Археолози от Саудитска Арабия и Университета на Западна Австралия са открили древни човешки останки, погребани близо до стотици разпръснати животински кости в пустинен паметник на 7000 години, ритуално място, използвано от праисторически култ. Учените са разкрили нови подробности за древни мустатили – загадъчни каменни паметници от късния неолит. Това става ясно от статия, публикувана в списание PLOS ONE.
Мустатилите са правоъгълни каменни конструкции с неголяма височина и дължина от 20 до 600 метра. Изследователите ги откриват за първи път през 70-те години на миналия век и вече са известни повече от 1600 мустатила, концентрирани предимно в северната част на Саудитска Арабия. Разкопките в град Ал-Ула показват, че тези структури са били използвани за ритуални цели, свързани с жертвоприношенията на животни.
Фреска с двулики мъже, открита в Перу, може да загатва за „космически царства“
Строителите на мустатилите били членове на неизвестен култ. Тъй като промяната в климата бавно превръщала земята в пустиня, членовете на култа вероятно са се събирали, за да я защитят, като принасяли добитъка си в жертва на неизвестни богове, казват изследователите. Сега нови разкопки на мустатил разкрили повече подробности за загадъчните структури и техните поклонници, изгубени във времето.
Археолозите са извършили нови разкопки на 140-метров мустатил, изграден от пясъчник и разположен на 55 километра източно от Ал-Ула. Идентифицирани са 260 фрагмента от черепи и рога на животни, предимно домашни говеда, но също и кози, газели и дребни преживни животни. Всички останки под формата на стотици кости са били групирани около голям вертикален камък – бейтъл, свещен камък, понякога метеорит, – който членовете на култа използвали, за да общуват със своите богове.
Радиовъглеродното датиране показва, че изправеният камък е най-старият идентифициран бейтъл на Арабския полуостров, а костите предоставят едни от най-ранните доказателства за опитомяването на добитъка в региона. Учените са открили и погребение на останките на възрастен мъж, което предполага, че мустатилът е бил място за поклонение.
„Намираме все повече и повече доказателства за погребването на хора в мустатили – казва пред Live Science водещият автор на изследването Мелиса Кенеди, археолог от Университета на Западна Австралия. – Въпреки това тези погребения винаги са по-късни; те не датират от същия период от време като жертвоприношенията на животни. Ние предполагаме, че местата на мустатилите са запазили значението си дори след прекратяването на употребата им и че по-късните поколения погребват своите мъртви на тези места като начин за отстояване на собственост върху тези структури."
Целта на церемониите на мустатилите остава загадка. Тъй като структурите, обхващащи пустинята, са построени по време на холоценския влажен период – фаза, продължила между 7000 г. пр.н.е. и 6000 пр.н.е. за Арабия, правейки нея и Северна Африка много по-влажни, но все още податливи на суши и бавно опустиняване, – изследователите смятат, че може да има връзка между ритуалите, практикувани в тези структури, и желанието на общността да благослови сухата земя с дъжд.