Действително ли днешната младеж боледува по-често от психически заболявания? Младото поколение днес се опитва все повече и повече да разбере своите чувства и се отличава с психолоческа "крехкост" , пише германският журналист Акоб Зимманк за Die Zeit.
Тази крехкост лесно се превръща в упрек. Тя тсана мотив, който присъства във всяка песен на милениалите: младите хора непрекъснато се оплакват и си съчувстват. Най-малкия конфликт се превръща в трагедия, те на изнежени, при това живеят много по-добре от миналите поколения (дядо ми е участвал във войната) и при първата екзистенциална криза тичат при психотерапевта.
Това обвинение може да намери своето потвърждение, ако се погледне лекарския отчет на застрахователната компания Barmer. Отчетът за 2018 г. обхваща данните на 18-25 годишни пациенти, в сравнение с 2005 година те са два пъти повече от болните, страдащи от психически заболявания. Нарастването на броя на хората с тревожни разстройства, панически атаки е почти два пъти повече от хората, страдащи от депресия. Расте ли поколение от психически нездрави, завладени от тъга, нетрудоспособни, пребиващи в стрес млади хора? Поколението, което страда от обществените промени се огъва и се руши психически? Поколение на психотерапията?
Според друго изследване в нито една друга възрастова група хората не се чувстват по-зле в психологически план, отколкото във възрастта от 18 до 29 години. Почти двама от петима тук има някакво психическо заболяване - от шизофрения, тревожно разстройство до депресия, по данни на Jacobi & Groß, 2014.
Според Гец Берберих, главен лекар в клиниката по психосоматична медицина тези цифри не са изненада. Той не използва думата "крехкост", вместо това говори за "гранична фаза". За тази "гранична фаза" са характерни много задачи, свързани с развитието: когато си млад трябва да се научиш да се разделяш с родителите си, да създаваш отношениея, собствения живот и да намериш отговор на въпроса "Какъв човек съм?". По думите на Берберих на младите хора им се налага да развиват своите вътрешно психически способности, напр. да подобряват контрола над емоциите и убежденията си, да развиват доверие към собствената си личност и своите решения.
Преди сто години, още от 14-годишна възраст щях да зная, че ще бъда хлебар, защото моят баща е бил пекар. Днес в много сфери има много възможности. Младите знаят, че могат да работят навсякъде и да станат, каквито поискат. Търсенето на опората в този свят е много трудно за мнозина от младежите, обяснява Берберих.
Като цяло броят на хората с психически заболявания през последните години остава удивително стабилно, по данни на International Journal of Methods in Psychiatric Research: Jacobi et al., 2014. Ако се разгледат данните от анкета от 1997 година може да се констатира, че във всяка възрастова група от психическо разстройство са страдали приблизително еднакъв брой хора ( Psychological Medicine: Jacobi et al., 2004).
Днешните данни изглеждат по друг начин: тук психическите заболявания се срещат по-често сред хората под 35-годишна възраст. Макар че точни данни по темата да липсват, може да се говори за тенденция, че младите хора страдат по-често от психически заболявания, отколкото по-рано.( International Journal of Methods in Psychiatric Research: Jacobi et al., 2014). До подобен извод насочва и изследване, публикувано в миналата година, посветено на разпространението на депресията ( BMC Psychiatry: Bretschneider et al., 2018). То показва, че броя на младите жени, преживели тежък депресивен епизод през изминалата година е нараснал двойно в периода междуж 1997 и 2012 година, докато при жените в по-зряла възраст този показател се е понижил двойно. Данните са мъжете не са се променили.
Това, че броят на диагнозите стремително нараства може да е свързано с това, че днес лекарите разпознават по-добре психическите заболявания. Но може да е свързано и с това, че днешните млади хора знаят повече за психическите заболявания, отколкото преди. Това показват данните на лекаря Маттиас Калус Ангермейер. Той е сравнил изследванията, чиито автори през последните 50 години са представяли историите на хора, страдащи от депресия или тревожни разстройства. Наистина за последните десетилетия все повече хора в различни страни, като Полша, Шотландия и САЩ са започнали да разпознават признаците на заболяванията, депресията и тревожните разстройства, описани в историите. ( Acta Psychiatrica Scandinavica: Schomerus, Angermeyer et al., 2012 ).
Зад осведомеността за психическите заболявания се крие и още една по-дълбока промяна. С малко преувеличение може да се каже, че днес ние гледаме на всичко през "психологически очила."
Психологическите и психиатричните понятия постепенно навлязоха във всекидневния ни речник. Както отбелязва израелският социолог Ева Илуз отбелязва, че ХХ век е белязан от емоционализирането на езика и мисленето. "Терапевтичният дискурс" стана толкова могъщ, защото проникна във всички сфери без изключение: семейството (Едиповият комплекс обяснява конфликта между бащата и сина), фирмите (началникът трябва да е разбиращ, но и да потиска отрицателните емоции, като срам, ярост и чувство за вина) и поп-културата (от Уди Алън до Тони Сопрано.) В справочната литература "терапевтичния дискурс" създаде свой собствен, много успешен жанр.
"Чувствата станаха форма на (социален) капитал, пише още Илуз. Според нея емоционалният интелект днес е търсен, както никоя друга черта на характера. Той е необходим на този, който иска да е успешен, за да развива широка мрежи от контакти, да ги поддържа и използва в професионалната сфера. Крехкостта на младите хора, над които охотно се надсмиват е необходима за това, за да преуспеят в личния и професионалния живот. А това, че младите са станали по-внимателни към себе си и възприемат чувствата си все по-осъзнато води до по-голяма готовност да се обърнат към терапевт. Ако чувствата действително са се превърнали в социален капитал, то е напълно естествено хората да се грижат за тях и да работят над тях. А къде биха могли да направят това, ако не при психотерапевта?", обяснява още Ева Илуз
