Обикновено женската е по-слаба от мъжкия, основната ѝ цел е да се грижи за потомството. В природата обаче има и обратни примери. При някои видове женските не само се държат брутално, но и външно се маскират като представители на силния пол поради високо ниво на тестостерон. За това, кои животни се характеризират със смяна на ролите на пола, пише РИА Новости.
Транссексуални по природа
При бозайниците полът е определен генетично. Женските имат две хромозоми - XX, мъжките - XY. Всичко изглежда просто. Но това е само хромозомният пол. След седем седмици развитие ембрионът започва да придобива своя биологичен пол.
В мъжката хромозома се включва генът SRY, който контролира шест дузини други гени, по-специално започва синтезът на антимюлеровия хормон. В ембриона се образуват мъжки полови органи. Ако генът по някаква причина не сработи, се ражда жена, но с мъжки хромозомен пол. Репродуктивните органи ще бъдат недоразвити, най-вероятно ще настъпи безплодие.
За хората и бозайниците като цяло горната ситуация е патология, но има изключения. Например къртиците. Сред тях има най-малко осем вида, където женските са мъжествени по природа. В техните яйчници има и тъкани от мъжки тестиси - такъв орган се нарича овотестикул. Те не произвеждат сперматозоиди, но синтезират мъжки полови хормони в изобилие.
През по-голямата част от годината възрастната иберийска къртица изглежда и се държи като истински мъжкар. Тя има добре развита мускулатура, а гениталиите външно наподобяват мъжки: вагината е скрита, клиторът е увеличен. Тъканта на тестисите в овотестикулите преобладава, нивото на тестостерон е високо. В периода на чифтосване всичко се променя. Тестисите се свиват, яйчниците се увеличават, тестостеронът спада, вагината се отваря и женската е готова да изпълнява своята основна функция.
Всички котки са психопати - откритието на учените
Както са установили миналата година учени от Германия и други страни, интерсексуалността при женските иберийски къртици е генетична. Както при всички женски особи, те нямат Y хромозома, което означава, че нямат и гена SRY, но в резултат на мутации участъците от ДНК, контролиращи половото развитие, включват производството на тестикуларна тъкан и активен синтез на мъжки полови хормони - андрогени. Изследователите предполагат, че това е резултат от приспособяването към подземния живот: женските се нуждаят от мощни лапи, за да копаят, и достатъчно бойно поведение, за да защитават себе си и своето потомство.
Друго изключение са петнистите хиени, които обитават африканските савани. Самките им доминират в групата, те са по-големи от мъжките, а женските полови органи изглеждат като псевдопенис. Хиените се чифтосват с няколко претенденти, дори когато са бременни. В едно котило често са децата от различни бащи. Освен това женските сами си избират партньора, а агресивното ухажване на мъжкия не му гарантира успех.
Всичко обаче има своята цена. Тесният клитор-псевдопенис служи на хиените като пикочен канал, вагина и родилен път. За да я оплоди, мъжкият трябва да успее да влезе в него. А раждането може да завърши трагично както за малките, така и за майката.
Как се държат мъжествените женски
Ако женската изпълнява мъжки функции, за това има еволюционни причини. Такава е стратегията за оцеляване на вида според Олга Калашникова, старши научен сътрудник в отдела по екология и физиология на Биологичния музей „К. А. Тимирязева“.
"Има такъв феномен - полигиния, противоположност на моногамията - казва експертът. - Например, в прайда на лъвовете мъжкият се чифтосва с няколко женски. Петнистите хиени, напротив, имат матриархат - женската има различни мъже. Тя храни само малките си и може да убие натрапник."
Агресивността е необходима за защита на територията. Тестостеронът спомага за това. Но не само.
"Хормонът вазопресин кара животните да защитават територията. Например в неравна битка мъжката мечка може лесно да разкъса женската, тогава животът на малките ще бъде застрашен. А високото ниво на андрогени в женските решава едновременно три проблема: осигурява защита, оцеляване и като следствие увеличава шансовете за предаване на гените на потомсттвото“, отбелязва биологът.
Подобно е и с птиците. Полигамни сред хищните птици са женските на галапагоските ястреби, а мъжките са в подчинено положение. За кръглоносите фаларопи също е характерна промяна в ролите на половете.
„При кръглоносите фаларопи женските са големи и ярко оцветени, бият се, охраняват територията и след като снесат яйцата, отлитат на юг. В резултат мъжките мътят потомството“, обяснява Олга Калашникова.
Инверсия на половете се наблюдава и при други видове гръбначни животни. Например рибите клоуни, живеещи в топлите коралови рифове, променят половата си принадлежност в зависимост от околната среда. Ако в семейството умре женската, мъжкият поема нейната роля. В същото време хормоналният му фон се променя и след около месец той се превръща в женска особа не само външно, но и вътрешно. По подобен начин някои видове коралови риби реагират на промените в температурата на океана.
При хората това също е възможно, от което се ползват някои спортистки. За да постигат успехи в тежките спортове, жените приемат стероиди. Започват да им растат бради, мустаци, гърдите се смаляват, развива се мускулатурата - развиват се мъжки външни признаци. За силния пол подобни изменения са несравнимо по-сложни.
