Цивилизациите от бронзовата епоха са плавали по звездите, използвайки техники за небесна навигация, подобни на тези, използвани от полинезийските и микронезийските култури, сочи изследване.
Работата на звездния археолог Алесандро Берио, публикувана в списанието Mediterranean Archaeology and Archaeometry, разкрива нови свидетелства, че древната минойска цивилизация е разработила значителни морски технологии, за да подпомогне международната морска търговия, която е свързана с богатството и разширяването на културата в Средиземноморието, пише Heritage Daily.
Пример за "звезден път" Изображение от Алесандро Берио
Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) е егейска цивилизация от бронзовата епоха, зародила се на средиземноморския остров Крит и развивала се между 2600 и 1100 г. пр.н.е. Понятието „минойци“ е въведено за пръв път от Артър Еванс, който провежда първите мащабни разкопки в Крит в края на XIX – началото на XX век. Наименованието е свързано с името на митичния критски цар Минос, споменат в старогръцката митология. Някои историци не приемат това понятие и говорят само за „древни критяни“.
Най-значимият център на цивилизацията е град Кносос в северната част на Крит, където били издигнати величествени дворци. Други значими центрове са градовете Фестос, Малиа и Закрос. Минойците разполагали със силна флота, която кръстосвала морето между Крит и останалите средиземноморски селища, особено тези в Близкия изток. В края на столетието Крит е най-могъщата морска сила в Средиземноморието. Под властта на Крит са се намирали и големи части от континентална Гърция. В Атина споменът за минойското завоевание е останал в легендата за Тезей и Ариадна, където се разказва, че цар Минос събирал ужасяващ данък от атиняните – 7 младежи и 7 девойки, които били отвеждани в двореца Лабиринт и изяждани от чудовището Минотавър.
Карта на Средиземноморието от бронзовата епоха с обекти, цитирани в изследването. Сините звезди показват местности извън Крит, където са открити минойски стенописи.
Изследването на Алесандро Берио проучва ориентациите на минойските дворци по навигационните посоки – основно север – юг по дългата ос, се считат за определяща архитектурна характеристика на конструкцията на минойския дворец.
Анализът показа, че оста на минойските дворци е била ориентирана към изгрева или залеза на важни навигационни звезди, което може да е помагало на моряците да се ориентират към оживените търговски дестинации в Леванта и Египет. Ориентацията на тези дворци символизира специалната връзка на Крит с чуждестранните търговски центрове и контрола, който местните елити упражнявали върху определени морски пътища.
Реконструкция на минойски кораб Martin Belam / CC BY-SA 3.0
Изследването предполага, че минойците са използвали „звездни пътеки“ или съзвездия, за да достигат до градове в средиземноморската зона. Пример за „звезден път“ е Спика в съзвездието Дева, която сочела директен път, свързващ Кносос – най-големия минойски дворец – с важния търговски център Сидон (Сайда в съвременен Ливан).
Според легендата именно в Сидон Зевс се явил в образа на бял бик пред Европа и я отвлякъл на остров Крит. Там той се превърнал в прекрасен младеж и я прелъстил. Така се родили синовете им Минос, Радамант и Сарпедон. А цар Минос възвестил началото на минойската цивилизация.
Подобно на Кносос централният дворец в минойския търговски център Като Закрос бил ориентиран към основните минойски търговски контакти по традиционните навигационни звезди. Освен това се намирал в посока на силните ветрове на Егейско море.
Тези открития демонстрират усъвършенстваните навигационни способности на минойците, които може да са включвали използването на звезден компас, подобен на открития на Каролинските острови северно от Нова Гвинея.
Илюстрация на каролински звезден компас със специфични звездни пътеки към различни острови. Изображение от автора Алесандро Берио
Необходими са допълнителни изследвания, за да се разбере напълно връзката между минойските дворци и партньорските им градове, както и техниките за небесна навигация, използвани от минойската цивилизация.
Изследването заключава, че минойските дворци били ориентирани предимно към важни „звездни пътеки“, насочени към далечни градове като Библос и Сидон. Това изследване хвърля светлина върху търговските мрежи и културния обмен, възникнали в древния свят, и показва, че небесната навигация е била използвана хиляда години преди първите исторически свидетелства.
