Преди изобретяването на хартията човечеството често е вписвало думи, символи и изображения върху живия камък на околния пейзаж. Тези изображения, често отбелязващи значими културни събития или разказващи древни истории, се изучават от съвременните учени, които събират разкази за различни древни култури. Но има такива, които се увличат в на полета на фантазията. „Руните Рунамо“, издълбани в скалата Рунамо в Швеция, са пример за такава грешка, пише Ancient Origins.
Основите на един вкоренен мит
Саксо Граматик се счита за един от най-ранните историци на Дания. Учен от XII – XIII век, Граматик е първият, който забелязва предполагаемите руни, изписани върху скала в Блекинге в южната част на Швеция в своята книга Gesta Danorum. Първоначално той описва руните като нечетливи и заявява, че мъжете, изпратени от крал Валдемар да инспектират мястото, не могат да разчетат никакви думи. По-късно обаче той приписва изсичането на руните на датския крал Харалд Хилдетанд.
В Danorum обаче няма обяснение какво е променило мнението на Граматик, което накарало много съвременни учени да поставят под въпрос заключението му за значението на руните. Ако рунолозите не могат да различат никакви забележими думи или фрази, как Граматик е стигнал до крайното си заключение?
Споровете около руните Рунамо
Finnur Magnússon / Public Domain
Руните Рунамо престават да са обект на академични изследвания за почти пет века. След това, през XVII век, датски антиквар на име Оле Ворм изпраща своя помощник в Блекинге да изследва скалата. Йонас Сконвиг докладва на Ворм, че руните до голяма степен са нечетливи, но той вярва, че може да различи една-единствена дума: лунд, което се превежда като горичка. Ворм публикува тези „открития“ заедно със серия илюстрации.
По-късните експедиции през XVIII век не откриват повече от Сконвиг, но нарастващият мит е очевиден в илюстрациите, следващи тези академични пътувания. Думата лунд се появява неизменно във всеки репортаж и изображение. Едновременно с това други учени като Нилс Райнхолд Брокман започват сериозно да обсъждат дали знаците означават нещо. В книгата си „Сага за Ингвар“ Брокман поставя под съмнение противоречивите заключения на Граматик и също така пише на свой приятел, като твърди, че е бил на скалата Рунамо и не е открил нищо друго освен естествени пукнатини в камъка.
Значение разкрито… и отхвърлено
iStock
Предполага се, че пълното значение на руните е разкрито едва през XIX век. През 1833 г. Датската академия на науките изпраща комисия да проучи руните Рунамо, съставена от филолога антиквар Финнур Магнусон, историка Кристиан Молбех и геолога Йохан Георг Форхамър. Форхамър е натоварен със задачата да проучи символите и да подчертае онези, които смята за направени от човека, и всичко това без участието на Магнусон, за да гарантира, че няма да има опетняване на привидно научния процес. След като това приключld, подчертаните руни са прехвърлени на медни плочи и дадени на Магнусон, който ги отнася у дома за анализ.
След много безрезултатни изследвания Магнусон не успява да дешифрира никакво значение. Изведнъж той решава да прочете надписите в различен ред, от дясно наляво. По този начин той вярва, че смисълът е разкрит! Магнусон публикува своя превод на руните, заявявайки, че те изписват древна ода за крал Хилдетанд и битката при Бравала.
Твърденията на Магнусон обаче са категорично отхвърлени от учени и антиквари. Якоб Берцелиус, Свен Нилсон и Йенс Якоб Асмусен Ворсае бързо проучват задълбочено руните и докладите на Магнусон и ги опровергават чрез геоложки изследвания, включително отливки на пукнатините. Спорът, който се развихря около руните, е разгорещен, с голям брой публикувани книги и писма, появили се в научната общност и от двете страни. В крайна сметка се стига до заключението, че руните не са нищо повече от естествени пукнатини в камъка, образувани от древна вулканична дейност.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Откриха част от търсен от векове звезден каталог на Хипарх
