Преди около 300 млн. години, по време на периода карбон, Тексас е бил под вода, на негово място е имало море, чиито води са пазили тъмна тайна.
Фосил на гигантска акула е открит във водохранилището Jacksboro’s Lost Creek, штата Тексас. Останките наистина са внушителни, макар да не се явяват рекордьори (8 метра), но са с 25% по-големи от съвременната бяла акула.
"В Далас има група заклети колекционери на вкаменелости – разказва Джон Майсей, куратор на отдела за палеонтология на Американския музей за естествена история в Ню Йорк, пред в. Jacksboro. – Аз изследвам измрелите акули и тяхната еволюция. Тези хора се свързаха с мен и ми казаха, че имат няколко фосила на акули, и любезно ни ги предложиха. Това е много интересно."
Марк Маккинзи и Робърт Уилямс от палеонтологичното общество на Далас направили това откритие преди 10 години, а сега пожертвали фосилите за музея в Ню Йорк. Джон Майсей и колегите му определили размера на древната акула, сравнявайки вкаменелостите с по-пълни останки от други акули.
Вкаменелостите според изследователите са фрагменти от мозък на акула и са по-стари от всички откривани по-рано останки на гигантски акули с възраст около 170 млн. години. Най-голямата акула, известна като мегалодон, е много по-млада и е живяла преди около 15 млн. години. Новите вкаменелости от Тексас сочат, че гигантските акули са много по-древни.
Тъй като акулите имат хрущяли вместо кости, за получаване на данни учените изследват зъбите на хищника. В откритите вкаменелости липсват зъби, затова са необходими още изследвания, за да се определи дали тексаският гигант се явява един от най-известните видове, като Glikmanius, или това е съвсем нов вид.
Според Майсей родът и видът не могат да се определят без такива останки като зъби.
Геологът Марк Маккинзи събира изкопаеми от около 50 години. "Знаех, че това са останки на голяма акула, но не познавах никого в Съединените щати, който изследва фосили на древни акули, затова не знаех къде да ги изпратя – казва той. – После видях научен отчет и разбрах, че Майсей се занимава с това, и му писах."
Изследователите от Американския музей за естествена история в Ню Йорк са представили своите изводи на годишната среща на Обществото по палеонтология на гръбначните в Далас.
