Иван Гешов е единственият министър-председател, работил за България в годините от 1911 до 1913 г., без да вземе една стотинка заплата. Той е пътувал през целия си живот по държавни дела на страната. Това каза за БГНЕС Даниела Стоичкова, която работи в научния архив на Българската академия на науките (БАН) по повод отбелязването на 170 години от рождението на Гешов и честването на 150 години от създаването на академията на науките.
Стоичкова посочи, че Гешов е и английски поданик, но въпреки това посвещава живота си на България. Също така той е бил приеман на лична аудиенция от английската кралица. „В завещанието, което оставя на своите деца, в първия му лист, остава препоръки как да работят за благото на държавата, как трябва да работят за добруването и сдружаването на славянските синове. Той е радетел за балканското сътрудничество и славянското единение“, разкри Стоичкова.
Иван Гешов не остава в историята само като министър-председател на България. „Два пъти той е бил председател на Народното събрание, бил е народен представител в няколко парламента, бил е лидер на Народната партия, два пъти е министър на финансите и управител на БНБ. Като министър-председател изпълнява функцията и на външен министър“, обясни още експертът.
Това, което свързва Гешов с БАН, е, че по негово желание Българското книжовно дружество се превръща в БАН като за целта той плаща 120 000 златни лева дългове на дружеството към банките с единственото желание то да се превърне в академия.
Освен това той е построил и първото студентско общежитие в София. По негова воля в тях са настанявани деца на загиналите офицери. Гешов им е плащал храната, дрехите, университетските такси и им е купувал учебниците с единственото условие да имат успех над 4. Сградата се намира на столичната ул. „Граф Игнатиев“ в близост до паметника на Патриарх Евтимий.
Стоичкова обръща внимание и на един много важен факт, а именно, че презимето на Гешов не е Евстатиев, както мнозина го познаваме, а Евстратиев. „Предполагам, че така го наричат заради благозвучие, но това е много груба грешка. Баща му се казва Евстрати и така той кръщава първородния си син“, обясни Стоичкова.
За живота и делата му разказва и изложба, която се намира във фоайето на академията и ще остане там до края на месеца.
„В оригиналните документи във витрините може да се види оригиналният протокол, с който Гешов приема ковчежничеството на Българското книжовно дружество. Сред експонатите може да се видят още писмата между него и Марко Балабанов, една изключително рядка снимка, на която е най-малкият му син Никола със съпругата му Рада, и една негова снимка, която е притежание на архива на БАН и рядко се показва“, заяви архивистът.
По повод годишнината предстои да излезе от печат и том 1 от поредицата на научния архив на БАН „Дигитални колекции“, посветена на Гешов. С нея Архивът си поставя за цел да популяризира делото на редица български общественици, имащи отношение към Академията, като показва документите, които се съхраняват за тях, във фонда ѝ.
На 7 март, когато Гешов умира, ще бъде отслужена панихида в църквата „Света София“.
