Археолози откриха храм в късноримско пристанище на Червено море. Оказало се, че там са се извършвали ритуали, които нито римляните, нито египтяните са познавали.
Археолози от Автономния университет на Барселона са провели изследване на мястото, където някога е бил Беренике – гръко-римско пристанище на края на Арабската пустиня (Източен Египет). Работата на археолозите от проекта Sikait е публикувана в American Journal of Archaeology.
Беренике е основан през първата половина на III век пр.н.е. от египетския цар Птолемей II Филаделф, той нарекъл града в чест на майка си Беренике I. Пристанището на Беренике било една от най-важните транзитни точки за търговия по пътя от Индия, Шри Ланка, Арабия до Горен Египет. При Птолемеите през него активно се търгувало с бойни слонове.
Беренике е било важно пристанище на брега на Червено море. Marek A. Woźniak and James A. Harrell / Antiquity, 2021
В края на III век пр.н.е. жителите внезапно напускат привидно проспериращото пристанище – учените предполагат, че причината е била тежка суша. Те се връщат обратно чак през I век пр.н.е. По-нататък това пристанище функционира, както се смятало преди, до средата на IV век сл.н.е. – тоест до момента, в който Римската империя постепенно губи мощта си и вече не контролира твърде много колониите. Но се оказва, че не само римляните са гледали към Беренике.
Археолозите от проекта Sikait на Автономния университет в Барселона са открили религиозен комплекс, датиран от IV – VI век сл.Хр. Западната Римска империя, припомняме, пада през V век. Този къс пустиня, гледащ към Червено море, не бил особено интересен и за Византия – не всичко на другите й места вървяло гладко. Но кой е извършвал ритуалите в храма?
Изследователите стигнали до извода, че през този период (от IV до VI век сл.н.е.) Беренике е бил окупиран и контролиран от блемии – номадски народ от Нубийския регион. Тази етническа група се споменава за първи път в гръцки източници през III век пр.н.е.: в една от поемите на Теокрит и Ератостен. А към IV век от н.е. номадите започнали да разширяват владенията си, овладявайки Арабската пустиня.
В открития религиозен комплекс учените разкопали храм, който нарекли Светилището на сокола. Изследователите успели да разчетат надписите по стените му и да ги съпоставят с някои от имената на известните ни владетели на блемиите.
Най-вероятно първоначално Светилището на сокола е било малък традиционен египетски храм, който след IV век блемиите са адаптирали към собствената си система от вярвания. Това се доказва от находките на традиционни дарове, например стрели и харпуни, както и специални кубични фигурки, които нямат аналози в египетската история.
Кубичните фигури в светилището не са много подобни на традиционните египетски. Joan Oller Guzmán et al.
Освен това в светилището са открити и костите на 15 сокола (откъдето идва и името му). Повечето от птиците били заровени без глави, но с яйца. Самото споменаване на сокола подсказва, че произходът на вярванията на номадите от Нубийската пустиня има напълно разбираем произход – древноегипетски.
Хор, вторият по значимост бог от египетския пантеон, господарят на Слънцето и небето, е изобразяван по стените на древноегипетските храмове и пирамиди като човек с глава на сокол. Храмът на Хор в Едфу е вторият по големина храм в древен Египет след Карнак.
С култа към Хор е свързано почитането на соколите и погребението на тези птици за религиозни цели: такива находки са правени многократно в долината на Нил. Но за първи път са намерени птици, заровени в храм, и дори с яйца. На други места изследователите са откривали мумифицирани безглави соколи, но винаги само отделни екземпляри, никога в група.
Авторите на работата предполагат, че погребението на соколи в храма може да е свързано както с поклонението пред Хор, така и, напротив, с култа към бога на Луната Хонсу. Може би символите на противника на Хонсу са били принесени в жертва. Но по-рано артехеолози не са срещали следи от подобни ритуали в нито един от египетските храмове.
Друга особеност на Светилището на сокола е стела, разположена на входа. Върху нея е изсечен образ на бог, наподобяващ египетския Хор, и надпис, който информира, че в храма не може да се варят глави. Не е много ясно на кого би му хрумнало да прави това в храма, но изследователите смятат, че подобно действие се е считало за оскверняващо и съответно са предупреждавали за неговата недопустимост.
Междувременно учени за пореден път изказаха предположение, че гробницата на египетската царица Нефертити, която все още не е открита, може да се намира в тайна стая до гробницата на фараона Тутанкамон. ВИЖТЕ ОЩЕ: За кого е била предназначена маската на Тутанкамон и къде е Нефертити?
