Легендарният мит за световен потоп, изпратен от разгневения бог за наказание на хората, се появява в голям брой култури. Например голямо наводнение в Древен Китай, наречено Гун-Ю, или във вавилонския мит, който може да е вдъхновил авторите на Библията, пише IFL Science.
Древните разкази за потопа, разбира се, не трябва да се приемат буквално. В библейската версия Ной събира на своя ковчег по двойка от всяко същество, което само по себе си е умопомрачително постижение, като се отчита, че човечеството все още не е открило всички видове, които обитават Земята. Освен това спасените животни по някакъв начин успяват да преодолеят проблема с генетичното разнообразие и да населят отново Земята.
Gustave Doré / Public Domain
Въпреки цялата неправдоподобност на мита все още има хора, които продължават да търсят Ноевия ковчег, а някои дори твърдят, че вече са го намерили. Християните са склонни да вярват, че ковчегът се намира на планината Арарат в Турция и търсенето продължава.
Находката от 1900 г.
Човек на име Георгий Агопян твърди, че е намерил Ноевия ковчег не веднъж, а два пъти. По думите му като момче той се изкачвал на високопланинските пасища на планината Арарат. След дълга суша снегът на върха на планината се отдръпнал, разкривайки Ноевия ковчег. Човекът твърди, че се е изкачил по стълбите на реликвата. Агопян твърди също, че е успял да посети ковчега втори път известно време по-късно.
Намирането през 1916 г.
Според друга история пилотът лейтенант Владимир Росковицки намерил ковчега и дори успял да изследва неговия трюм и клетките за животните. Но по-късно подробностите за откритието му уж били засекретени след революцията в Русия през 1917 г.
Edward Hicks / Public Domain
Както се оказва, тази история е измислица от съветско списание през 1940 г., което интервюирало измисления герой Росковицки.
Търсенето от 1973 г.
Астронавтът Джеймс Ъруин никога не е твърдял, че е намирал Ноевия ковчег, но станал ревностен християнин и оглавил мащабна експедиция до планината Арарат. Ъруин копнеел да бъде първият, открил ковчега, но както се очаквало, екипът се върнал у дома с празни ръце.
Находката от 1993 г.
Каналът CBS стартира излъчването на програмата "Невероятното откритие на Ноевия ковчег", където е демонстрирано парче дърво. Според авторите на програмата това парче дърво е взето от Ноевия ковчег. Героят на програмата Джордж Джамал твърди, че е намерил ковчега, а дървеното парче е доказателство за това.
По-късно става ясно, че Джамал бил безработен актьор, който си е признал за шегата. Парчето дърво, което показал в програмата, било взето от железопътните релси на Лонг Бийч. Джамал признал също, че никога не е бил не само на планината Арарат, но и в Турция.
Откритието през 2021 г.
Този път за откритието съобщават археолозите от проекта „Сканиране на Ноевия ковчег“. Те твърдят, че са открили реликвата с помощта на 3D сканиране. Екипът бил убеден, че е открил обект, който отговарял на библейските описания на ковчега.
Потопът, Микеланджело. Фреска на сътворението, Сикстинската капела. Public Domain
„Такива успоредни линии и прави ъгли под повърхността е нещо, което не очаквате да видите в естествените геоложки образувания“, казва ръководителят на проекта Андрю Джоунс. Но геолозите казват, че Джоунс е намерил само камък.
Кой още е „откривал“ Ноевия ковчег
- Според арменския историк Фавстос Бузанд (V век), св. Яков Низибийски, който искал да намери Ноевия ковчег, се опитал да изкачи връх Арарат, но на най-трудното място близо до върха се почувствал изключително уморен и заспал. Тогава му се явил Божи ангел, поставил парче от Ноевия ковчег пред него и му казал, че повече не трябва да се опитва да види ковчега. Тогава Яков станал, взел парчето и слязъл от планината. Впоследствие тази дъска била поставена в Ечмиадзинския манастир, където се намирала и до днес. На мястото, където според легендата Яков е получил този фрагмент, по-късно е издигнат манастирът „Свети Яков“.
- През XIX и XX век експедиции посетили планината Арарат и въпреки че нито една от тях не намерила Ноевия ковчег, много от изследователите твърдели, че са видели нещо, идентифицирано като негови останки.
- През 1887 г. Йоан Йосиф, който нарича себе си принц Нури и архиепископ на Вавилон, съобщава, че е намерил останките от ковчега на Арарат. Шест години по-късно той се опитва да организира експедиция, която да събере останките от ковчега и да го занесе на Световното изложение в Чикаго. Не успява, защото тези, към които се обръща, сметнали за твърде голям риска, свързан с такова дълго пътешествие, и че разходите за транспортирането му ще бъдат твърде големи. Критиците смятат съобщението на Нури за съмнително поради неговата самоличност, използвала непотвърдени титли и прекарала известно време в психиатрична клиника в Калифорния.
