Царуването на Диоклециан било предсказано от жрица. Той се идентифицирал с божество и държал в страх християните, но в крайна сметка завършил живота си в самота, отглеждайки зеле.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Да убиеш глиган
Бъдещият римски император Гай Аврелий Валерий Диоклециан е роден около 245 г. с името Диокъл. Той бил син на роб, но бързо успял да направи военна кариера. Освен това кампаниите от единия до другия край на Римската империя позволили на бъдещия владетел да опознае по-добре страната. Той се издигнал до чин командир на армията при император Кар. Още в Галия една друидска жена предсказала съдбата му: тя казала, че Диокъл ще стане император, когато убие глиган (лат. aper). Той повярвал на жрицата и оттогава убил много глигани, само властта не идвала в ръцете му.
Диоклециан. Снимка: G.dallorto / Istanbul Museo archeologico
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Но ето че Кар умрял неочаквано, поразен от гръм, а синът му Нумериан бил предателски убит от префекта на преторианците Арий Апер. Тогава войниците оковали Апер и провъзгласили Диокъл за император. Диокъл пред войската лично убил Апра с меч и според легендата възкликнал: „Аз убих глигана.“ На 20 ноември 284 г. той бил провъзгласен за римски император и приел името Диоклециан.
Разделяй и владей
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
С идването му на власт започнала нова ера в империята. Сега цялата власт била съсредоточена в ръцете на императора, не само де факто, но и де юре не била ограничавана от нищо. Абсолютна монархическа власт. Нито Сенатът, нито който и да е друг жител на империята, независимо от неговия ранг, можел да ограничи императора. Той самият бил източникът на властта, която стояла над всички закони. Диоклециан възстановил единството на империята и взел своя приятел Максимиан за свой помощник, като му дал титлата август. Заедно те защитавали империята и потушавали бунтовете.
Историята на геолога, който се опита да възкреси екзекутиран в началото на XIX век (18+)
През 291 г. императорът стигнал до извода, че е невъзможно двама да управляват ефективно една толкова болна страна. Решено било да се изберат още двама цезари - изборът паднал върху Констанций Хлор и Галерий Максимиан. Те решили да укрепят съюза си чрез кръвна връзка: Констанций се развел със съпругата си и се оженил за доведената дъщеря на Максимиан; Галерий, също след развод, се оженил за дъщерята на Диоклециан. Те разделили империята помежду си, но начело все пак бил Диоклециан. Системата на власт на четирима, въведена от римския император, се наричала тетрархия.
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Тетрархията спомага за стабилизирането на империята. CC BY-SA 3.0
Преследването на християните
Управлението на Диоклециан е запомнено с бруталното преследване на християните. Все още се спори по чия инициатива е било то. Някои са склонни да мислят, че е била на Галерий. Той бил пламенен езичник, майка му била жрица и ненавиждала християните. Освен това Галерий искал да използва тази ситуация за собствено укрепване и възвисяване. Други смятат, че идеята е принадлежала на самия Диоклециан. Цезарят искал да обедини своята разпадаща се империя, прибягвайки до помощта на римските богове.
В Рим религията била не само начин за общуване с боговете, но и договорни отношения. Тяхната религия се основавала на факта, че боговете ще изпълнят своята част от сделката, ако им се даде това, което искат (жертва). Ето защо било много важно да се спазват всички обреди и да се извърши жертвоприношение. Освен това религията се превърнала в начин за изразяване на държавна лоялност. Диоклециан бил консерватор и привърженик на традиционния римски култ, дори приел прозвището Йовий (от бог Йове – Юпитер), а Максимиан – Херкулий („подобен на Херкулес“).
"Ще спим, където спят конете": Как САЩ изпратиха японците в концлагери
Връзката между боговете и императора узаконявала правото му на върховна власт. Диоклециан заимствал религиозната програма на императорите възстановители от III век Аврелиан, Проб и др. Като обединяващ център на римската обществено-религиозна система се възприемал т.нар. „Гений на императора“ и неговият образ като въплъщение на Юпитер и Сол. Отказът от почитане на тези божества започнал да се счита за държавна измяна и да се наказва от властта. Много от жителите на империята били езичници, но християните и митраистите отричали съществуването на друг бог освен техния.
Освен това императорът се стремял да вдъхне нов живот на религията, докато броят на християните и техните последователи в държавата непрекъснато нараствал. Императорът видял в тях заплаха за единството, така че през 303 г. започнало Великото гонение. Има предположения, че то е започнало по инициатива на Галерий и че е провеждано от Максимиан и Галерий с по-голяма жестокост, отколкото от самия Диоклециан. Обвинените християни били подлагани на различни публични изтезания и много от тях били изгоряни живи или разкъсвани от зверове.
Последната молитва на християнските мъченици. Jean-Léon Gérôme / Public Domain
Диоклециан издал редица едикти, според които християните на практика били лишени от права и ставали „неграждани“: разрушавали се храмовете им, книгите им били отнемани, разрешавало се да бъдат измъчвани; те били лишени от длъжностите си и им било забранено да търсят защита в съда. Но за разлика от предишните гонения този път обществото не виждало в християните тази заплаха, както преди. Поради факта, че империята била разделена на части, преследванията се извършвали по различни начини в различните ѝ региони.
Не навсякъде царяла онази жестокост, характерна за земите на Диоклециан. В много региони исканията към християните да предадат книгите си или да принесат жертви имали формален характер. Например те лесно можели да предадат езически или всякакви други книги, а жертвоприношението се ограничавало само до вземане на парче месо, предназначено за церемонията. Но много християни съзнателно се отказвали да проявят хитрост и загивали мъченически.
С времето интензивността на гоненията намаляла, а законите срещу християните започнали да се отменят. Край на всичко поставил едиктът на Константин Велики, издаден през 313 г. след смъртта на Диоклециан. Той дал право на всеки желаещ свободно да приеме християнството.
От цар до градинар
На 1 май 305 г. Диоклециан тържествено се отказал от властта, принуждавайки Максимиан да направи същото. Цезарите Галерий и Констанций сега получили достойнството на августи, като взели за себе си двама нови цезари – Флавий Север на запад и Максимин Даза на изток.
Диоклециан отишъл да изживее последните си години в балканската си родина Далмация, в имението си с разкошен дворец близо до Аспалатос (дн. Сплит), където живял в продължение на 8 години. Скоро между новите владетели на империята отново пламнала междуособна война. При опита на Максимиан и Галерий да убедят Диоклециан да се върне на власт той отбелязал: „По-добре вижте какво зеле съм отгледал.“
Дворецът на Диоклециан в Сплит (илюстрация-възстановка). Ernest Hébrard / Public Domain
Неспособни да въвлекат Диоклециан в своите проблеми, те започнали да го притискат. Според някои историци през 313 г. Диоклециан е бил отровен или сам е погълнал отрова, за да не бъде съден, според други е изсъхнал от глад и мъка, а трети смятат, че Диоклециан е починал след продължително боледуване.
