Учените са открили странно поведение на мъжки мухи, които се опитвали да се чифтосват с мъртви женски, загинали от паразитната гъба Entomophthora muscae. Очевидно такава близост допринасяла за разпространението на гъбата, но механизмът на явлението не бил ясен докрай, пише National Geographic.
За да проверят това, учени от Университета на Копенхаген заразили женска муха с гъбата и веднага след смъртта й я поставили в петриева паничка. След това поставили там и жива мъжка муха и проследили нейното поведение. Проведени били и контролни експерименти с мъртви, но неинфектирани с гъбата женски.
Учените открили, че вероятността от опит за чифтосване на мъжки с инфектирани женски била пет пъти по-висока, отколкото с неинфектирани. Те отбелязват, че понякога при активно чифтосване се образува облак от спори, но дори обикновен контакт бил достатъчен да се зарази здравият мъжки с гъбата.
Гъбите притежават неподозирани клетки
В друг експеримент здрави мъжки можели да избират между две мъртви женски в една паничка, от които едната муха била инфектирана, а другата – не. В резултат мъжките винаги се приближавали към заразената.
„Нещо ги привлича почти като афродизиак, възможно, водещ тяхната сексуална активност до свръхестествено ниво“, коментира Андреас Наундруп Хансен, един от изследователите.
Ученият предположил, че мухите са привличани от силния, малко сладникав и подобен на мирис на трева аромат на гъбата. Изследователите поставили електрод към хоботчето на мухата и проследили как мирисът на гъбата стимулира електрически импулс в мозъка на насекомото. За да разбере какви химически вещества отделя гъбата, Хансен провел още един експеримент.
Водни кончета се преструват на мъртви, за да избегнат чифтосване
Работейки с химици еколози от Шведския университет по селскостопански науки, той изяснил, че инфектираните с гъбата мухи съдържат несравнимо повече химикали от здравите мухи. Освен това наличието и броят на тези вещества зависел от това, колко дълго е била инфектирана мухата.
Изследователите не са успели да идентифицират специфичния химичен „афродизиак“ на гъбата, но казват, че ако той може да се изолира, би бил много полезен като капан за домашните мухи.