- През 1952 – 1955 г. френският алпинист и изследовател Фернан Навара предприема три експедиции до Арарат, от последната от които донася останките от дъска, отчупена според него от реликвата. Той смята, че това са останките от плоското дъно на библейския кораб, чиито горни части отдавна са изгнили. Навара твърди също, че радиовъглеродното датиране на парчето дърво показва възрастта му на 4489 години. Изследвания, проведени от Института по горско стопанство в Мадрид, сочат, че възрастта на дървото е 5000 години. Смята се обаче, че този резултат е доста субективен и променлив. По-специално, изследователите се разминали по въпроса какъв е видът на дъба. Резултатите от радиовъглероден анализ, получени от пет лаборатории, датират останките от дървото от III до VIII век от н.е.
- Едно от местата, където според търсачите се намира ковчегът, е Араратската аномалия, разположена на няколкостотин метра от мястото, където Фернан Навара направил откритието си. Аномалията е открита през 1949 г., когато самолет на американските военновъздушни сили изпълнява секретна фотографска мисия над планината Арарат.
Араратската аномалия. CIA/Procher Taylor / Public Domain
-
Аномалията представлява обект с неизвестна природа, стърчащ от снега на югозападния склон на Арарат, с дължина около 160 – 180 метра и ширина около 25 – 30 метра. Съотношението на дължината към ширината е близо до 6:1, както е посочено в старозаветната книга Битие за Ноевия ковчег. Фарук Ел-Баз, директор на Центъра за дистанционно наблюдение на Бостънския университет, смята, че аномалията може да се интерпретира като естествени форми на релефа.
- През 2010 г. група евангелистки изследователи от Турция и Китай, базирани в Хонконг, твърдят, че са открили останките от Ноевия ковчег, заровени в сняг и вулканични отломки на планината Арарат, с вероятност 99,9 процента. Групата твърди, че през 2007 и 2008 г. е открила седем големи дървени отсека, заровени на 4000 метра над морското равнище, близо до върха на планината Арарат. През 2009 г. правят снимки и съобщават, че радиовъглероден анализ на дърво, взето от мястото, показва, че предполагаемият ковчег е на около 4800 години.
- В същото време американският биолог Тод Ууд смята, че радиовъглеродните дати трябва да бъдат калибрирани и това дърво трябва да има радиовъглеродна дата от няколко десетки хиляди години. Американският учен Пол Зимански смята, че това може да е храм, построен от ранните християни в памет на мястото, където според тях е трябвало да се намира Ноевият ковчег. Официалният сайт на изследователската група е Noahsarksearch.com. Членовете на групата изнасят лекции в различни страни по света, отчитайки своята работа.
- Друго хипотетично местоположение на ковчега е околността на стратовулкана Тендюрек, на около 30 километра южно от планината Арарат (39°26′26″ N 44°14′04″ E). Списание Life през 1957 г. (според други източници 1959 г.) публикува статия със снимка от околностите на стратовулкана Тендюрек, направена от пилота на турската армия капитан Илхам Дурупинар.
Предполагаеми останки от Ноевия ковчег около Тендюрек. Mfikretyilmaz / CC BY 3.0
На изображението има неясно образувание, наподобяващо останки от кораб. Американският анестезиолог Рон Уайът изучава снимката, решава, че това е Ноевият ковчег и през 1977 г. открива мястото, снимано от турския пилот. Около подобното на лодка образувание имало нещо, което приличало на глинени стени, които Уайът обявява за останки от ковчега, а други търсачи се присъединяват към неговото мнение. Експертът по подводни находки Дейвид Фаселд, по настояване на Уайът, дава скална проба на професора по геология Лари Колинс, който заключава, че глинената проба няма нищо общо с фосилизирано дърво. След това Фаселд признава, че заключенията на Уайът са грешни. Въпреки това Рон Уайът остава фанатично уверен до края на живота си, че е намерил Ноевия ковчег. През 1987 г. жителите на близкия град Насар откриват туристически център на това място.
В планините на Иран
Съществуват още няколко района, които различни организации, участващи в търсенето на ковчега, смятат за неговото потенциално местоположение. Например християнската археологическа експедиция Bible Archaeology Search and Exploration Institute (BASE) през 2006 г. съобщава, че в планината Елбурс в Северозападен Иран е открила дървено образувание, наподобяващо Ноевия ковчег. Но професорът по седиментология Кевин Пикеринг предполага, че това образувание е седиментна скала.
Критики
Въз основа на факта, че името Арарат е еквивалентно на Урарту, област и древна държава на север от Асирия, се смята, че Араратските планини от старозаветната книга Битие (Битие 8:4) се явяват планини в Урарту , където се намира и планината Арарат. Според Библейската енциклопедия Брокхаус нищо не показва, че ковчегът е спрял точно на съвременната планина Арарат.
Строителството на Ноевия ковчег. Неизвестен френски автор, 1675 - The Yorck Project / Public Domain
Впрочем през Средновековието хората не се решавали да търсят ковчега. В самата средновековна Армения търсенето на ковчега било осъждано, тъй като планината Арарат се смятала за свещена и търсенето на ковчега там било равносилно на богохулство.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Не опитвайте това у дома: Средновековни рецепти от Кеймбридж
