Археолози и антрополози от университета в Бордо (Франция) са провели изследване, в което са сравнили външния вид и технологията на производство на праисторически накити. Учените са представили изводите си в статия, публикувана в списанието Nature Human Behavior.
Учените избрали за анализ лични накити, открити основно в погребения или на стоянки на Граветската култура. Това е археологическата култура на кроманьонците от горния палеолит. Авторите на работата смятат (други научни школи имат различни датировки), че тя се е появила в Европа преди 34 хиляди години, заменяйки Оринякската култура, а 10 хиляди години по-късно е отстъпила място на ранната Солютрейска култура.
ОЩЕ: Преди 37 000 години: Предците на европейците за първи път се заселили в Крим?
Граветската култура, подобно на други ранни археологически култури, обикновено се идентифицира по относително сходния общ вид на откритите на стоянките оръдия. Генетичните станали достъпни през последните години, потвърждават близкия произход на хората от тези стоянки.
Но авторите на новата работа считат, че оръдията на труда или подобен геном не са надеждни маркери на една култура. Според тях по-важни са външният вид, материалът и методите за изработка на лични накити.
Най-ранните образци на лични накити са направени от морски раковини. Те са открити в Северозападна и Южна Африка и в Леванта и датират отпреди между 140 000 и 70 000 години. Преди около 52 хиляди години в Източна Африка започват да се правят мъниста от черупки на щраусови яйца. След 10 хиляди години тази технология се появява в южната част на Черния континент.
Преди четиридесет и пет хиляди години личните накити започват да се появяват в Европа. Постепенно те стават все по-разнообразни: това се отнася както за външния вид, така и за материала на мънистата. Изработвани са от кости, зъби, рога, миди, камъни, кехлибар и др.
Лични накити от граветския период. Jack Baker et al. / Nature Human Behavior, 2024
За разлика от оръдията на труда бижутата нямат очевидни функции за оцеляване (въпреки че може да са свързани с репродуктивния успех). Фигурките на палеолитните Венери, които са били често срещани по същото време, също не са пряко свързани с оцеляването. Последните по-скоро имат сакрално значение. Учените обикновено обясняват сходството на техните форми с древността на култа, появил се на едно място и по-късно станал популярен в цяла Европа.
Авторите на работата нарекли личните накити по-надеждни признаци на отделните култури. Те не са изработвани по един модел, а индивидуално и може би означават някои лични постижения на човек: навършване на пълнолетие, успешен лов, създаване на семейство.
Изследователите разделили мънистата, получени от 112 погребални комплекса или места за пребиваване на Граветската култура, на 134 типа, подчертавайки характерните черти за всеки. След това сравнили тези черти и стигнали до извода, че те могат да бъдат разделени на девет групи.
След това изследователите разпределили тези групи по обектите, където някога са били открити, и открили, че местата с подобни накити са групирани географски. Учените са идентифицирали девет различни групи. Жителите на най-източните места предпочитали накити от камък и зъби на благороден елен, а жителите на Северозападна Европа носели раковини от мекотели.
Въз основа на тези резултати авторите направили извод, че граветският период не е бил един монолит, а е включвал няколко културно различни групи, всяка със собствени традиции в изработката на лични накити. Учените смятат, че тези групи понякога са се пресичали.
Изследователите също така припомнят, че за някои обекти има генетични данни – там са намирани останки от кроманьонци, годни за анализ. А близката връзка на някои групи хора не е означавала непременно, че те са носили еднакви накити.
Например хората, живеещи на територията на съвременна Италия, са имали общи предци, но някои са украсявали мъртвите си с черупки от каури, докато други са поставяли в гробовете рибени кости и мъниста от слонова кост. Напротив – в днешна Франция и Белгия хора от различен произход са правили накити.
