били свързани помежду си. Така че коя версия е вярна, се изясни.
