Страхът от оксфордската ваксина срещу коронавирус (на AstraZeneca), чието ново име е Vaxzevria, отдавна стана публична истерия – заради възможна връзка между много редки случаи на различни видове тромбоза. Рискът е около 3 на 1 000 000, но въпреки това редица държави, най-вече европейски, ограничиха използването на ваксината по възрастов признак, а Дания я спря изцяло.
Възрастта обаче не бива да е фактор, счита Европейската агенция по лекарства (EMA). Какви тогава са рисковите фактори? Засега няма нищо сигурно и EMA продължава да разследва, като се предполага, че резултат за точни причинно-следствени връзки може да бъде казан след няколко месеца.
Една хипотеза обаче заслужава внимание, защото на нейна база се предлага и решение за усилване безопасността на ваксината. За това разказва в свой материал списание Science. Германско-австрийски научен екип, воден от експерта по тромбози Андреас Грайнбахер от Университета в Грайфсвалд, е категоричен в свое проучване, че реакцията наподобява много рядка реакция при предозиране с хепарин. По същество, имунната система реагира и произвежда антитела срещу протеин на име (PF4), който представлява рисков фактор за образуване на кръвни съсиреци в човешкото тяло. Не е ясно защо някои хора почват да правят толкова антитела, че да се предизвика тромбоза, но германско-австрийският екип предполага, че причината може да е разпад на някои частици от аденовируса във ваксината. В една доза Vaxzevria има около 50 млрд. вирусни частици (напомняме, че аденовирусът НЕ Е заразен за хората – той представлява транспорт, с който в човешката клетка се вкарва протеин от коронавируса, в случая S-протеина, за да може тялото ни да го разпознава и да реагира с производство на антитела, B-клетки и T-клетки срещу истинския коронавирус) – предположението на учените от Германия и Австрия е, че ако някои вирусни частици се разпаднат, те "изпускат" в тялото ни вирусна ДНК. ДНК в случая действа като негативен полюс на батерия, а ако в тялото има по принцип антитела срещу протеина PF4 (не е ясно колко трябва да са като количество), те може да действат като позитивен полюс на батерия. Това означава реакция, а след като имунната ни система вече е заета да реагира на стимулацията от ваксината (да се научи да се бори с коронавируса), това може да се окаже твърде много и имунната ни система да почне да разрежда критично кръвта (тромбоцитопения). С други думи, получава се автоимунен ефект.
Добрата новина е, че антителата срещу протеина PF4 всъщност не реагират на S-протеина на коронавируса – това гласи заключение на Грайнбахер и колегите му, което обаче още не е потвърдено от независим научен екип. Ако те обаче са прави, това значи, че основният механизъм на ваксините срещу коронавирус не е директно виновен за много редките случаи на тромбоза.
Какво е решението – според Грайнбахер трябва да се намали наполовина дозата на оксфордската ваксина, която се прилага. Той припомня, че в клиничните изпитания на ваксината част от доброволците получиха половин доза при първа имунизация и числата на антителата при тези хора бяха по-добри. Предположението на Грайнбахер е, че с по-малка доза има по-малък риск от какъвто и да е възпалителен процес, а и съгласно данните от клиничните изпитания ваксинираните с половин доза AstraZeneca са показали и по-малко странични ефекти като цяло!
Ако това е решението, то новината е много добра за самата ваксина – защото автоматично вече произведените, но неупотребени дози се удвояват, удвоява се и броята на потенциалните ползватели на препарата. Тепърва обаче ще се чака заключение на EMA.
