От стимулиране на храносмилането до това да ни предупреди от разстояние ако храната е развалена, чувството ни за мирис е важен инструмент, който използваме всеки ден. Въпреки това, отдавна е тайна до колко носовете ни са способни на направят ефективно разграничение между много подобни миризми и сложни смеси от миризми.
Учените са открили „таймер“, намиращ се в нашия мозък, който изостря обонянието и ни позволява да правим разлика между много сходни аромати, предаде Daily mail.
Изследователи от Института за молекулярна фармакология в Лайбниц, Центърът за молекулярна медицина Max Delbrück и университета в Женева, се опитват да открият как чувството ни за мирис е толкова фино настроено, че можем да изберем една единствена нотка в сложна смес от миризми, които разкриват дали храната е все още годна за консумация.
В основата на нашите сетивни възприятия са молекулите на миризмите в ароматите, които вдишваме.
Както ключ в ключалка, молекулата на миризмата приляга към рецептора на повърхността на сензорните клетки на обонятелната лигавица (горната част на носа).
Когато това се случи, обонятелните клетки изпращат сигнали до обонятелната луковица на мозъка, където митралните и сноповидните клетки, (М / Т-клетки) ги обработват и ги препращат към други области на мозъка, за да има смисъл, като един вид морзова азбука.
Учените са открили „време-зависимо кодиране“, което е необходимо, за да различаваме много малки разлики в миризмите. Просто казано, ние сме в състояние да направи разграничение между подобните молекули на миризмите, поради фините вариации в последователността от сигнали в морзовия код.
До момента учените предполагаха, че спирането на сигнали, доставени на М / Т клетките влияе на последователността на морзовия код, който помага да се разграничат подобните миризми.
За да се изследва, учените използват мишки.
Те намаляват потискащите сигнали чрез изключване на един от гените, наречен "йонен транспортер Kcc2 ".
Това сериозно променя електрическия баланс на М / Т клетките, което означава, че на практика престават да получават сигналите за създаване на специфичния морзов код, който е необходим за различаването на подобните аромати.
В поведенчески тестове, мишките, които са били генетично променени по този начин, все още могат да правят разлика между молекулите на миризмите, които ясно биха различили, но вече не са в състояние да правят разграничение между ароматите в смесени миризми, които са малко по-различни от тези, които различават.
Съществата също не били в състояние да направят разграничение между молекули, които са много сходни по своята химична структура като лимонен аромат и лимон, който мирише на терпентин.
"Нашите резултати показват, че „време-зависимия“ модел в сигналите на M / T клетките, с помощта на невроналното инхибиране, е изключително важно за различното представяне на подобните миризми в мозъка и по този начин за дискриминацията между тях.“, каза изследователят Катрин Годе.
