Нарича се Armillaria ostoyae и е паразитна гъба с дълги черни пипала, които се разпространяват и атакуват растителността със свирепостта на филмово чудовище, обсняват изследователите.
Още: Посочиха точния брой крачки, които трябва да правим на ден, ако работим седнали
Още: Невъзможен грамаж: Изчислиха колко месо да ядем седмично, за да не вредим на здравето си
Учените от Университета на Юта са изследвали защитния механизъм на дървесната гъба Armillaria ostoyae, за да разберат как да я унищожат. Техните резултати са публикувани в Journal of the Mechanical Behavior of Biomedical Materials.
Въжевидните структури на гъбата, наречени ризоморфи, търсят и атакуват дърветата, като изсмукват хранителните им вещества. Известно е, че заразяват и убиват над 600 вида дървесни растения, като представляват значителна заплаха за горите и селскостопанската индустрия. От 2000 до 2002 г. гъбата е отговорна за причиняването на щети от 1,5 милиона долара на прасковените дървета в Джорджия.
Известните златни „медени гъби“, които покриват повърхността през есента, растат почти навсякъде. Но изследователите от Юта са взели проби от най-големия известен екземпляр, който расте в Националната гора Malheur в източен Орегон – той е с размери 3,5 квадратни мили и тежи 35 000 тона. Екземплярът, известен като Humongous Fungus, е вероятно най-големият жив организъм на Земята според учените.
Още: Разкриха причината за изчезването на гигантските кенгура
Още: Археологическо проучване доказа гладиаторските битки с лъвове в Римската империя (СНИМКА)
Черните ризоморфи използват ензими и налягане, за да проникнат в кореновата система и под кората на дърветата. Попаднали веднъж в дървото, те пускат мицелно ветрило, бели разклонени нишки, които покриват вътрешността на кората като боя, лишавайки дървото от вода и хранителни вещества.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Финикийците не били предци на картагенците
Още: Експерти разкриха на каква възраст се появяват първите бели косми и защо
Голяма част от изследванията досега са били фокусирани върху биологията, жизнения цикъл, взаимодействията с околната среда на гъбата и методите за контрол - които не са показали ефективност. Но екипът от Юта е решил да се съсредоточи върху биомеханичната структура на пипалата, или ризоморфите.
Ризоморфите имат външен меланизиран слой, който предпазва пипалата от химикали и механични сили. „Този външен слой е доста здрав – казват учените. - Това е нещо като здрава пластмаса. За естествения свят той е доста силен."
Изследователите са установили, че външният слой на ризоморфите е по-малко порест близо до повърхността, но по-порьозен във вътрешния слой, и че съдържат калций, който може да ги предпазва от киселинните атаки на насекоми и химически съединения.
Още: Учени откриха напълно нов цвят, който може да се види само по специален начин
Още: Дървесни пръстени разказват за "Великия заговор на варварите" срещу Римска Британия
Учените се надяват, че фермерите, служителите в горското стопанство и разработчиците на вещества срещу вредителите, въоръжени с тези нови знания, могат да измислят по-ефективен метод за ограничаване на тази упорита гъба.
