Спомняте ли си онези моменти в детективски сериали, когато малки прашинки от обувката на заподозрян го свързват с местопрестъплението? Учени от университета Флиндърс (Австралия) се заели с разработването на техника, която действително ще позволи на човек да разпознае местността по прахови частици.
ОЩЕ: Черна челюст, намерена на плажа, поставила в задънена улица австралийската полиция
Прахта може да се намери навсякъде. Тя остава върху дрехите и предметите и съхранява историята на вашето пътуване. „Ние проведохме полеви експеримент, оставяйки предмети на различни места в Южна Австралия, за да видим дали химическите и биологичните (бактерии и гъбички) характеристики на праха се различават на различните места“, казва д-р Никол Фостър, която ръководи изследването в университета Флиндърс и работи в Института за изследване на околната среда в института Смитсъниън в САЩ.
Предишни проучвания на тази тема са показали, че данни могат да се получат и от най-малките следи от прах - от 3 мг. А сега, въз основа на резултатите от полеви експерименти, те също са доказали, че прахта от зони, избрани в различни региони на Австралия, е уникална по своите химични и биологични характеристики. Но в същото време тези характеристики се променяли с времето и се различавали в части от тези зони.
На този етап изследователите са успели да съотнесат точно 67% от пробите с мястото чрез анализиране на откритите в тях бактерии, и 56% - благодарение на съдържанието на гъбички. Затова екипът от учени в момента изглажда методиката.
ОЩЕ: Труповете съвсем не "почиват в мир"
Напълно е вероятно биоразнообразието в границите на очертаните зони да е довело до това ниво на грешка. В същото време може да се каже, че тези вариации в тях са били по-малко, отколкото при сравняване на различните зони. Това означава, че профилите на бактериите и гъбите може наистина да са уникални за определена местност, което ще рече, че това наистина може да се превърне във важен инструмент за съдебномедицинска експертиа, отбелязва д-р Дънкан Тейлър, съдемномедицински експерт от университета Флиндърс.
Получените данни са публикувани в списание Forensic Science International Genetics, но работата по усъвършенстването на метода се планира да продължи.
