Два грандиозни бронзови шлема, украсени с извити рога, подобни на бик, може да са вдъхновили идеята, според която повече от 1500 години по-късно викингите са носили рога на бик на шлемовете си, въпреки че няма доказателства, че някога са го правили, съобщава Live Science.
През 1942 г. работник, който събирал торф за гориво, открил шлемовете с "очи" и "клюн" в блато близо до град Вексьо в Източна Дания, на няколко мили северозападно от Копенхаген. Дизайнът на шлемовете подсказал на някои археолози, че артефактите произхождат от скандинавската бронзова епоха (приблизително от 1750 г. пр.н.е. до 500 г. пр.н.е.), но досега не била определена точна дата. В новото изследване учените използвали радиовъглеродни методи, за да датират тапа от брезов катран на един от рогата.
„В продължение на много години в популярната култура хората са асоциирали шлемовете от Вексьо с викингите - казва Хеле Вандкилде, археолог от университета в Орхус. - Но всъщност това е глупост. Рогатата тема е от бронзовата епоха и може да се проследи до древния Близък изток."
Новото изследване потвърдило, че шлемовете са били погребани в тресавището около 900 г. пр.н.е. — преди почти 3000 години и много векове преди викингите или скандинавите да доминират в региона.
Според изследователите шлемовете датират от късната скандинавска бронзова епоха, време, когато археолозите смятат, че редовната търговия с метали и други предмети е станала обичайна в цяла Европа, а чуждестранните идеи са влияели върху местните култури.
Освен с внушителни рога шлемовете от Вексьо са украсени със символи, подобни на очи и клюн на граблива птица. Перата, които не са оцелели, вероятно са били забити в краищата на рогата с брезова смола, а всеки шлем може е да имал и грива от конски косми.
Thomas Bredsdorff / National Museum of Denmark
И рогата на бик, и хищната птица вероятно са били символи на слънцето, тъй като подобна символика от това време е открита и в други части на Европа, например на средиземноморския остров Сардиния и в Югозападна Иберия. „Това със сигурност не е случайно – трябва да е имало някаква връзка“, казва Вандкилде.
Напълно е възможно символиката на поклонението на слънцето да е достигнала до Скандинавия по морски път, от Средиземно море и покрай атлантическия бряг, който е бил използван от финикийските мореплаватели за търговия около 1000 г. пр.н.е., пишат изследователите.
Няма никакви признаци, че шлемовете от Вексьо са били използвани някога за война, която обикновено се е водила в Скандинавия от бронзовата епоха само с рудиментарни шлемове или изобщо без шлемове. „Те никога не са били използвани в битка“, казва Вандкилде.
Вместо това вождовете вероятно са носили шлемовете като символи на властта във време, когато регионът ставал все по-политизиран и централизиран, заключава тя.
