Известен учен, занимаващ се с лов на извънземни, смята, че повече от 50 малки метални сфери, извадени от Тихия океан, може да са дело на разумни извънземни. Други са скептични, пише Live Science.
В продължение на почти десетилетие стотици малки магнитни сфери, изхвърлени от извънземен посетител, лежали дълбоко под Тихия океан. Сега те били извадени от научна експедиция.
Близък план на една от „аномалните“ метални сфери, извадени от Тихия океан през юни. Обекти като тези са в изобилие и са почти невъзможни за проследяване. Снимка: Avi Loeb/Medium
През 2014 г. огнено кълбо пламва в небето над Папуа Нова Гвинея, разхвърляйки отломки. Американски сензор, разположен наблизо, измерил скоростта му на повече от 177 000 km/h, а Центърът на НАСА за изследване на близки до Земята обекти (CNEOS) засякъл падането му. Метеоритът паднал в океана на около 85 километра от брега.
Ави Льоб, астрофизик от Харвардския университет, е на път да го открие. Въз основа на екстремната си скорост и траектория при навлизане в земната атмосфера, обектът на Льоб, който той нарича Междузвезден метеор 1 (IM1), е реликва от друга звездна система. Той също така смята, че може потенциално да крие извънземни „техносигнатури“ – следи от технология, създадена от нечовешки същества.
ОЩЕ: Харвардски професор планира експедиция за "извънземен артефакт", паднал от Космоса
Това не е първият път, когато Льоб изказва хипотезата, че нашата Слънчева система е била посетена от извънземна технология. Преди пет години той и колегата му от Харвард Шмуел Биали предположиха, че странният междузвезден обект Оумуамуа, който профуча през Слънчевата система в края на 2017 г., е автономна извънземна сонда, подобна на светлинно платно. Тяхната статия привлече вълна от медийно внимание, както и критики и похвали от голяма част от научната общност.
Сега, подкрепен от финансиране от крипто мултимилионера Чарлз Хоскинсън, Льоб ръководи експедиция в Тихия океан за възстановяване на IM1. Досега екипажът е извадил повече от 50 магнитни сферули – миниатюрни топки, съставени от желязо, магнезий и титан – които може да са части от метеорита. В скорошна публикация в блога Льоб описва тези сферули като „аномални“ – вероятно поради ниското им съдържание на никел, често срещана съставка в метеоритите.
„Това беше най-вълнуващото преживяване в моята научна кариера“, казва Льоб за експедицията в скорошно интервю за Motherboard.
ОЩЕ: Нов скандал пламна около междузвездния обект Оумуамуа
Много учени обаче имат съмнения относно произхода на сферулите. Всъщност те казват, че тези конкретни топчета може изобщо да не са свързани с огненото кълбо от 2014 г.
„От един век е известно, че ако вземете магнитно гребло и го прекарате по дъното на океана, ще извадите извънземни сферули“, казва Питър Браун, специалист по метеорити в Университета на Западно Онтарио в Канада. Такива отломки са се натрупали в световен мащаб на морското дъно в продължение на милиони години от метеори, изпускащи малки парчета разтопен метал, докато преминават отгоре, добави Браун. Като се вземат предвид променящите се океански течения и седиментните движения, „по същество би било невъзможно да се каже, че тази конкретна сферула идва от определено събитие“.
Браун също е съавтор на статия, поставяща под въпрос междузвездното родословие на IM1. Твърдението, че метеорът е дошъл извън Слънчевата система, се основава на абсурдната му скорост при навлизане в нашата атмосфера. Въпреки това, казва Браун, „особено при по-високи скорости сензорите на правителството на САЩ са склонни да надценяват скоростите“. По-ниската скорост също би обяснила необичайния профил на яркост на обекта, който не съвпада с очакваното за метален метеор, движещ се с над 160 000 km/h, уточнява Браун.
ОЩЕ: Оумуамуа не е извънземен космически кораб
Разбира се, това не означава, че метеоритът не е от друга звездна система – просто не е задължително да е така. Към днешна дата няма потвърдени удари на междузвезден метеорит върху Земята, въпреки че самият Браун е прекарал 20 години в търсене на такъв.
Що се отнася до възможността това да е доказателство за извънземна технология, по-голямата част от научната общност е скептична.
