Легенда гласи, че веднъж дяволът се е разхождал по склона на вулкан в Южна Италия, като всяка негова стъпка била запечатана завинаги в твърдата скала. Мистериозните отпечатъци обаче са добре познати на живеещите близо до Рокамонфина - вулкан в Южна Италия, който не е изригвал от десетки хиляди години.
От 2001 г. насам изследователите се опитват да обяснят десетките следи, оставени от малка група човешки предци и дори няколко животни, които си проправяли път надолу по планинския склон. Но документ, публикуван през януари 2020 г., предполага, че някои хора всъщност са вървели нагоре.
Многобройни експедиции изучили подробно общо 67 следи, водещи от върха на планината. Благодарение на последните изследвания се появили подробности за още 14 отпечатъка. Някои от тях били насочени нагоре, а не надолу. Анализите на различни слоеве скали вече са установили, че отпечатъците са оставени в меката пепел, която се е утаила след изригването. Това ги прави един от най-старите оцелели следи от човешки крака в историята.
На учените им е трудно да отговорят кой е оставил тези следи. Като се има предвид, че Homo sapiens е развил своите характерни черти преди около 315 000 години, се предполага, че те не са били оставени от съвременни хора. Стъпките може да принадлежат на неандерталци, но изследователите се опасяват да правят прибързани заключения.
Не е известно какво е вдъхновило древните хора да вървят през изстиващите сажди и отломки. Темпото им е било спокойно - около 1 метър в секунда. Бавното стъпване с боси крака през току-що отложен поток от 300 градуса по Целзий определено не е било за хора със слаби сърца, независимо колко здрави може да били са подметките им. Според изследователите температурата на вулканичната пепел трябва да се е охладила поне до 50 градуса Целзий, което означава, че трябва да са минали поне няколко часа между изригването и прехода.
Можем да си представим членове на общност, живеещи в сянката на планина, за която е известно, че от време на време изхвърля горещи облаци от отровен газ и кална пепел.
В края на краищата може би туризмът при бедствия не е нещо ново.
Изследването е публикувано в изданието Journal of Quaternary Science.
