Желанието да се разруши установената политическа система е силен мотиватор за споделяне на конспиративни теории, показват нови изследвания. Това се случва независимо дали споделящият вярва в теориите, които споделя, или не.
Изследователите дори имат термин за този глад за саботаж: нужда от хаос, пише ScienceAlert.
ОЩЕ: "Ще ни вкарат чипове". Новата безумна конспирация за дигиталното евро
Въпреки че вероятно всички ние си мислим за конспирации до известна степен, някои от тези вярвания могат да станат опасни. Нарастващото разпространение и силата на онлайн дезинформацията, някои подхранвани от лични интереси, създават силна мотивация за изследване на психологията зад конспиративното мислене.
Изследването, публикувано в Research & Politics, показва, че хората, водени от желанието да разрушат и предизвикат установените системи, са по-склонни да споделят конспиративни теории.
Разширявайки предишни изследвания, политологът от университета Карлтън (Канада) Кристина Фархарт и нейните колеги са анкетирали 3336 лица в САЩ, разделени поравно от всяка страна на политическия спектър. Те задавали въпроси, за да проверят дали респондентите са по-склонни да споделят конспиративни теории, защото им вярват, за да вдигнат тревога или поради нужда от хаос.
Както и в предишни изследвания, Фархарт и нейният екип установили, че вярата в конспирациите е най-силният фактор, определящ дали човек желае да разпространява теория чрез социалните медии. Често тези вярвания възникват от законни и неудовлетворени опасения, с които хората се борят в ежедневието си.
Изненадващо, новите данни не подкрепят хипотезата, че разпространителите на конспиративни теории „бият тревога“, за да получат подкрепа срещу предполагаем противник. Това би означавало, че участниците в конспирацията са мотивирани да подкрепят културната група, с която най-много се идентифицират.
Вместо това нуждата от хаос се оказала по-силен индикатор за това дали доброволците са готови да разпространяват конспиративна теория. Това предполага по-дълбока сложност от „аплодирането на собствения отбор“.
„Докато някои хора споделят специално за да оспорят политически съперници, други го правят, за да предизвикат цялата политическа система“, казват изследователите.
Тъй като изследването е наблюдателно и се основава само на отговори, екипът не може да припише мотивите директно на акта на споделяне. Но те отчитат множество фактори, които биха могли да повлияят на резултатите, включително колко политически пристрастни са респондентите, тяхната склонност към доверие и тяхната възраст, пол, доход и етническа принадлежност.
Търсещите хаос е по-вероятно да кажат, че са напълно съгласни с твърдения като:
„Не можем да оправим проблемите в нашите социални институции, трябва да ги съборим и да започнем отначало.“
Тези, които вярват в конспиративни теории, също са по-склонни да ги споделят, ако споделят и въпросната нужда от хаос.
Но тази мотивация дори не изисква непременно хората да вярват в това, което споделят. Вместо това търсачите на хаос, изглежда, се чувстват в правото си да добавят към потопа от онлайн дезинформация, било като атака срещу заведение, което не им харесва, или просто за убиване на скуката, както става ясно от силното съгласие с изявлението:
„Имам нужда от хаос около себе си – твърде скучно е, ако нищо не се случва.“
Това е в съответствие с предишни изследвания, които показват, че хората, които се чувстват финансово или социално несигурни, са по-склонни да вярват в конспирации. Това също би обяснило защо има нарастване на конспиративното мислене по време на криза, когато хората се сблъскват с финансови затруднения и несигурност в здравето.
Предишни изследвания също потвърждават, че заблуждаването на някой друг може да осигури моментно усещане за контрол, което може да липсва на склонните към конспирации в други аспекти от живота им.
ОЩЕ: Най-откачените конспиративни теории за Космоса. Топ 5, в които хората все още вярват
Така че предвид нарастващия стрес, с който всички се сблъскваме в ежедневието си, новите резултати вероятно не трябва да са изненада. Жителите на САЩ например се сблъскват с нарастващи разходи за живот, влошаване на здравето, повишена финансова несигурност и по-лоши образователни резултати, повече природни бедствия и нарастваща смъртност.
„Нашите констатации... [предоставят] убедителни доказателства, които предполагат, че хората са готови да споделят конспиративни теории в социалните медии не само за да подсилят съществуващите вярвания, но и за да мобилизират другите срещу цялата политическа система“, заключават Фархарт и колегите ѝ.
